Правителството да се стегне, иначе иде МВФ

11.04.10

Изглежда сигурно, че след няколко седмици Европейският съюз ще открие процедура за свръхдефицит срещу България. Обявеният от правителството бюджетен дефицит от 3,7% от БВП за 2009 година е очевидно над максималното ограничение от 3% от БВП, от което на практика автоматично следва откриване на процедура.
Това е поредната лоша новина от последните няколко седмици, като вече не говорим за изолирани събития, а за цяла негативна тенденция. Рисковете се увеличават и в най-добрия случай имаме няколко седмици, в които правителството да реагира.
Ако това не се случи, можем да влезем в негативната спирала и да забравим за всякакви надежди за излизане от кризата.
Сбърканата методология
Но преди да разгледаме възможните рискове и реакции е добре да си изясним какво се случи – как от цел за балансиран бюджет стигнахме до свръхдефицит за 2009 година?
Основният проблем е това, че в България все още не се използва европейската бюджетна методология. Използваме си българска методология, според която имаме минимален дефицит. ЕС обаче не се интересува от нашата методология за бюджета – той си гледа неговата. А според нея дефицитът е много висок, цели 3,7% от БВП.
Защо такива големи различия в двете методологии? Българската методология отчита на т.нар. “кешов” принцип – когато излязат едни пари от сметката на правителството, тогава те се отчитат като разход. При европейската методология не е така.
Европейците – съвсем правилно – отчитат като разход в бюджета не само плащанията, но и натрупването на задължения.
Например, ако някой министър подпише договори за строителство, дължи 100 милиона лева и “забрави” да плати през 2009 година, то по българската бюджетна методология това въобще не се отчита през 2009 година! По европейската методология се отчитат 100 милиона разход за 2009 година.
Ако държавата забави връщането на ДДС на фирмите, или забави плащания към болниците, по българската методология това е “подобрение” на бюджета. По европейската методология този трик въобще не може да мине. Има и още – европейците трудно ще признаят и някои други еквилибристики, като наливането на пари от фискалния резерв в енергетиката без това да се отчита в бюджета. (Спомняте ли си онези 200 милиона лева, които предишното правителство даде на “Топлофикация – София” и много повече за АЕЦ “Белене”?)
Това е непростимо – България е вече четвърта година членка на ЕС, а българската администрация все още не е възприела европейските правила за бюджета. Време е изцяло да минем към европейските стандарти в бюджета и тогава няма да има подобни изключително неприятни изненади с бюджетния дефицит.
Освен това, ако въведем европейската методология, правителството няма да има стимули да забавя плащания по договори или ДДС – което ще е голямо подобрение за фирмите.
Ситуацията е критична
Но това може да помогне за в бъдеще. Докато 2009 година вече е минала и над нас е надвиснала процедура по свръхдефицит. Не само това, но имаме и цяла поредица от други лоши новини за икономическата политика:
* отказ от влизане в “чакалнята” на Еврозоната, което беше една от основните цели във всички предизборни, управленски и антикризисни програми на ГЕРБ;
* бюджетът за 2010 отчита значителни дефицити от началото на годината, които са все по-притеснителни, а министрите не показват желание за съкращения;
* премиерът заплаши с национализация електроразпределителните компании – което не може да стане, но е изключително лош знак и може да отблъсне инвестиции за милиарди;
* правителството се отказа от пенсионната реформа, следвайки популисткия модел, който докара Гърция до сегашната катастрофа;
* няма движение в здравната и административната реформа, не се случва намаление на чиновниците и неефективните държавни разходи;
* отложи се ключово предизборно обещание за намаление на осигуровките, с което трябваше да се насърчи създаването на работни места – нищо чудно, че безработицата стигна такива висоти.
С две думи, ситуацията е критична. Правителството е спряло всички реформи, бюджетните данни са лоши и всичко това може да срути стабилността, да ни вкара в гръцки сценарий и да удължи кризата с години. Няма да е изненада, ако ни свалят кредитния рейтинг, което да вдигне лихвите и да свие допълнително кредитирането и инвестициите. Все още има малък шанс да се спаси положението. ЕС ще ни отвори процедура по свръхдефицит за 2009, но може бързо да я затвори, ако докажем, че през 2010 година бюджетният дефицит ще спадне значително. С други думи можем да избегнем най-лошото и да произведем добра новина – но само ако в следващите дни (най-много седмица-две) правителството намали държавните разходи и стабилизира бюджета.
Имаме още шанс
Успеем ли да затворим процедурата по свръхдефицит, може да не ни свалят рейтинга, а шансът ни за “чакалнята” за еврозоната остава реален. Ако се закачим за Естония и влезем, ефектът върху икономиката ще е изключително силен и положителен. Ако се задвижат и реформите, през 2010 година имаме шанс да постигнем икономически растеж и спад на безработицата.
Накратко, стигнали сме ръба на пропастта. Ако правителството се стегне, все още ситуацията е управляема. Ако не, съвсем скоро България ще последва съдбата на Гърция и неизбежно ще стигнем до МВФ. Това ще е доказателство, че все още не сме дорасли да се оправяме сами и ще ни държи в стагнация и бедност още много дълго време.
Сметки
Фискалният резерв е на минимума
Фискалният резерв към края на февруари (за когато има официални данни) е на ръба на минимума, който е заложен в Закона за държавния бюджет – 6,3 млрд. лв., сочат сметките. Правителството и другите бюджетни организации са имали 5,95 млрд. лв. в БНБ към 26 февруари. Отделно държавата държи към половин милиард лв. в търговски банки, което означава, че общата сума на резерва е малко над минимума.
Фискалният резерв е част от валутните резерви на страната, които се управляват от БНБ. Той се влияе от бюджетния баланс – при излишъци се увеличава, а при дефицити намалява. Друга причина за движение на парите в резерва може да бъдат т. нар. операции под черта – например капитализирането на различни държавни дружества и операциите по външния дълг.
Най-високите си нива резервът достига през есента на 2008 г., когато надхвърли 12 млрд. лв. Тогава, точно преди Коледа, тройната коалиция разпредели около 4 млрд. лв. от него. В края на 2008-а и началото на 2009 г. много пари отидоха и за капитализирането на Българската банка за развитие – 500 млн. лв., за Българския енергиен холдинг – 400 млн. лв., за Националната компания “Индустриални зони” – 100 млн. лв., за нанотехнологичен център – 50 млн. лв., и т. н.
Към юли 2009 г. резервът бе стабилизиран на малко под 8 млрд. лв., но заради дефицитното бюджетиране от януари 2010 г. насам той е на нива около минимума от 6,3 млрд. лв.
 

 
Георги АНГЕЛОВ,
старши икономист, Институт „Отворено общество“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *