Правата ни при работа в чужбина – какво трябва да знаем?

Правата на българските граждани, които работят зад граница, често се оказват „права“ само на думи, а на практика носят разочарование. Но в медиите и социалните мрежи не секват обявите за търсене на работници в чужбина. Това е и повод Главната инспекция по труда (ГИТ) да напомни трудовите права при заминаване за работа извън страната, особено в месеците, когато се извършват кампанийни практики на полето в много страни от континента. Използването на интернет, и в частност на социалните мрежи, като единствен начин за контакт, отказ от лични срещи или определяне на такива на публични места вместо в офис, от страна на предлагащите работа, са сигнали за евентуална измама, се посочва в съобщение на пресцентъра.
В тези случаи ГИТ няма правомощия да оказва контрол, но и за разследващите органи е изключително трудно да бъдат идентифицирани измамниците, за да бъдат предприети съответните мерки. Сигнал за измама е и когато предприятие, което не извършва никаква дейност, сключва договори с работници с обещанието след това да ги командирова зад граница. Всяко искане на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина са забранени. Законодателството изрично регламентира, че фирмите-посредници и предприятията, осигуряващи временна работа, нямат право да искат такси под каквато и да е форма. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото осигуряват работна ръка.
Работодателите, които командироват свои работници и служители за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси. Най-често се искат суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава напълно безплатно от НАП. При евентуално плащане е наложително да се поискат документи, доказващи заплатените суми. От началото на 2017 г. в България действат нови правила, регламентирани с промени в Кодекса на труда и в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, припомнят от службата. Тези промени ясно регламентират, че осигуряването на поне минималното възнаграждение за приемащата държава се дължи от първия ден, в който работникът или служителят е започнал работа зад граница в рамките на предоставяне на услуги. Изрично се регламентира също, че разходите за транспорт, квартира и други трябва да бъдат уговорени между страните предварително.
Новата нормативна уредба не важи при командироване в страните извън Европейския съюз, както и при служебни командировки, командироване за обучения, специализации, работни срещи, конференции и други. За тях важи досегашният ред за командироване, регламентиран в чл.121 от Кодекса на труда. При изпращане от предприятие, което осигурява временна работа, лицето трябва да сключи трудов договор с това предприятие, в който да е разписано при какви условия на труд в предприятието-ползвател ще работи.
Трудовият договор трябва да съдържа данни за страните и определя – размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и на работната седмица, на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането извън посочените (пътни разходи, квартира и др.).
Когато предприятие командирова зад граница свои работници и служители, с които има сключен и регистриран в НАП трудов договор, работодателят трябва да подпише с командированите и споразумение, в което се разписват всички условия на командироването, включително се регламентират и разходите за транспорт и спане. Всеки отказ за подписване на трудови договори и споразумения трябва да бъде сигнал за търсещите работа, че могат да станат жертва на измама, посочват от ГИТ.
Хората, търсещи работа в чужбина, трябва да знаят, че когато използват услугите на фирми-посредници, трябва да тръгнат от България с подписан трудов договор с чуждестранен работодател, преведен на български или на разбираем за тях език и на езика на приемащата държава. Важни реквизити от трудовия договор са всички данни за работодателя, условията на труд и заплащане. Именно договорът е документът, чрез който на по-късен етап, при необходимост, може да се извърши проверка и да се защитят правата на работника. Трябва да имат сключен и посреднически договор с фирмата-посредник, който включва определени клаузи, разписани в специална наредба. Този договор задължително трябва да съдържа коректните данни на посредника и мястото, на което е подписан.
Задължително условие за фирмите посредници, както и за предприятията, които осигуряват временна работа, е да имат издаден лиценз от Агенцията по заетостта.
За първите пет месеца на годината контролните органи на Инспекцията по труда са извършили около 300 проверки на работодатели, които командироват или изпращат работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в държави – членки на ЕС, в т.ч. чрез предприятия, осигуряващи временна работа, и на фирми посредници. При тези проверки са установени около 530 нарушения. Установени са и 16 случая на осъществяване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, без регистрация, като най-често тази дейност се замаскира под формата на командироване в изпълнение на договор за предоставяне на услуги.
Сигнали за нарушения при осигуряването на работа в чужбина могат да се подават в Главна инспекция по труда по всички възможни начини – на горещия телефон 0700 17 670, на телефона за сигнали на български граждани, работещи в чужбина – 00359 2 8101 747, през формата за сигнали и чрез мейл на посочените имейли. Главната инспекция по труда вече работи по създаването на единен официален национален уебсайт, какъвто всяка държава е длъжна да изгради съгласно разпоредбите на ЕС, касаеща правата на командированите лица.

 

Милен АТАНАСОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *