Попкупки от най-падналите пазари на имоти

Страховете за обща дефлация може и да отслабват, но на жилищните пазари в богатия свят понижението на цените все още е нормалното движение. Стойностите на имотите се понижават в почти всички от 19 държави, включени в последното проучване на списание Economist (България не е сред тях). Тенденцията е най-постоянна в Америка, където цените през първото тримесечие бяха с 19,1% по-ниски в сравнение с година по-рано, според националния индекс S&P/Case-Shiller.
Индексът на FHFA- регулаторният орган на подкрепените от държавата ипотечни гиганти Fannie Mae и Freddie Mac, отчита далеч по-скромен спад на цените. Този индекс обаче не покрива имоти, които са били финансирани с високорискови заеми (където на цените натежават панически продажби) или сделки над горната ценова граница на регулираните ипотеки, които се срещат по-рядко на пазара заради липсата на купувачи.
Цените може и да падат, но поне купувачите се завръщат на най-тежко засегнатите пазари, изкушени от по-евтините имоти и по-ниски ипотечни лихви. В САЩ планираните покупки на жилища скочиха с 6,7% през април, трето поредно месечно повишения. Броят на финализираните сделки нараства с 2,9% същия месец. Близо половината от тях са продажби от страна на заематели, които закъсняват с вноските си, или на жилища, отнети от кредиторите.
Както и в САЩ, цените на жилищата във Великобритания паднаха много спрямо върха си. По-ниските цени на Острова също привличат обратно на пазара много търсачи на изгодни сделки. Запитванията от нови купувачи в агенциите за имоти се повишават през април за шести пореден месец, според данните на Кралския институт на лицензираните оценители RICS. През май цените отчетоха изненадващ ръст от 2,6%, съобщи вчера ипотечният кредитор Halifax.
Както и при по-широката икономика обаче, тези признаци на живот на два от най-падналите жилищни пазара в света все още не означават силен подем. Във Великобритания например броят на одобрените жилищни заеми, макар и над последните си дъна, все още е около половината от този, който в миналото се свързваше с растящите цени на имотите. Дори и там, където има купувачи, все още затруднените банки може да не са склонни или способни да финансират всички от тях. Съотношението между цените на жилищата и заплащането на хората все още е над дългосрочната средна стойност, така че британските имоти трудно могат да се нарекат евтини засега. А и цените на жилищата надали ще тръгнат нагоре още дълго, ако безработицата продължи да се покачва, каквато вероятност се очертава в идните месеци.
Загубата на работни места пречи на възстановяването на жилищния пазар и в Щатите. Останали без редовни приходи, много собственици на имоти изостават с вноските по ипотеката. Рекордният дял от 9,1% от кредитополучателите са пропуснали поне едно плащане до първото тримесечие на тази година. Други 3,9% са в процес по отнемане на жилището им, което допълнително увеличава инвентара на пазара. С априлския темп на продажби би отнело 10 месеца да се изчистят запасите от непродадени имоти. През 2006 г. този период се изчислява на 6,5 месеца.
Във Великобритания поне не съществува този проблем с инвентара заради по-строгите регулации, които предотвратиха бум на жилищно строителство.
На други пазари в Европа строителните балони оставиха излишък от празни имоти за продажба. Голямото пренасищане с предлагане в Ирландия и Испания вероятно ще оказва натиск върху цените още известно време.