Правни способи за защита на длъжника при отмяна на образците на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК

 1.СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Заповедното производство е специално съдебно производство за защита – санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл.410 вид, както и на парично вземане, установено в предвиден в чл.417 документ. Целта на това производство е да се създаде съдебно изпълнително основание (чл.404, т.1), когато вземането не се изпълнява, макар че не се оспорва. Целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В това производство съдът не проверява дали вземането съществува. Поради това, че заповедта за изпълнение е изпълнително основание, вземането трябва да бъде изискуемо и индивидуализирано. То е функционално свързано с изпълнителния процес, защото е производство за създаване на съдебно изпълнително основание (чл.404, т.1), въз основа на което може да се извади изпълнителен лист и след това да се проведе изпълнително производство. Целта е да се издаде изпълнително основание, когато вземането не се оспорва, и да се избегне воденето на скъп и дълъг исков процес. Ако вземането обаче се оспори, кредиторът е принуден да предяви положителен установителен иск по чл.415. Страните в заповедното производство са наречени от законодателя заявител и длъжник.Резултат с изображение за защита на длъжника

Заповедното производство е факултативно. Когато длъжникът не оспорва вземането, кредиторът не е длъжен да използва заповедното производство. Той може да използва исковия процес. Друго характерно за заповедното производство е, че при подаването на възражението по чл.414, делото не се трансформира служебно в исково производство. В чл.415 е установен едномесечен преклузивен срок за предявяване на установителен иск от кредитора.

Характерно за заповедното производство е, че то е силно подчинено на писменото начало. На основание чл.425(1) се прие Наредба № 6/2008 г. на Министерството на правосъдието за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Характерно за заповедното производство е, че не се предвижда развитие на обезпечителен процес вътре в него. Специфичното за българското процесуално право е, че заповедта за изпълнение не замества изпълнителния лист, а е съдебно изпълнително основание за неговото издаване.

Регламентираното в ГПК заповедно производство условно се разделя на две различни заповедни производства (чл.410 и чл.418 във вр. с чл.417). Основание за това разделяне са следните обстоятелства:

-някои от предпоставките им са различни

-издаването на ИЛ в хипотезата на чл.410 е след като заповедта влезе в сила, а в хипотезата на чл.418 във вр. с чл.417 – едновременно с издаването на заповедта.

Само условно производството по чл.410 може да се определи като общо, класическо, съдържащо общи правила, а това по чл.418 във вр. с чл.417 като специално. Нещо повече, в практиката по-голямо приложение има заповедното производство по чл.418 на основание чл.417. Няма пречка заявителят при условията на евентуалност да поиска в заявлението, ако не се уважи искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение, да се издаде заповед по чл.410. Ако е направено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 във вр. с чл.417 и съдът счете, че това искане е неоснователно, защото представеният документ не е от категорията на посочените в чл.417 обаче, той не може да издаде заповед по чл.410.

Вземания, по отношение на които е приложимо заповедното производство по чл.410

Съгласно чл.410(1) ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд (т.1); за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне, или е обременена със залог, или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд (т.2). В молбата си заявителят трябва точно да индивидуализира вземането си по основание и размер. За допускането на молбата за издаване на заповед за изпълнение и за самото издаване на тази заповед на основание чл.410 ГПК нашият законодател за разлика от хипотезата на чл.417 ГПК не изисква да се представят доказателства. Нещо повече, той не изисква и да се посочват такива. Необходимо и достатъчно условие да се издаде такава заповед е вземането да се твърди. Необходимо и достатъчно условие за влизането в сила на заповедта по чл.410 ГПК, превръщането й в изпълнително основание и издаването на изпълнителен лист въз основа на нея е длъжникът да не е предявил възражение по чл.414 ГПК. Необходимо условие е точната индивидуализация на вземането, а не неговата ликвидност. Индивидуализираност и ликвидност не са равнозначни понятия. Тъй като заповедното производство е за създаване на изпълнително основание, вземането трябва да бъде изискуемо. В чл.410(1) са предвидени две категории вземания:

  • Парични вземания.

Без значение е какво е правното основание и правната квалификация на вземането. Не могат да бъдат предмет на заповедното производство публичноправните вземания, които също са парични.

  • Вземане за предаване на заместими движими вещи.

И по отношение на тази вземания е без значение дали те са облигационни, търговски вземания или и вещноправни притезания за предаване на вещите.

  • Вземане за предаване на индивидуално определена движима вещ

Съгласно чл.410(1) т.2 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне, или е обременена със залог, или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. В цитираната разпоредба са предвидени три категории вземания. Тук правното основание за разлика от вземанията по т.1 не е ирелевантно. И в двата случая се касае за вземания за предаване на индивидуално определена движима вещ:

  • вземане за предаване на движима вещ, която длъжникът е получил въз основа на договор със задължение да я върне
  • вземане за предаване на движима вещ, обременена със залог
  • вземане за предаване на индивидуално определената движима вещ, която е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението

Характерен, обединяващ всички хипотези на чл.410 елемент е липата на изискване както за представяне на доказателства, така и за посочване на такива за твърдяното вземане. Друг характерен, обединяващ всички хипотези на чл.410 елемент е вземането да е такова, че ако би било предявено с иск, този иск да е подсъден на районния съд. На районния съд са подсъдни делата с цена на иска до 25 000 лв. Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Родовата подсъдност е във връзка с Резултат с изображение за защита на длъжникаустановеното в чл.410 изискване искът да е подсъден на районния съд. Местно компетентен е PC по постоянния адрес, съответно седалището на длъжника. То трябва да бъде подадено в съответния предвиден в Наредба № 6/2008 образец по приложение № 1. Спазването на тази форма е условие за валидност на искането за издаване на заповед за изпълнение. Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец (чл.425(2)).

2.ПРОБЛЕМЪТ

Върховният административен съд в свое решение № 14136 от 22.10.2019г., окончателно потвърди отмяната на две разпоредби от Наредба № 6/20.02.2008г. Отменените текстове съдържат компетентността на съда да издаде заповед за изпълнение при уважаване на заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, а също така и препращане към образците в Регламент ЕО) №1896/2006 за създаване на процедура за Европейска заповед за плащане, когато става въпрос за такъв акт. Отменени са и предвидените за целта образци, които се съдържаха в приложения към наредбата. Окончателното решение на 5-членния състав на ВАС препраща към мотивите на обжалваното Решение № 3988 от 19 март 2019 г., постановено по адм. д. № 2519/2017 г. по описа на Върховен административен съд, с аргумент за пълнота и изчерпателност на последните.

В решението си, съдът стига до следния извод, а именно, че: „От направения анализ на правната уредба по приемане на подзаконов нормативен акт е видно, че чл. 4 и 9 от Наредба № 6 са приети при съществено нарушаване на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от Закона за нормативните актове. Нарушени са принципите на откритост и обоснованост, проектът не е публикуван на интернет на страницата на министерството, не е предоставена възможност за обсъждането му и представяне на предложения и становища по него. В докладната записка, приложена към проекта на наредбата до министъра на правосъдието, не са посочени финансови и други средства, необходими за прилагане на новата уредба, липсват мотиви за очакваните резултати от прилагането, няма анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Върховният административен съд е постоянен в практиката си, че неспазването на чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по приемане на подзаконов нормативен акт.” Тоест, отмяната на оспорените подзаконови разпоредби се основава на процедурни пропуски при приемането им. Несъмнено останалите текстове на оспорената Наредба са приети при същите процедурни пропуски, като част от една консолидирана цялост. Причината останалата част от Наредбата да бъде оставена в сила, е липсата на съответно оспорване от жалбоподателите и следователно липса на компетентност за ВАС да се произнесе относно законосъобразността ѝ.

3.ПОСЛЕДИЦИ ПРИ ОТМЯНАТА НА НАРЕДА № 6/20.02.2008г.

Съгласно чл. 195 от Административно-процесуалния кодекс, последиците от отмяната на подзаконов нормативен акт настъпват от деня на влизането в сила на съдебното решение, с което актът е отменен, като резултатът е отмяна за в бъдеще време на разпоредбите на чл. 4 и чл. 9 от оспорената наредба, а също и самите образци на заповед за изпълнение на парично задължение и за предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК. Вследствие на отмяната им възниква законова празнота – сезираните със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК  съдилища не разполагат със законова възможност да издадат търсения от заявителя акт. На мястото на отменените разпоредби е необходимо да бъдат приети нови, за които този път да бъде спазена изискуемата от АПК и Закона за нормативните актове процедура по публично обсъждане.

