Почитаме св. Илия – „ангелът в плът“
На 20 юли Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.
Християнската църква го нарича още от древността „пророк и предсказател на великите Божи дела“, „ангел в плът“ и „предтеча на второто Христово пришествие“.
Той живял около 900 г. пр. Хр. и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.
Смутен, той разказал това на свещениците в Ерусалим, които го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“
Това обяснява и името на Илия, което означава сила Господня.
Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени.
Денят на пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници
Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.
Според народните вярвания светецът е покровител на светкавиците и гръмотевиците, пази реколтата на стопаните от пожари, носи дъжд и влага и закриля живота.
На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.
Заради силата, която притежавал, у нас го наричат още Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото светецът се смята за техен покровител.
Именници днес са всички, които носят имената Илия, Илиян, Илко и Илияна
Този празник в България носи и друг знак, свързан с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. – връхна точка в освободителното движение на българите в началото на XX в.
През есента на 1893 г., на 23 октомври в Солун Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров, Христо Батанджиев основават ВМРО с първоначално название „Български Македоно-Одрински революционен комитет“.
През 1902 г. тя се преименува в „Тайна Македоно-Одринска революционна организация“ (ТМОРО), през 1905-а става „Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация“ (ВМОРО), а след 1913-а – само ВМРО.
Цел на революционната организация е пълната политическа автономия на Македония и Одринско и присъединяването им впоследствие към България.
През 1902 г. избухва Горноджумайското въстание. Организирано и проведено от Върховния македонски комитет без сериозна подготовка и обхват, въстанието е жестоко смазано от турските власти.
През януари 1903 г. на конгрес на ТМОРО е взето решение за избухване на ново въстание. Възприема се тактиката на перманентната революция: в Битолски окръг то да избухне на Илинден, в Одринско – на Преображение, а в Серски революционен окръг – на Кръстовден.
На 2 август (Илинден по стар стил) въстанническите действия започват. Освободени са планинските райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кааза. На 18 август започват и бойните действия в Одринско. Освободени са Василико и Ахтопол, турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В станалите 239 сражения срещу 350-хилядната турска армия се сражават 26 хил. въстаници. Загиват 994 от тях, опожарени са 201 села, убити са 4600 души мирно население, а други 25 хил. емигрират в Княжество България.
Финанси