Про­мен­ли­ва, нес­та­бил­на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка сре­да – вън­ш­ни и вът­реш­ни из­точ­ни­ци – III част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“ – See more at: http://financebg.com/#!/article/16503

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Ръс­тът на БВП през 1994-1995 год. е ре­зул­тат на на­рас­т­ва­не­то на обема на из­но­са и на ди­на­мич­но­то раз­ви­тие на час­т­ния сек­тор в сфера­та на ус­лу­ги­те, тър­го­ви­я­та, сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во и строителството, как­то и на уве­ли­ча­ва­не­то на ин­вес­ти­ци­и­те. Обезценява­не­то на ле­ва в ре­зул­тат на прек­ра­тя­ва­не­то на интервенции­те на БНБ за под­дър­жа­не на об­мен­ния курс през март 1994 год., до­ве­де до на­ма­ля­ва­не на сред­на­та ра­бот­на зап­ла­та в доларо­во из­ра­же­ние в дър­жав­ния сек­тор с око­ло 20 %. Срав­ни­тел­но лес­ни­ят дос­тъп до бан­ков кредит, дър­жав­ни­те суб­си­дии при формиране­то на це­на­та на енергоносителите, ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та на вън­ш­на­та тър­го­вия (са­мо незначителен брой про­миш­ле­ни сто­ки бяха обект на из­нос­ни кво­ти), как­то и асо­ци­и­ра­не­то на Бъл­га­рия към Ев­ро­пейс­кия съ­юз и пре­мах­ва­не­то на внос­ни­те ми­та за про­миш­ле­ни сто­ки, спо­соб­с­т­­ва­ха за по­ви­ша­ва­не­то на конкурентоспособ­ност­та на бъл­гар­с­ки­те сто­ки и за ряз­ко­то уве­ли­ча­ва­не на екс­пор­та. Едновременно с то­ва ряз­ко се уве­ли­чи ико­но­ми­чес­ка­та ак­тив­ност в час­т­ния сек­тор. Не­го­ви­ят от­но­си­те­лен дял в брут­на­та до­ба­ве­на стойност нарас­т­ва през те­зи две го­ди­ни от 25,0 % на 48,3 %.[1]

През пе­ри­о­да 1994-1995 год. обе­мът на из­но­са в щ. д. на­рас­т­ва с 43,4 %, ко­е­то во­ди до на­ма­ля­ва­не на де­фи­ци­та в тър­гов­с­кия ба­ланс от 885 млн. щ.д. през 1993 год. до 17 млн. щ.д. през 1994 год. и до положител­но сал­до от 127 млн. щ.д. през 1995 год.[2] В съ­що­то вре­ме от­ри­ца­тел­но­то сал­до по те­ку­ща­та смет­ка на­ма­ля­ва от 1.097,9 млн. щ.д. в края на 1993 год. до 25,6 млн. щ.д. в края на 1995 год.

Сал­до­то по тър­гов­с­кия ба­ланс през 1996 год. е съ­що по­ло­жи­тел­но и възли­за на 144,3 млн. щ.д., но е ре­зул­тат на по-сил­ния спад на вно­са (12,4 %) в срав­не­ние с из­но­са (11,6 %) в ус­ло­ви­я­та на сви­ва­не на ико­но­ми­чес­ка­та актив­ност. Сал­до­то по те­ку­ща­та смет­ка е съ­що отрица­тел­но и въз­ли­за на 22,3 млн. щ.д. и се дъл­жи глав­но на значител­ния раз­мер на пла­ща­ни­я­та по външния дълг и на по­лу­че­ни­те по-мал­ко лих­ви в ре­зул­тат на на­ма­ля­ва­не­то на ва­лут­ни­те ре­зер­ви на БНБ. [3]

От­ри­ца­тел­но въз­дейс­т­вие вър­ху раз­ви­ти­е­то на бъл­гар­с­кия ек­с­порт за пери­о­да 1992-1995 год. изиг­ра ем­бар­го­то сре­щу Югос­ла­вия. Но твърде­ни­я­та на бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во за за­гу­би от 8,5 млрд. щ.д. за пе­ри­о­да от юли 1992 до юли 1995 год. са не­ре­ал­истични най-малко­то по­ра­ди то­ва, че та­къв вид за­гу­би не се по­да­ват на цифровизация. При то­ва не след­ва да се пренебрег­ва фак­тът, че през то­зи пе­ри­од сил­но се ак­ти­ви­зи­ра тър­го­ви­я­та с Ма­ке­до­ния, ко­е­то в опре­де­ле­на сте­пен до­ве­де до ог­ра­ни­ча­ва­не на за­гу­би­те ка­то следствие на ем­бар­го­то.

Рав­ни­ще­то на ин­ф­ла­ци­я­та и ко­ле­ба­ни­я­та в ней­но­то раз­ви­тие са от изключи­тел­но зна­че­ние за бан­ко­вия сек­тор, за­що­то зат­руд­ня­ват оценка­та и уп­рав­ле­ни­е­то на кре­дит­ния риск. Caprio и Klingenbiel стигат до из­во­да, че коле­ба­ни­я­та в раз­ви­ти­е­то на ин­ф­ла­ци­я­та значител­но се уве­ли­ча­ват в навечери­е­то на бан­ко­ви­те кри­зи, до­ка­то в стра­ни­те, ня­ма­ли бан­ко­ви кри­зи, та­ки­ва ко­ле­ба­ния или не се наблюда­ват, или са твър­де сла­би.[4]

Ин­ф­ла­ци­я­та иг­рае ре­ша­ва­ща ро­ля за рав­ни­ще­то на но­ми­нал­ния и реалния лих­вен про­цент. При уве­ли­ча­ва­не­то на но­ми­нал­ния лих­вен про­цент бан­ки­те ко­ри­ги­рат неп­ро­пор­ци­о­нал­но лих­ви­те по без­с­роч­ни­те де­по­зи­ти, с кое­то уве­ли­ча­ват ди­фе­рен­ци­а­ла меж­ду лих­ве­ни­те проценти по но­ви­те кредити и прив­ле­че­ни­те сред­с­т­ва, с ко­е­то се затруд­ня­ва об­с­луж­ва­не­то на взети­те кре­ди­ти.

За пе­ри­о­да от 1991 год. до 1996 год. ин­ф­ла­ци­я­та в Бъл­га­рия па­да от 473,7 % (из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ко­то рав­ни­ще е след­с­т­вие на либерализаци­я­та на цените) до 72,8 % през 1993 год., по­кач­ва се на 96,0 % през 1994 год., пос­ле от­но­во па­да до 62,1 % през 1995 год., за да се по­ка­чи от­но­во на 123 % през 1996.[5]

След ка­то ме­сеч­на­та ин­ф­ла­ция бе­ше сни­же­на до под 5 % в пе­ри­о­да от юни 1993 год. до фев­ру­а­ри 1994 год., през март и ап­рил тя се по­ви­ши до 7,5 % и 21,7 %. След зна­чи­тел­ни ко­ле­ба­ния до края на 1994 год. тя пад­на зна­чи­тел­но през 1995 год. За пе­ри­о­да от ап­рил 1995 год. до ап­рил 1996 год. тя е под 3 %. През май 1996 год. ин­ф­ла­ци­я­та се по­ка­чи на 12,5 % и през юни до 20,0 %, за да дос­тиг­не в края на годи­на­та 311 %.

При­чи­ни­те за ви­со­ка ин­ф­ла­ция и рез­ки­те й ко­ле­ба­ния в Бъл­га­рия са от ком­п­лек­сен ха­рак­тер. Те са ре­зул­тат как­то на из­к­лю­чи­тел­но трудна­та из­ход­на си­ту­а­ция в на­ча­ло­то на пре­ход­ния пе­ри­од, та­ка и на проб­ле­ми­те с провеждане­то на струк­тур­на­та ре­фор­ма, про­я­ви­ли се в на­рас­т­ва­не­то на вътреш­ния дълг и на аку­му­ла­ци­я­та на зна­чи­тел­ни загу­би в бан­ко­ва­та сис­те­ма.

Тук е не­об­хо­ди­мо да се спрем по-под­роб­но на две съд­бо­нос­ни ре­ше­ния на БНБ, за ко­и­то поч­ти не се спо­ме­на­ва в разгърналата се об­щес­т­ве­на дискусия по въп­ро­са за бан­ко­ва­та кри­за, но ко­и­то изиг­ра­ха ре­ша­ва­ща ро­ля за ней­но­то възникване. Те бя­ха про­дик­ту­ва­ни от же­ла­ни­е­то на БНБ да при­ве­де ос­нов­ния лих­вен про­цент в съ­от­вет­с­т­вие с очак­ва­не­то й за по-нис­ка ин­ф­ла­ция и с ръс­та на па­рич­на­та ма­са.

През пър­ва­та по­ло­ви­на на 1993 год. ме­сеч­на­та ин­ф­ла­ция за­поч­на да пада. БНБ на­ма­ли ос­нов­ния лих­вен про­цент на два пъ­ти през ав­густ и октомври и той бе­ше сни­жен от 60 % на 52 %. В съ­що­то вре­ме месечна­та инфла­ция се по­ка­чи от 1 % през юли на 4,2 % през октомври, глав­но по­ра­ди вли­я­ни­е­то на се­зон­ни фак­то­ри. Но рас­тя­ща­та ин­ф­ла­ция под­тик­на на­се­ле­ни­е­то и фир­ми­те да пре­об­ра­зу­ват ле­во­ва­та си на­лич­ност във ва­лут­на. БНБ се опи­та да под­дър­жа об­мен­ния курс на ле­ва, но в ре­зул­тат на то­ва ней­ни­те ва­лут­ни ре­зер­ви ряз­ко намаляха. За да по­ви­ши ат­рак­тив­ност­та в ле­во­ви де­по­зи­ти и да преуста­но­ви ин­тер­вен­ци­и­те си на ва­лут­ния па­зар, БНБ по­ви­ши основния лихвен про­цент на 63 % през но­ем­в­ри и впос­лед­с­т­вие до 69 % през яну­а­ри 1994 год., до­пус­кай­ки при то­ва ед­но срав­ни­тел­но слабо обез­це­ня­ва­не на лева. Но то­зи опит за сти­му­ли­ра­не на паричното тър­се­не в ле­во­ве се ока­за неус­пе­шен. През март 1994 год. БНБ прек­ра­ти сво­я­та по­ли­ти­ка на интервенции на ва­лут­ния па­зар пора­ди ряз­ко­то на­ма­ля­ва­не на ва­лут­ни­те резер­ви, в ре­зул­тат на ко­е­то ле­вът се обез­це­ни с 30 % през март и още със 17 % през ап­рил 1994 год.

В на­ча­ло­то на 1995 год. ме­сеч­на­та ин­ф­ла­ция пад­на под 4 %, а основни­ят лих­вен про­цент бе­ше 98 %. В те­зи ус­ло­вия дра­ма­тич­но нарас­на па­рич­но­то тър­се­не в ле­во­ве, ко­е­то до­ве­де не са­мо до покачва­не на кур­са на ле­ва по отно­ше­ние на до­ла­ра, но и до значител­но уве­ли­ча­ва­не на ва­лут­ни­те ре­зер­ви. В те­зи ус­ло­вия БНБ ре­ши да на­ма­ли ос­нов­ния лих­вен про­цент в съ­от­вет­с­т­вие с по-нис­ко­то рав­ни­ще на ин­ф­ла­ция. То­ва ре­ше­ние бе­ше про­дик­ту­ва­но съ­що така и от рас­тя­щия бю­д­же­тен де­фи­цит в ре­зул­тат на по-нис­ки­те бю­д­жет­ни при­хо­ди и уве­ли­ча­ва­не­то на пла­ща­ни­я­та по вън­ш­ния дълг, ко­и­то бя­ха индекси­ра­ни с ос­нов­ния лих­вен про­цент. БНБ на­ма­ли ос­нов­ния лих­вен процент от 98 % през март 1995 год. до 39 % през ав­густ съ­ща­та годи­на и впослед­с­т­вие до 34 % в края на го­ди­на­та.

Ре­зул­та­тът бе­ше съ­щи­ят, как­то през есен­та на 1993 год. На­се­ле­ни­е­то и фир­ми­те за­поч­на­ха да пре­об­ра­зу­ват ле­во­ва­та си на­лич­ност във валут­на. Но по­ус­по­ко­е­на от ме­сеч­на ин­ф­ла­ция от под 3 %, от продължа­ва­щия ръст на БВП и по­доб­ря­ва­не­то на ба­лан­са по те­ку­ща­та смет­ка, БНБ не ре­а­ги­ра своевременно, за да сти­му­ли­ра па­рич­но­то търсе­не в ле­во­ве. Ос­нов­ни­ят лихвен про­цент бе­ше по­ви­шен ед­ва през фев­ру­а­ри 1996 год. През то­ва вре­ме ва­лут­ни­те ре­зер­ви ряз­ко намаляха и дос­тиг­на­ха ни­во­то на 1994 год. За то­ва доп­ри­не­со­ха съ­що та­ка пла­ща­ни­я­та по вън­ш­ния дълг, ко­и­то през 1996 год. въз­ля­зо­ха на по­ве­че от 1 млрд. щ.д., как­то и лип­са­та на спо­ра­зу­ме­ние с МВФ.[6] През май 1996 БНБ шо­ко­во[7] вдиг­на ос­нов­ния лих­вен про­цент, за да ком­пен­си­ра от­тег­ля­не­то си от ва­лут­ния па­зар, в ре­зул­тат на ко­е­то се стиг­на до сил­но обез­це­ня­ва­не на ле­ва и ме­сеч­на­та ин­ф­ла­ция се покачи на 20 %.

Очаквайте продължение…

[1] Българска народна банка: Годишен отчет 1995, стр. 22; Годишен отчет 1996, стр. 21.

[2] Българска народна банка: Годишни отчети за съответните години.

[3] Българска народна банка: Годишен очет 1996 год., стр. 143.

[4] Caprio, Gerard and Daniela Klingebiel (1996): Bank insolvencies: cross-country experience. Washington, World Bank, unpublished.

[5] Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год.

[6] Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год., стр. 43.

[7] Цитирано по: Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год. стр.73.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *