Приключенията на евро в страната на европейската политика

След срещата на лидерите на 27 страни членки на Европейския съюз в Брюксел в четвъртък вечерта беше взето решение за въвеждане на перманентен фонд за гарантиране на финансовата сигурност в еврозоната, който ще заработи през 2013 г. Беше решено да се направи „всичко, което е нужно, за осигуряване стабилността на еврозоната като цяло“.

Според коментар на Financial Times, в тези гръмки думи трябва да видим по-скоро нещо друго: вероятност през новата година да се наложи да се вземат нови, по-обхватни мерки за справяне с дълговата криза на еврозоната.
Германската икономика сега се развива с пълна пара. Баварските и рурските магнати си пият греяното вино на някой Коледен базар и питат: Криза ли? Каква криза? Германия, която формира 30% от БВП на еврозоната, вече не е в криза. Процъфтяващите свръх – конкурентни компании от ФРГ не са пряко повлияни от сътресенията в периферията на еврозоната, тъй като продажбите в Гърция, Ирландия и Португалия формират под 2% от съвкупния им износ. Те по-силно се вълнуват не какво става с еврозоната, а какво се случва с икономиката на САЩ и Китай.
През 2011 г. по природа спестовните германци вероятно ще си разтворят по-широко портмонетата и ще започнат да купуват, успокоени от икономическото възраждане на тяхната страна. Така че обвиненията, че Германия допринася за проблемите на еврозоната с големите си търговски излишъци, вероятно догодина ще загубят сила. Кой може да обвини Германия, че не се трогва от – и няма вече намерение да купува – дълга на страни като Гърция, Ирландия и Португалия? Кризата в еврозоната понижава стойността на еврото, това е добре за германския експорт, а ниските лихви, поддържани от ЕЦБ в помощ на притеснените периферни банки, в Германия правят чудеса.
В периферията на Европа, като контраст на слънчева Германия, тъмните краски се сгъстяват. Европейските лидери, това трябва да им се признае, взеха важни решения по време на срещата си в Брюксел – твърди авторът на FT. Те се съгласиха на постоянен антикризисен фонд и второ, те приеха възможността инвеститорите в правителствен дълг да понесат част от риска по фалит на държавите.
И въпреки това европейските правителства показаха, че все още не знаят как да се справят със следващата опасна фаза от дълговата криза, която без съмнение ще настъпи. На капиталовите пазари е трудно да се намери някой, който вярва, че Португалия ще избегне съдбата на Гърция и Ирландия. Това ще струва вероятно 60 млрд. евро, освен вече гарантираните 85 млрд. на Ирландия и 110 млрд. на Гърция.
Сумата не е непосилна, предвид размера на фонда за гарантиране на стабилността на еврозоната от 440 млрд. евро. Но честно или не, спасяването на Португалия ще окаже много голям натиск върху финансирането на дълга на Испания. В този случай ЕС вече трябва да заяви, че няма да отстъпва назад. Испания не може да бъде оставена да фалира, защото ако това се случи, наред са Италия и след това целият европейски валутен съюз.
Европейските лидери би следвало, съветва коментаторът, или да вкарат повече пари във фонда от 440 млрд. евро, или да накарат ЕЦБ да увеличи програмата си за изкупуване на ДЦК. Те могат да пуснат европейски облигации. Те могат да помолят не – европейски инвеститори като Китай да се ангажират да помогнат. Те могат да започнат лека – полека да преструктурират дълга на Ирландия, Португалия и Гърция и да разчистят и рекапитализират гнилите места в европейския банков сектор. До голяма степен европейските проблеми идват оттам, че някои европейски банки не искат да погледнат истината в очите. Какво ще направят европейските политици – тепърва ще видим. Но ако не направят нищо …
Трише – последният бастион на обединена Европа
Въпреки поетите ангажименти след двудневната среща в Брюксел за постоянен спасителен механизъм и подкрепа за всяка изпаднала в нужда страна от еврозоната – посочва се в друг материал на Financial Times – размерът на фонда, гарантиращ стабилността на еврозоната не беше увеличен. Нежеланието да се наливат повече пари в него вероятно се дължи на това, че ако бяха поети нови обещания, пазарът на облигации щеше да реши, че фалитът на Испания и Италия е неизбежен.
И така, европейските политици ловко избягваха темата, каква ще е следващата им стъпка за овладяване на кризата на еврото.
Европейската хлъзгава дипломация обаче е стигнала до такива висоти, че Жан – Клод Трише, президентът на Европейската централна банка, в четвъртък вечерта е бил принуден да „наругае“ европейските политици за тяхната пасивност. Той е показал пред тях графика, показваща скока в цената на застраховката срещу фалит на европейския държавен дълг, точно след последната европейска среща на високо ниво през октомври.
Трише е показал и други графики, демонстриращи как ЕЦБ е увеличила изкупуването на периферни ДЦК и как лихвата по тях остава рекордно висока. Той е призовал политиците да демонстрират, че са готови на всякакво действие, за да стабилизират еврозоната, което напоследък те не показват с поведението си. Комюникето след срещата показва, че строгите думи на Трише са докоснали нещо вътре в европейските политици. Няколко европейски глави, включително и президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, след приключване заседанието са започнали да повтарят като мантра: „ще направим всичко, което е нужно, за да спасим еврото“.

tmp = Get_Cookie(„article_fontsize“);
if(tmp != null && tmp > 9) {
document.getElementById(„contenttext“).style.fontSize = tmp + „px“;
document.getElementById(„contenttext“).style.lineHeight = (parseInt(tmp) + 4) + „px“;
}