Прекалената предпазливост ще унищожи икономиката
The Times
Превръщаме се в общество, което избягва риска, а това е опасно. Великобритания е значима сила в световната икономика именно защото в миналото не се страхуваше да поема рискове.
Хиляди британци са извън страната, вкопчени в кофи, лопати и смачкани бордни карти. Премиерът Гордън Браун вече праща военни кораби да спасяват изпадналите ни в безизходица сънародници. Защо мислите толкова много поданици на кралицата се намират в чужбина? Само благодарение на високорисковите бизнес проекти easyJet и Ryanair. Както и благодарение на радикалната дерегулация на британското въздушно пространство и летищата – рискована политическа стратегия, която всъщност позволи на милиони да пътуват евтино.
Данъкоплатците ще поемат сметката
Ryanair и easyJet със сигурност се радват, че този път правителството поставя сигурността на първо място, тъй като сега данъкоплатците ще поемат сметката, като върнат по море клиентите на авиолиниите.
Не се шокирайте от заяждането на авиопревозвачите с държавните органи по авиационна безопасност. Облакът от прах не е толкова страшен, протестират те. BA дори прати в небето самолет от типа „Джъмбо джет“, за да провери условията. Пилотът и неговият пътник Уили Уолш далеч не са склонни към самоубийство, те поеха доста внимателно премерен риск. Ако тази обща забрана за летене продължи, някои авиокомпании със сигурност ще банкрутират или ще станем свидетели на нови държавни помощи, а тях европейските правителства вече трудно могат да си позволят.
Авиорегулаторите предпочитат предохранителния принцип. Широко застъпен в системите за безопасност и здравеопазване, той гласи, че при потенциалното наличие на риск за общественото здраве или за околната среда и в отсъствието на научни доказателства за обратното управляващите са натоварени с бремето да покажат, че няма да бъдат нанесени вреди. Това е много трудно решение за хората, отговарящи за безопасността на въздухоплаването. Само авиолиния или специализиран в областта инженер биха могли да се включат в дебата.
По-големият въпрос е дали принципът на почти абсолютна безопасност има място в политиката. Не можете да управлявате икономиката на една страна въз основа на предохранителния принцип. Всъщност разумната позиция е да не се ограничавате от поемането на рискове. Обществата, които не се страхуват от риска, като САЩ, а в последните десетилетия и Великобритания, преуспяват, докато тези, които се опитват да го минимизират, като Обединеното кралство през 70-те години, започват да вехнат.
Днес икономическият риск не се приема с добро око на Острова, защото хората го свързват с финансовия срив. Всички политически партии го избягват, призовавайки за по-сериозна регулация на икономиката и финансовата система. Дори торите, формацията, която е най-много обвързана с идеята за свободните пазари, се предадоха конформистки на актуалните настроения. Въпреки огромния държавен дълг консерваторите отказват да докоснат с пръст раздутата и разточителна Национална здравна служба – обещание, за което Дейвид Камерън ще съжалява, ако все пак стане министър-председател. По-странното е, че той се зарича да задуши икономиката със зелена мантия – в предизборната програма на опозицията има повече страници за защита на околната среда, отколкото за развитие на икономиката.
Хазартните личности направиха Великобритания богата за известно време, а сякаш всички са убедени, че точно те са я тласнали към финансовата катастрофа. Да вземем за пример Фабрис „Невероятният Фаб“ Туре – френският банкер, за когото се смята, че е един от организаторите на сделката с ценни книжа в инвестиционната банка Goldman Sachs, разследвана за измама от американската Комисия по ценните книжа и фондовите борси (SEC). Той е типичен представител на воинството от френски граждани, което през 90-те години напусна задушната, силно регулирана и обременена с големи данъци местна икономика и се вля в търговските зали на Ню Йорк и Лондон.
Изтичането на финансов капитал
Преобладаващото убеждение е, че финансовите услуги са ни вкарали в бедата, защото играчите са поели твърде много рискове. Това всъщност е абсолютна глупост. Всичко се обърка, защото Невероятният Фаб и хора като него не рискуваха почти нищо. Парите не бяха техни, а на банките. Най-големият риск за Фаб от сключването на лоши сделки бе да загуби работата си (разбира се, това беше преди воините на SEC да се появят на сцената). Той самият описва нещата така: „Бях затънал в сложни и финансирани със заеми екзотични сделки, които създадох, без непременно да разбирам всичките последици от тези лудости.“
Goldman Sachs някога беше дружество и все още има съдружници – високопоставени служители, които си делят лъвския пай от печалбите. С излизането си на фондовия пазар преди десетилетие обаче компанията загуби Дамоклевия меч на истинското съдружие – неприятния страх, който все още обзема адвокатите, които знаят, че само една сериозна грешка е достатъчна, за да остави тях и колегите им на улицата.
Решението на икономическите ни проблеми не е да се вкопчваме в сигурността, тъкмо обратното. Трябват ни истински хазартни личности като онези, които преди векове са били готови да финансират кораб, тръгнал към богат на подправки остров. Някой, готов да рискува и ризата на гърба си, който се страхува, че „лудостите“ могат да го погубят.
Финансовият капитал изтича от Великобритания в посока Далечния изток. Дълга опашка от компании следва парите, а сред чакащите забелязваме и британската Prudential, която пуска акции на свой бизнес на китайския фондов пазар. Истинските авантюристи вече са там, не на Острова.