Към настоящия момент, на уебсайта на Министерство на правосъдието съществува проект на наредба за допълнение на Наредба № 6 от дата 01.11.2019 г., който съдържа дословно повторение на отменените текстове. След изтичане на изискуемите законови срокове и влизането в сила на предложените разпоредби правната действителност ще бъде стабилизирана. Важно е да се отбележи обаче, че  изписаното по – горе няма отношение към заповедите за изпълнение по чл. 417 ГПК. Издаваните образци на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК са още в сила.

4.ВЪЗМОЖНА ЗАЩИТА НА ДЛЪЖНИКА СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

След като образците за заповед за изпълнение са вече отменени по надлежния ред, то те не могат да произведат своето правно действие. В случая обаче, въпреки отмяната им, има започнати вече такива производства пред съдилищата. При това следва същинския въпрос, а именно какви са правните последици спрямо започналите към момента на отмяната производства и как може да се защити длъжника по тях?

В рамките на заповедното производство би се стигнало до необходимост от защита при изключително редки хипотези. Правният способ за защита на длъжника е възражението по чл. 414 от ГПК, което не се подкрепя с каквито и да е доказателства, както споменах по – горе в статията. Не е нужно да се посочва липсата на законов образец за издаване на съдебния акт като основание за възражение, за да се спре изпълнителното действие на заповедта за изпълнение. За производства, започнали преди 29.10.2019 г. , по които има вече издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но не е изтекъл законовия 14 – дневен срок за възражение, отново средството за защита остава непроменено спрямо предишното положение. Длъжникът може да възрази срещу заповедта и да осуети предприемането на принудително изпълнение въз основа на нея.

За издадени заповеди по чл. 410 ГПК, които са издадени след 29.10.2019 г. и преди легитимното приемане на нови образци, липсва предявено възражение срещу тях по чл. 414 ГПК, но принудителното изпълнение все още не е проведено, длъжникът има възможност да се позове на отмяната на чл. 4 от наредбата и приложение 2 и 3 към нея, като новонастъпил факт след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 ГПК). Особеното тук в случая е, че  длъжникът релевира доводи за незаконосъобразност на изпълнението като процедура, докато заглавието на чл. 439 ГПК насочва към оспорване на самото вземане, което подлежи на изпълнение.. Средството за това е да бъде инициирано исково производство на основание  чл. 439 ГПК и като обезпечителна мярка в това производство да се иска спиране на изпълнението по незаконосъобразната заповед за изпълнение. При успешното провеждане на иска за оспорване на изпълнението длъжникът може да иска прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК – при представяне на решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК, който се явява отрицателен установителен иск.

  1. 5. ОБОБЩЕНИЕ Резултат с изображение за защита на длъжника

Заповедите за изпълнение, издадени от районните съдилища на основание чл. 410 ГПК в периода от 29.10.2019 г. (влизане в сила на окончателното отменително решение на Върховния административен съд за образците) до законосъобразното приемане на нова уредба по отношение на същата материя от Министерския съвет, са лишени от правно основание. Те не могат да бъдат предпоставка за законосъобазно провеждане на принудително изпълнение. До приемането на нови образци, което следва да се осъществи при спазване на принципите на откритост и прозрачност от страна на приемащата институция, районните съдилища не разполагат със законова компетентност да издават заповеди за изпълнение. Ето защо е крайно необходимо да се предприемат постъпки в посока на законодателно уреждане на образците в заповедното производство, и то възможно най-бързо.

Не бива да се забравя, че процедурните нарушения при приемането на Наредба № 6/20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство са относими към целия текст на наредбата, а не само до отменените с решението на ВАС разпоредби. В бъдеще останалите текстове също могат да бъдат предмет на оспорване, а това създава правна несигурност.

 Адв. Александра ЧЕКАНСКА – АК – Пловдив

Aleksandra Chekanska, Law bar association Plovdiv

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *