Потъването на Дилма

Бразилия се бори с най-тежката си криза от четвърт век насам. Но много по-тежка от икономическата е политическата криза: тази огромна страна с 200 милиона души население е на практика неуправляема. Къде сгреши Дилма?

Дойче Веле предлага тази статия по темата от Матиас Рюб, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

Бразилия е в криза – най-тежката от 25 години насам. А светлинка в тунела изобщо не се вижда. През тази година БВП на седмата най-голяма в света икономика ще се свие с около 2 процента, а инфлацията ще достигне 9 на сто. От началото на годината бразилският реал се обезцени с 1/3 спрямо американския долар, а доверието на производителите, потребителите и инвеститорите спадна до рекордно ниски стойности.

Малко приятели, много противници

Но по-тежка от икономическата е политическата криза в Бразилия: огромната по територия страна с 200 милиона души население е на практика неуправляема.

Президентката Дилма Русеф, която през януари започна втория си 4-годишен мандат, отдавна вече не е това, което беше някога в представите на сънародниците си: едва 8 процента от избирателите одобряват нейното управление, а почти две трети от бразилците се обявяват за предсрочно прекратяване на президентските ѝ правомощия.

Стигна се дотам, че когато Дилма се появява по телевизията, хората в големите градове излизат на балконите си и с тракане по тенджери изразяват недоволството си от нейната политика. Досега това беше една от най-разпространените форми на протест срещу Дилма Русеф. За тази неделя обаче опозицията и представители на обществения сектор подготвят общонационален протест.

А какво прави в това време Русеф? Крие се в президентския си дворец и твърди, че някой се опитва да я свали от власт. Неотдавна тя призна, че е спряла да чете вестници. И без тях обаче Дилма Русеф знае отлично кои са най-опасните ѝ политически противници: коалиционните ѝ партньори и недоволните в редиците на собствената ѝ партия. Нейният финансов министър не спира да предлага мерки за затягане на бюджетната политика, но всеки път те биват спирани от председателите на двете камари на парламента – и двамата членове на най-големия коалиционен партньор на Русеф. А когато все пак предложенията стигнат до обсъждане в парламента, те биват атакирани от контра-искания за увеличаване на разходите – с цел да бъде обслужена собствената електорална клиентела.

„Невинни сме!“

Раздутият държавен апарат с неговите 39 (!!!) министерства е една изключително тромава конструкция, която подсигурява материалното благоденствие на бюрократите, но не е в състояние да управлява държавата. И докато законодателната и изпълнителната власт на практика не изпълняват функциите си, съдебната власт се занимава основно с корупционния скандал около полудържавната петролна компания „Петробрас“. В тази най-голяма корупционна афера в историята на Бразилия са замесени десетки политици, основно от управляващата партия на Дилма Русеф.

Скандалът гръмна, след като се разбра, че в продължение на години сметките на „Петробрас“ изкуствено са били завишавани, а твърд процент от надписваните суми са отивали в джобовете на избрани политици, партии и корумпирани бизнесмени. Щетите за най-голямата бразилска компания се оценяват на милиарди. С пари обаче не могат да се измерят щетите от загубата на доверие в бразилската политическа класа.

Най-засегната от скандала е управляващата Партия на труда, която след повече от 10 години във властта днес изглежда напълно безидейна. И изхабена. Аферата с подкупите е от времето на предишния президент Лула да Силва, който твърди, че не е знаел нищо за нелегалните практики. Сегашната президентка Дилма Русеф също отрича да е знаела нещо, макар че по време на мандата на Силва тя беше министър на енергетиката и управителка на Надзорния съвет на „Петробрас“.

„Страната на бъдещето“

Сегашната криза поставя под въпрос цялото наследство от управлението на Партията на труда. Лула да Силва и Дилма Русеф обичат да изтъкват, че са намалили бедността в страната и са я подготвили за предизвикателствата на 21 век. Също в чужбина Бразилия дълго време беше сочена като пример за успешно развитие. Сега обаче лъсват огромните структурни проблеми на тази страна. Ръстът на цените и особено поскъпването на тока заплашват с нова бедност хората от долния слой на средната класа.

В годините на икономическия бум беше инвестирано твърде малко в такива ключови сфери като образованието, здравеопазването, инфраструктурата. Населението в големите бразилски градове се чувства все по-несигурно, а за последните 10 години броят на затворниците се е увеличил двойно.

Още през 1941 година Стефан Цвайг беше нарекъл Бразилия „страната на бъдещето“. Днес критичните гласове иронизират посланието му и казват, че Бразилия завинаги ще си остане „страна на бъдещето“ – тоест, никога няма да го доживее. Сега тази държава трябва да се опита да догони поне настоящето.