Последствията от некачественото образование за икономиката

Системата на професионалното образование има слабости. Слабостите в образователата система все още са налице и няма да си отидат скоро. Няма съмнение, че това е свързано с възможностите на икономиката да реализира растеж и развитие. Българската икономика изпитва вече хронични проблеми, произлизащи от процеси, чието състояние се определя от образованието и подготовката на кадрите.

Един от водещите фактори на това състояние е финансирането, което не е обвързано с крайните резултати. Макар с наличие на опити за определяне на добре работеща система за измерване на качеството, такава на практика все още липсва. Не, че няма въобще, а става дума за това, че наличната система за качество не е достатъчно надеждна за целите на анализа на модерната икономическа структура.

Друг проблем от важно значение е този свързан с квалификацията на учителите. Счита се, че обучителните семинари на преподавателите не са достатъчни като брой. Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ предлага възможности за органзиране и финансиране на обучения, които да подобряват преподавателските умения и качества, но има основание да се мисли, че програмата не се използва максимално ефективно.

Традиционен проблем си остава състоянието на материалната база. Материалната база е остаряла и е неадекватна на съвременните възможности за обучение и наличните технологии, които могат да се използват за обучителни цели. Не е достатъчно само да се поддържат вече остарелите бази за обучение. Погледът трябва да отиде по-далече и да се мисли за сериозни инвестиции в нови материални бази за целите на образователния сектор. Това е от стратегическо значение за бъдещето на българската икономика.

Продължава тенденцията за отпадане на ученици от системата. Липсват достатъчно ориентиращи данни за успехите на учениците по направления, специалности и професии. Счита се, че около 70% от обучаемите придобиват диплом за някаква професионална квалификация. Част от учениците не преминават успешно изпитите за такава квалификация, което понижава шансовете им да намерят добро място на пазара на труда и на практика обезмисля вложените обществени финанси в тяхното образование до момента.

Липсата на добра комуникация между бизнес организациите и образователните институции води до недостатъчно добро приложение на дуалното обучение. Като цяло приемът в училищата не кореспондира с пазара на труда. Същото важи и за някои от предлаганите специалности. Интересен въпрос е този за оценката и проследяването на реализиращите се трудови кадри след приключване на обучението им – на практика няма такъв работещ инструмент. Събирателната точка на проблемите в професионалното образование и икономиката се намира в полето, което обединява усилията за модернизиране на финансирането, обучението и пазара на труда, за да се осъществи развитие на човешките ресурси за пазара на труда и реалните нужди на българската икономика.

 

Митко ДИНКОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *