Пред потъмнялото бюджетно огледало

Макар все още в изчаквателна позиция с проекта си за бюджет 2012,  който кабинетът на Бойко Борисов обеща да внесе в парламента в началото на ноември, финансовият министър огласи някои по-важни негови параметри. Оптимистичните мартенски очаквания на Дянков за икономически растеж от 5 на сто за броени месеци бяха редуцирани от икономическата криза и забавените реформи на около 2,5 процента, макар че за всеки случай финансовото ведомство е планирало бъдещите приходи за бюджета на базата на растеж от санитарните 2 на сто. Очакваната инфлация е в рамките на допустимите 2 процента, а бюджетния дефицит – най-голямата гордост на кабинета, ще бъде поддържан в границите 1 – 1,3 на сто.
Добрата новина: тежкото предстои…
Бюджетната картина, която местни икономисти и наблюдатели определят като израз на „стабилна обърканост“, още през август даде основание на ЕБВР /Европейската банка за възстановяване и развитие/ да прогнозира тежка следваща година за България. Гръцката криза, която ще продължи да дърпа надолу редица балкански държави като Румъния, Сърбия и Албания намалява възможностите на българския износ в региона, да не говорим за ограниченията при традиционните западноевропейски експортни партньорки на страната, които също предстои да затегнат още по-здраво финансовите си колани.
От друга страна икономическият министър Трайков с четвърт уста призна, че през тази година огромно количество финансови средства са напуснали България чрез чужестранните компании, които изтегляли своите капитали от България, за да посрещнат разходите си.
Да настъпиш икономическата мотика
Най-сериозните трудности обаче ще се появят като резултат от рискованата финансова и икономическа политика на сегашното правителство през двете години на неговото управление. За да покрие наследения от тристранната коалиция дефицит, то започна да бърка във фискалния резерв на страната и почти го изчерпа. С което съществено намали възможностите за реакция при влошаване на кризата в Европа. Увеличаването на местните данъци, на таксите и осигуровките на населението с над 50 на сто беше опит част от бюджетния проблем да се прехвърли върху главите на данъкоплатците, в резултат на което още повече бяха намалени реалните доходи на и без друго най-бедните граждани на ЕС.
Структурни промени в икономиката не бяха осъществени въпреки намаляването на някои разходи, вътрешните инвестиции бяха стимулирани основно от фиксацията върху прословутите инфраструктурни проекти, изразяващи се главно в строеж  на магистрали. Под натиск минималната работна заплата и най-ниските пенсии незначително бяха повишени, което се оказа наивен опит да бъдат ограничени по някакъв начин щетите от кризата.
Ненужният вече колан за затягане
От огласената рамка на проектобюджета за 2012 г. става ясно, че въпреки стремежа за запазване на фискалната дисциплина, стопански реформи едва ли предстоят и страната рискува да изпадне в още по-сериозна лутаница в случай на отрицателно развитие на глобалната икономика. Едно ново „затягане на колана“ окончателно би задушило отлаганите постоянно, но отдавна наложителни реформи в здравеопазване, образование, наука, съдебна система, администрация, пенсионно осигуряване и социално подпомагане. Без тези реформи нивата на корупция и престъпност ще продължат да бъдат високи, което би затворило отново порочния кръг, в който България продължава да се върти вече шеста година след своето еврочленство.
Така „бюджетният“ ноември се очертава като не по-малко важен от приключващия вече „изборен“ октомври – тогава  българите ще могат да се погледнат в новото си бюджетно огледало. Ще бъде важен и за техните европейски партньори, които през пушеците на гръцките финансови пожари ще продължават внимателно да наблюдават и съседката България. При това не само през следващата 2012, но и през още по-важната следваща изборна 2013-та година.

Георги  Папакочев,  Дойче веле