При фалит на банка – разплащане с клиентите за 3 дни, препоръчва ЕК

Координация на мерките със страните, от които са банките-майки на големите трезори в България, е друга осигурителна мярка
Да се намали на три дни периодът, в който банките да се разплащат с вложителите си в случай на фалит, препоръчва Европейската Комисия. (ЕК). У нас този срок сега е три месеца и до момента няма инициатива за променянето му, каза в София Лена Русенова, главен икономист и програмен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), по време на конференция за финансовите услуги в Югоизточна Европа.По другата мярка за защита на банковите клиенти – премахването на наказателните такси при предсрочно погасяване на заем, вече е налице законодателната инициатива и се очаква промяната да стане факт до месеци, посочи още Русенова.Като цяло банковата система в страната е стабилна и това обяснява липсата на спешни действия. Процентът на необслужваните задължения продължава да бъде в рамките на 2 на сто. Високи са съотношенията на ликвидност – 22, 34%, и на капиталова адекватност – 14, 35%. В същото време обаче съществуват рискове и от КРИБ препоръчват в страната да бъде изготвен подробен план за реагиране в случай на песимистичен сценарий. За да може да се идентифицира спешността за реакция при криза с ликвидността или с доверието, трябва да се спазват стриктно принципите, а също за се поддържа добро сътрудничество с властите в страните, от които са чуждите собственици на опериращите у нас банки. В идеите на КРИБ за кризисно управление е записано, че Министерство на финансите и БНБ трябва да подобрят координацията и да преговарят за споразумения със съответните институции в Гърция, Австрия, Италия и Унгария, откъдето са банките-майки на петте най-големи български трезора, които да осигурят в България достатъчна ликвидност за своите поделения.Към министъра на финансите е отправена и препоръка чрез депозити да подпомага тези банки, които кредитират редовно реалния сектор. Влиянието на глобалната криза вече отчетливо проличава в реалната икономика у нас чрез свиването на производството и спада на продажбите в редица индустрии – текстилната, минната, химическата, металургичната, посочи Русенова.Тревожно е, че дефицитът по текущата сметка расте, както и търговският дефицит, който по данни за седемте месеца е 15,8% от БВП, при 13,5 на сто през същия период на 2007 г. Брутният външен дълг се е увеличил с 23,3% от края на м. г. досега и е достигнал 104,6% от БВП. Външният дълг на банките е нараснал с 56,2% от края на 2007 г. досега и се равнява на 26,5% от БВП. Вътрешният дълг е достигнал 39,6% през октомври при 42,4% през септември.