Предложението за нови цени на винетките е откровено неприлично

В правителството се обсъждат няколко схеми за поскъпване на винетките. В тях увеличението за вдигане на таксата за леки автомобили варира с 50 до 120%. В най-лошия за шофьорите вариант това означава вместо сегашните 67 лв. годишно да плащат 145 лв. Макар и неохотно, и от транспортното, и от регионалното министерство признават, че обсъждат такива промени. Не е ясно до какъв резултат ще доведат те, особено на фона на усилията на финансовото министерство да изстиска всеки възможен лев от гражданите. Тези дни финансовият министър Владислав Горанов потвърди, че увеличение вероятно ще има, но крайната сума ще е под 100 лв. Предложението трябва да мине на заседание на Министерския съвет тази седмица. Според разпространени досега информации вероятно става дума за 97 лв. Аргументът е, че пътната такса е много ниска, не стига за поддържане републиканските пътища и магистрали. Желанието на управниците да вдигнат по всякакъв начин приходите е ясно. Но също така е ясно, че всяко предложение за вдигане на цената на винетките за леките коли в България е откровено неприлично, трябва да бъде спряно и забравено незабавно. А управниците, отговорни за състоянието на пътищата, да погледнат как се прави в ЕС.

Информацията за шоково увеличаване на пътната такса за обикновените българи дойде изненадващо. Преди по-малко от месец регионалният министър Лиляна Павлова се кълнеше, че промяна в цените на винетките за леките автомобили, поне в идните 2-3 години, няма да има. Обсъждало се само повишение на таксите за тежките автомобили, които увреждат много повече пътищата. Същата теза застъпваше и шефът на Агенция пътна инфраструктура (АПИ) Лазар Лазаров. Аргументът им бе, че предстои да се въведе система за заплащане според изминатото разстояние по магистралите и някои от първокласните пътища, тоест тол такса. При това не по-рано от 2018 г.

Обещанията бяха направени преди изборите

Сега, когато вотът отмина, дойде времето за неприличните предложения, които като нищо може да бъдат реализирани. Вероятно управляващите ще се позоват на доклад на Световната банка, която бе наета да консултира държавата как да се справи с трагичното състояние на пътищата. Срокът за него бе краят на октомври. Но документът не е публикуван и не е ясно дали ще бъде достъпен за „широката публика“ и дали гражданите ще имат възможност да си кажат думата по готвените промени.

А обсъждане е задължително да има. Винетната система бе въведена в България преди десетина години. При това страната ни на практика е единствената в Европейския съюз, в която се изисква винетка дори за второкласни и третокласни шосета от републиканската пътна мрежа. Голяма част от тях не са виждали ремонт от десетилетия, някои са буквално непроходими с обикновен лек автомобил, но знакът „винетка“ неизменно стърчи като гнил зъб след табелата за край на поредното населено място. Има дори пътища, за които се иска винетка, а свършват направо в нищото.

Дори правителствената стратегия за пътната инфраструктура за периода 2016 – 2020 г. признава, че 35% от републиканските и 65% от общинските шосета са в лошо състояние. При това, напук на хвалбите и на отчетите за налети милиарди между 1990 и 2015 г., процентът на пътищата в лошо състояние се е увеличил над 2 пъти.

Но по-големият проблем е, че управляващите продължават да не са наясно как да се промени тази трагедия. Защото, дори и да имаме най-добрите магистрали (а те не са), ползата е малка, ако трудно стигаш до тях. Бяха оповестени данни колко по-скъпи са винетките в други европейски страни. Това е повече от некоректно. Защото в ЕС има доста различни практики за такси за пътищата. Държавите от ЕС, в които се прилага архаичната винетна система, са малцинство – точно осем, заедно с България. Най-често се плаща за преминато разстояние, но само по магистрали и някои основни пътища, както и за сложни пътни съоръжения, които изискват непрекъсната и сериозна поддръжка.

Но дори сравнението със страни, в които се изискват винетки, не е в полза на България. Защото в тях стикерът също е задължителен за магистралите и понякога за някои първокласни пътища. Така че, ако някой има възможност или желание, би могъл да си го спести и да ползва алтернативни трасета.

У нас алтернативни пътища или няма,

или, когато ги има, за тях се иска винетка…

Да вземем конкретни примери. Каква е цената за лек автомобил до 3.5 тона и с до 7 пътници? Стикерът в Словения струва 110 евро годишно, в Австрия – 84.4 евро годишно. В Словения всъщност са наложени най-високите цени – 15 евро за седмица, 30 евро за месец. В Австрия за седмица се плащат 8.70 евро. В Швейцария винетката е само годишна. Важи от 1 декември на предходната до 31 януари на следващата година – тоест 14 месеца. Цената е 40 швейцарски франка, което през август тази година правеше 72 лева. Само че, за разлика от България, пътищата там са перфектни. Според публикувано неотдавна изследване на Световния икономически форум, по качество на пътищата България е на 99-о място от общо 140 изследвани страни, докато Швейцария е на трето. Колкото и да са относителни подобни класации, те са достатъчно показателни.

Годишната винетка за леки автомобили в Чехия излиза 108 лева. В Унгария – 69 лева. В Румъния е 28 евро, реално почти равна на българската в момента. В Словакия – 50 евро.

В повечето страни от ЕС се плаща за магистрали, понякога и за основни пътища, според изминатото разстояние. И това, признават и наши превозвачи, е справедливата система. В Италия, Франция, Испания и дори в Гърция например да се пътува по магистралите е скъпо, дори извън българските стандарти. Но винаги има алтернативни шосета, които не са платени. Това важи и за държавите, в които се плаща за винетка. Поголовната българска такса е несправедлива и е направо екзотика. Но пък е удобна, за да се изцедят някакви пари от „поданиците“.

Има още нещо. От времето, когато у нас бе въведена винетната система, не ми се е случвало, нито пък на някой от познатите ми, да е бил проверен дали има валидна винетка. В страните от ЕС, където те са задължителни,

специални камери с висока резолюция следят

дали стикерът е на определеното място. В България пътната агенция се похвали наскоро, че е монтирала няколкостотин камери, които да броят трафика по основни пътища. Те обаче не могат да засичат нито скоростта, нито наличието на валидни винетки. За това вероятно ще се дават тепърва допълнителни пари. Много шум за нищо…

Допълнителен проблем е, че дори правени напоследък и с европейски пари пътища само за година-две се връщат към отчайващото си предишно състояние. Наскоро ремонтирани участъци бързо се запълват с прах и пясък, след което природата взима своето – първо пораства трева, после идват храстите и дърветата, които прехвърлят мантинелите (ако изобщо има мантинели), пътят отеснява, видимостта намалява. Пътната ни агенция има около 220 млн. лева за поддръжка на шосетата. 50-60 милиона са за снега през зимата. 106 милиона са за текущи ремонти и поддръжка, от които за премахване на храсти и треви са заделени… 2.5 млн. лева. В резултат попадаме на шосета, които на практика са непроходими с обикновена кола. И все се чудим как така в нормалните страни маркировката е перфектна, а при нас се изтрива за 2-3 месеца. Обясняваме си го с едни фирми и с едни пари, които да се дадат за поддръжка и в следващата година. И пак да има управляващи, петимни да резнат лентата на 6-7 километра път, направен по европрограма, занемаряван с десетилетия. От винетки в последните години държавната хазна прибира около 200 милиона лева. За нормална поддръжка и развитие на пътната мрежа са нужни над милиард годишно. Каквото и да се „изцеди“ от данъкоплатците с нови цени на винетките, то пак ще е недостатъчно. Докато не се смени изцяло системата.

Иначе в България пътната мрежа ще продължава да се руши, вместо да се подобрява. Почти всичко, направено в последните години, е финансирано основно от ЕС по еврофондовете, а преди това – и от предприсъединителните фондове. Но след 2014 г. ЕС вече не отпуска пари за шосета, те не са приоритет. Финансиране у нас може да има само за магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. А управляващите ни продължават да залагат основно на асфалта. Затова не е чудно, че има неприлични предложения за скок на винетките и че все се отлага справедливата тол такса. Министрите трябва да си сверят часовника с нормалните страни в Европа. Възможните решенията са ясни – или платено преминаване за леките коли само по магистралите и свободни пътища, или винетки, изисквани пак само за магистралите и отново свободни пътища. И високи такси за тировете, които рушат най-много пътищата. Всичко друго е опит „да издоим“ електората.