Препоръки от цялата страна обогатяват проекта за ограничаване на сивата икономика

Срещите на бизнеса с местните власти, държавната администрация, обществеността и медиите са организирани в рамките на проекта за Ограничаване и превенция на неформалната икономика през май в цялата страна, и целта им е да се чуят непредубедени препоръки и оценки. Досега експерти по проекта и екипът за управлението му разговаряха с граждани от Бургас, Стара Загора и Пловдив, до края на месеца предстоят обсъждания и в гр. Гоце Делчев, Кюстендил, Враца, Велико Търново, Варна и други селища.
 
Сива икономика ли са парите на гурбетчиите, с които те помагат на роднините в България? С този въпрос Стефан Гълъбов от Корпорацията за технологии и иновации „Съединение” АД провокира доц. д-р Стефан Петранов, ключовия експерт по стратегии и планиране към проекта за Ограничаване и превенция на неформалната икономика. Не, тези пари не са сива икономика, тъй както не е сива икономика, ако дам 10 лв. на дъщеря ми, за да иде довечера на кино, коментира експертът. В повечето случаи тези средства идват чрез легални банкови преводи, но тревожното е, че по размер те надхвърлят и размера на чуждестранните инвестиции, и даже съфинансирането по европейските проекти. Сериозен е и въпросът за превенцията: по какъв начин тези средства да не се завъртят като оборотен капитал за сенчест бизнес, продължи разговорът по-нататък.
Помислете за образованието, по какъв начин да вградите отличните експертизи по съставянето на Композитния индекс в съзнанието на младото поколение, препоръча в Бургас Маруся Любчева, от Института за черноморски изследвания, бивш евродепутат.
Докато не се научим да си искаме касовите бележки, ще търпим криенето на ДДС при всякакви услуги – и като си сменяме дограмите, и като дойде водопроводчик, и като пазаруваме. Трябва наистина да се замислим, че това е криворазбрана икономия, орязваща възможностите и на здравеопазването, и на пенсиите, и на образованието, изказа се Николина Горова, секретар на Общината в Стара Загора.
Вредите от сивия бизнес в икономиката надхвърлят 10 млрд. лева, а съвсем друг щеше да е стандартът ни на живот, ако тези пари бяха влезли в бюджета, заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на Екипа за управление на проекта за ограничаване и превенция на неформалната икономика.
На кое място сме в Европа в класацията по сив бизнес, поинтересуваха се още в Стара Загора. България е сравнително назад, но не е по-назад от Румъния и Гърция, гласеше отговорът на експертите. Австрия обаче е страната с най-светла икономика в ЕС – под 10%, следвана от Дания, Финландия и това са примерите, към които да се стреми икономиката ни.
Навсякъде гражданите се интересуваха какви законодателни промени ще роди проектът. Навсякъде се споделяше изводът, че променливото законодателство често става проводник на корупция, изкривява условията за конкурентноспособност пред предприятията и създава хранителна среда за неформалната икономика.
Представител съм на Българската стопанска камара, говоря и от името на Търговско-промишлената палата в Пловдив, за да кажа, че сте направили много силен и полезен европейски проект и имате подкрепата на работодателите и на българския бизнес в борбата със сивата икономика, взе думата един от слушателите в залата в Пловдив.
Срещите с граждани, работодатели и работещи продължават в Югозападна и Северозападна България през идната седмица.
 

 Стефан Прончев

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *