Посегателство срещу личната свобода

През 2010 година българските данъчни власти, с участието на централни медии, заснеха от хеликоптер и показаха на публиката имоти, предполагаемо придобити с незаконни средства. Ще бъдат ли допустими подобни действия и по силата на новия закон?
Адвокат Михаил Екимджиев с горчива ирония изказва предположението, че такива вертолетни акции навярно напомнят на дипломатите от Европа и САЩ в София за зората на демокрацията по техните краища. И че те навярно ги приемат в България, но биха ги отхвърлили в своите страни.
Това е брутално нахлуване в правото на личен живот и неприкосновеност на жилището, защитени от всички европейски конституции и от европейската Конвенция за правата на човека, казва Екимджиев. Безобразието, извършено от данъчните власти в България през 2010 г. под аплодисментите на част от населението, засегна многобройни, съвсем невинни хора, показани в реално време из дворовете на къщите им. От въздуха се заснемаха не само сгради, там се виждаха разпознаваеми хора, идентифицираха се елементи от личната им собственост. Тогава медиите дори посочиха конкретни граждани, чиито имоти бяха обявени като собственост на мафиоти, като незаконно придобито имущество. По-късно тези хора представиха пред същите медии своите данъчни декларации, резултати от данъчни проверки, доказателства, че всичко при тях е редовно и законосъобразно, но не получиха дори и едно „извинявайте” от журналисти и издатели. За съжаление засегнатите не посмяха да предявят съдебни искове.
 

Незаконно придобито имущество?

„Аз разбирам хъса на журналистите да отразяват подобни акции, но в случая те бяха въвлечени в една нелепа ПР-акция и не застанаха на страната на гражданското общество” – обобщава Михаил Екимджиев. Когато кажеш на хората: „Ето ги имотите на мафията, на богатите, които ще бъдат разкулачени, а имотите им – конфискувани”, естествено половината българи днес ще ръкопляскат не само на снимките от хеликоптерите, но дори ако отгоре беше стреляно по такива имоти, казва още юристът.
Инструмент в ръцете на властта
Според Йонко Грозев имоти по принцип може да се снимат, но трябва да се изличат идентифициращите данни за собствениците и всяка друга информация, която е лична. Грозев обаче се пита доколко новоприетият Закон за гражданска конфискация наистина ще бъде инструмент за борба срещу организираната престъпност и корупцията и доколко всъщност е един много по-мащабен проект за преразпределяне на собствеността на гражданите.
Михаил Екимджиев се опасява, че подобен закон може да бъде употребяван от хората на власт в зависимост от техните моментни приоритети. Ако искат да дискредитират свой опонент, те могат да насочат закона срещу него. Ако решат да запълват фиска – могат да използват закона и за това. Макар че, уточнява правозащитникът, тези имоти няма да бъдат осребрени толкова бързо, а винаги съществува и опасността съдът в Страсбург да отмени конфискацията. Под черта – след 7-8 години загубите ще се окажат повече от приходите.
Екимджиев нагледно описва как с новия закон може да се злоупотребява за политическа саморазправа с неудобните опоненти. „Всеки прокурор би могъл да предприеме действия срещу мен и вас! Без да носи персонална отговорност и без да излага същински мотиви, той може да образува дело, например за убийството на Джон Кенеди. Задействаната автоматично процедура на наказателното производство стига до предвидената в закона комисия, която няма правомощията да преценява доколко искът е свързан със здравия разум, щом идва от прокуратурата. Комисията започва конфискационно производство и ако вие сте купили къща или апартамент преди 15 години, например, ще трябва да доказвате произхода на средствата за тяхната покупка. Всичко това стига до абсурд!”
 

Богатство и кич под един покрив

Правото на собственост не е абсолютно право, ограничения в него са възможни, припомня Йонко Грозев. Практиката в Западна Европа и юридическата защита на човешките права са наложили нормата, че за да бъде конфискуването на имущество по гражданско-правен ред пропорционално, трябва да има твърди данни за престъпния му произход, казва Грозев. А Михаил Екимджиев добавя, че членките на Съвета на Европа, ратифицирали Конвенцията за правата на човека и основните свободи, са длъжни да се въздържат от намеса в гарантираното от националните конституции и Конвенцията право на собственост. Властите могат да интервенират само в изключителни случаи, и то при спазване на изискванията за необходимост и пропорционалност на намесата, сиреч – когато държавата е доказала престъпление или тежки нарушения при придобиването на въпросната собственост. „Но далеч не грубо и поголовно! Не бива да се отива към експроприация, защото това е пролетарски подход, то просто не е цивилизовано” – възмущава се правозащитникът. В крайна сметка това си е посегателство срещу свободата. Тази свобода преди всичко предполага икономическото обособяване на гражданина от държавата, тя е мислима само на базата на частна собственост, която е защитена, а не застрашена от държавата, убеден е Михаил Екимджиев.

 Георги  Папакочев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *