Привържениците на кабинета ”Борисов” са под критичния минимум, едва 18 на сто

 
Това сочат резултатите от национално представително проучване за обществените нагласи през септември. То е направено в периода 20-28 септември сред 1021 пълнолетни, които са анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю. За първи път недоверието към председателя на МС Борисов надхвърля доверието – 37%:32%. От встъпването му в длъжност досега определящите се като симпатизанти на Борисов падат два пъти (от 60 на 32 на сто). Най-силна е загубата на доверие в областните градове и селата, сред пенсионерите и земеделските стопани. Критичните настроения започват да доминират и сред държавната администрация, свободните професии, малкия и среден бизнес. Според данните спад има и в рейтинга на почти всички министри. Изключение прави инфраструктурната политика (60% одобрение) и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която бележи ръкг на одобрение. От януари до септември тя трупа одобрение и в момента е най-харесваният политик на ГЕРБ в изпълнителната и законодателната власт. Николай Младенов (6.9%) и Томислав Дончев (5.8%) са другите двама министри, които имат по-значим позитивен баланс в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива. Най-значим е спадът в личния рейтинг и съответно, най-високо е неодобрението към министрите, чиито ресори засягат пряко преобладаващата част от българските граждани – Симеон Дянков (спад 14%), Десислава Атанасова (спад 10%), Цветан Цветанов (спад 7%), Тотю Младенов (спад 5%). 9 от 12 политики на правителството са определени като неуспешни. Над 70 на сто са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката. За гражданите критичният фокус в дейността на кабинета е политиката по доходите, която 86% определят като неуспешна. Десислава Атанасова и здравната политика е следващата „двойка”, при която е налице висока степен на съвпадение между негативна оценка за водената политика и недоверие към ресорния министър. Министрите Мирослав Найденов, Делян Добрев и Сергей Игнатов успяват обаче да запазят по-добри лични позиции в обществените нагласи в сравнение с оценката за техните сектори и водените политики. Влошават се оценките за бизнес средата. Нараства критичното за всяко българско правителство от последните 15 години усещане за политическо покровителство, корупция и влошаване на бизнес средата. 28% от пълнолетните българи смятат, че правилата у нас дават шанс на всеки, който работи добре, да се развива. Наблюденията на 67% обаче сочат, че в икономиката успяват само близки до властта кръгове и фирми – мнение, което се споделя не само от бизнеса и заетите в частния сектор, но и от 63% от държавната администрация. Корупция (42%) и непрофесионализъм на хората на ръководни постове (40%) са двата фактора, които анкетираните определят като основни за неуспехите на правителството в отделните сектори на икономиката.

Неодобрението за въвеждане на единната европейска валута в България се увеличава. Едва 11% смятат, че е необходимо скорошното й въвеждане, 37% се изказват за неопределеното по-далечно бъдеще, а 52% са на мнение, че България не трябва да се ангажира с това въвеждане. За три години привържениците на АЕЦ „Белене“ спадат с една четвърт – от 77% на 52%. Категорични поддръжници на новия ядрен проект остават главно симпатизантите на БСП, националистическите партии и в по-малка степен – тези на ДПС. Основните държавни институции също запазват негативния си образ в общественото мнение. Парламентът остава най-критикуваната институция. Одобрението за дейността му се запазва на минималните 9%. Както и при кабинета, новото е в силния ръст на отрицателните оценки – от 45% до 56%. Изключение от общата тенденция прави президентът Росен Плевнелиев, при който положителните оценки доминират значително над отрицателните (38% срещу 18%). „Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците. Намалява желанието за гласуване – почти всеки втори българин се съмнява, че въобще би гласувал, нараства несигурността в избора. Свиват се твърдите ядра на всички традиционни партии. Вотът започва да се определя във все по-голяма степен от конюнктурни и извънполитически фактори“, коментират от „Алфа рисърч“. За последните три месеца подкрепата за ГЕРБ спада от 22.3% до 21.4%. В селските райони управляващите отстъпват позиции на БСП и ДПС. В редица областни градове нараства конкуренцията на социалистите и „Движение България на гражданите” на Меглена Кунева. Само в столицата ГЕРБ успява да удържи съществено предимство пред опонентите си. Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование. Нейната подкрепа спада от 18.4% през юни до 16.1% през септември. „Движение България на гражданите” и лидерът му бележат лек ръст в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Кунева. ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган. Към момента ядрото от сини избиратели е свито до около 200 000, за които спорят двете крила на СДС и ДСБ. СДС – 2% подрепа, а ДСБ – 1.3% от всички избиратели. Доверието в лидера на ДСБ Иван Костов е 6%, а новият председател на СДС Емил Кабаиванов получава одобрение от 5 на сто. „Атака“ има 1.4% подкрепа, ВМРО – 1%, ГОРД на Слави Бинев – 0.7%, партията на Валери Симеонов НФСБ – 0.5%.

Финанси

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *