Про­мен­ли­ва, нес­та­бил­на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка сре­да – вън­ш­ни и вът­реш­ни из­точ­ни­ци – IV част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Ос­нов­ни­ят лих­вен про­цент иг­рае из­к­лю­чи­тел­но важ­на ро­ля в паричната по­ли­ти­ка на БНБ през ана­ли­зи­ра­ния пе­ри­од. Как­то ве­че беше по­со­че­но, две­те из­ме­не­ния в лих­ве­ния про­цент с цел стимулиране на па­рич­но­то тър­се­не в лево­ве до­ве­до­ха до дестабилизация на ико­но­ми­ка­та през 1994 год. и 1996 год. То­ва се приз­на­ва как­то от БНБ в ней­ния го­ди­шен от­чет за 1996 год.: „…в те­зи ус­ло­вия по­ви­ша­ва­не­то на но­ми­нал­ни­те лих­ве­ни про­цен­ти не съдейст­ва­ше за въз­в­ръ­ща­не­то на до­ве­ри­е­то в на­ци­о­нал­на­та ва­лу­та, ка­то на прак­ти­ка до­пъл­ни­тел­но на­то­вар­ва­ше ре­ал­ния и правителствения сектор”[1] (то­ва приз­на­ние би тряб­ва­ло да се допълни и с из­ра­за „и осо­бе­но бан­ко­ва­та сис­те­ма”), та­ка и от мно­зи­на чуждестран­ни ана­ли­за­то­ри.[2] Последни­те об­ръ­щат вни­ма­ние на факта, че меж­ду па­рич­но­то тър­се­не и ос­нов­ния лих­вен про­цент не същес­т­ву­ва ста­бил­на фун­к­ци­о­нал­на за­ви­си­мост. То­ва е та­ка, за­що­то па­рич­но­то тър­се­не за­ви­си и от ре­ди­ца дру­ги икономически фак­то­ри, ко­и­то са под сил­но­то вли­я­ние на из­ме­не­ни­е­то на основ­ния лих­вен про­цент (ва­лу­тен ре­зерв, ин­ф­ла­ци­он­ни очак­ва­ния и т.н.). Зато­ва нама­ля­ва­не­то на па­рич­но­то тър­се­не неви­на­ги мо­же да се пре­о­до­лее чрез уве­ли­ча­ва­не на ос­нов­ния лих­вен про­цент.

Но ако не­ус­пеш­ни­ят опит на БНБ в края на 1993 год. и на­ча­ло­то на 1994 год. за сти­му­ли­ра­не на па­рич­но­то тър­се­не в ле­во­ве бе­ше съпътст­­ва­но от преоб­ра­зу­ва­не на ле­во­ва­та на­лич­ност във ва­лут­на в рам­ки­те на бан­ко­ва­та сис­те­ма, про­я­ви­ло се в зна­чи­тел­но­то на­рас­т­ва­не на ва­лут­ни­те де­по­зи­ти в банки­те, то вто­ри­ят не­ус­пе­шен опит в начало­то на 1996 год. до­ве­де до преобра­зу­ва­не­то на ле­во­ва­та наличност във ва­лут­на из­вън рам­ки­те на банкова­та сис­те­ма, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­­ва ряз­ко­то на­ма­ля­ва­не как­то на валутни­те, та­ка и на лево­ви­те де­по­зи­ти в бан­ки­те през пър­ва­та по­ло­ви­на на 1996 год. Пара­лел­но със за­гу­ба­та на до­ве­рие в ле­ва въз­ник­на и кри­за на доверие в бан­ко­ва­та сис­те­ма. Стиг­на се до т.н. „ке­шо­ва ва­лут­на субсти­ту­ция“. Граж­да­ни­те тег­ле­ха от ле­во­ви­те си де­по­зи­ти в брой, за да ку­пу­ват ва­лу­та, която не вна­ся­ха об­рат­но в бан­ки­те.[3] През първото три­ме­се­чие на 1996 год. обе­мът на из­тег­ле­ни­те ва­лут­ни депози­ти въз­ле­зе на 152 млн. лв. Комбинирано­то въз­дейс­т­вие на очаква­ни­я­та за ряз­ко и зна­чи­тел­но обезценява­не на ле­ва и на недовери­е­то в бан­ки­те до­ве­де съ­що та­ка и до изти­ча­не на ка­пи­та­ли от стра­на­та в раз­мер на 210 млн. щ.д., в т.ч. и в традицион­но поз­на­ти­те фор­ми – над­це­ня­ва­не на вно­са и под­це­ня­ва­не на изно­са.[4] През второ­то три­ме­се­чие на 1996 год. от бан­ки­те бя­ха из­тег­ле­ни 366,4 млн. щ.д., ка­то са­мо през май 264,4 млн. щ.д. Зна­чи­тел­ни­ят положителен лих­вен ди­фе­рен­ци­ал през ок­том­в­ри не бе в със­то­я­ние да стимули­ра уве­ли­ча­ва­не­то на ле­во­ви­те де­по­зи­ти и да пре­дот­в­ра­ти започналото от­но­во през сеп­тем­в­ри сил­но тег­ле­не на ва­лут­ни вло­го­ве, ко­е­то за вре­ме­то сеп­тем­в­ри – но­ем­в­ри въз­ле­зе на 260,4 млн. щ.д.

За по­я­вя­ва­не­то на не­до­ве­рие към бан­ко­ва­та сис­те­ма доп­ри­не­со­ха:

за­гу­ба­та на до­ве­рие не са­мо в ле­ва, но и в спо­соб­ност­та на страна­та да об­с­луж­ва вън­ш­ния дълг и свър­за­ни­те с то­ва опасения за замразява­не на вло­го­ве­те;
дра­ма­тич­но­то вло­ша­ва­не на фи­нан­со­во­то със­то­я­ние на бан­ки­те в резул­тат на ряз­ко­то уве­ли­ча­ва­не на де­ла на ло­ши­те кре­ди­ти в кредит­ните им пор­т­фей­ли, как­то и от­ри­ца­тел­ни­ят соб­с­т­вен ка­пи­тал на го­ля­ма част от бан­ки­те (кон­со­ли­ди­ра­ни­ят соб­с­т­вен ка­пи­тал на всич­ки дър­жав­ни бан­ки с из­к­лю­че­ние на „Бул­банк” в края на 1995 год., как­то и на го­ля­ма част от час­т­ни­те бан­ки е отри­ца­те­лен);
зна­чи­тел­но­то ва­лут­но и вре­мен­но не­съ­от­вет­с­т­вие меж­ду активите и па­си­ви­те на бан­ки­те (в на­ча­ло­то на 1995 год. банките уве­ли­чи­ха относи­тел­ния дял на ак­ти­ви­те в ле­во­ве вслед­с­т­вие на из­к­лю­чи­тел­но ви­со­кия ос­но­вен лих­вен про­цент, до­ка­то ед­на зна­чи­тел­на част от техни­те па­си­ви бе­ше във ва­лу­та; ко­га­то ос­нов­ни­ят лих­вен про­цент ряз­ко пад­на, те се ока­за­ха в зат­руд­не­но по­ло­же­ние да об­с­луж­ват валут­ни­те де­по­зи­ти);
на­ча­ло­то на ши­ро­ка об­щес­т­ве­на дис­ку­сия по про­мя­на на За­ко­на за бан­ки­те и кре­дит­но­то де­ло с цел съз­да­ва­не­то на нор­ма­тив­но-прав­на уред­ба за обя­вя­ва­не на бан­ки в не­със­то­я­тел­ност, пре­ди да бъ­де въведе­на сис­те­ма за га­ран­ти­ра­не на вло­го­ве­те.

Ма­со­во­то из­тег­ля­не на ле­во­ви­те и ва­лут­ни­те де­по­зи­ти под­ро­ни ба­за­та за ре­фи­нан­си­ра­не на бан­ки­те. БНБ ряз­ко уве­ли­чи обе­ма на рефинанси­ра­не­то, за да из­бег­не ко­лап­са на ця­ла­та бан­ко­ва сис­те­ма. Но па­рич­на­та ек­с­пан­зия доведе до ряз­ко вло­ша­ва­не на си­ту­а­ци­я­та на ва­лут­ния па­зар. БНБ бе­ше прину­де­на да аб­сор­би­ра до­пъл­ни­тел­на­та ле­во­ва лик­вид­ност, ко­я­то са­ма създа­ва­ше ка­то кре­ди­тор от пос­лед­на ин­с­тан­ция, чрез про­даж­ба­та на ва­лу­та, вслед­с­т­вие на ко­е­то ва­лут­ни­те ре­зер­ви ряз­ко на­ма­ля­ха.

Как­то ве­че бе­ше по­со­че­но, рез­ки­те про­ме­ни в ре­ал­ния ва­лу­тен курс са един от най-важ­ни­те фак­то­ри за про­мен­ли­ва, нес­та­бил­на макроикономи­чес­ка сре­да. В Бъл­га­рия об­мен­ни­ят курс на ле­ва сре­щу до­ла­ра на­рас­т­ва от 27,6 ле­ва за до­лар през 1993 год. на 54,1 ле­ва през 1994 год., на 67,2 ле­ва през 1995 год., на 177,9 ле­ва през 1996 год. [5]

До­ка­то па­рич­на­та по­ли­ти­ка на БНБ през раз­г­леж­да­ния пе­ри­од бе­ше подчи­не­на на цел­та за ог­ра­ни­ча­ва­не на ин­ф­ла­ци­я­та и пос­ти­га­не на це­но­ва ста­бил­ност, в ос­но­ва­та на ней­на­та ва­лут­на по­ли­ти­ка бе­ше регу­ли­ра­не­то на сво­бод­но пла­ва­щия ва­лу­тен курс. Опи­тът за тях­но­то съ­че­та­ва­не се ока­за неуспе­шен, за­що­то та­ко­ва съ­че­та­ние е прос­то невъз­мож­но в стра­ни с ви­со­ко и ряз­ко про­мен­ли­во рав­ни­ще на инфлация, ко­е­то но­во­то ръ­ко­вод­с­т­во на БНБ, ма­кар и по­луг­лас­но, тряб­ва­ше да приз­нае.[6] Ос­вен то­ва и в два­та слу­чая БНБ се опи­та да из­пол­з­ва об­мен­ния курс ка­то ста­би­ли­за­тор в мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки усло­вия, ко­и­то дейс­т­­ва­ха ед­ноз­нач­но по по­со­ка на обез­це­ня­ва­не на ле­ва. Правил­но е ней­но­то зак­лю­че­ние, че „в об­с­та­нов­ка­та на бан­ко­ва кри­за валутна­та по­ли­ти­ка е осо­бе­но уяз­ви­ма, ка­то ва­лут­ни­ят курс се прев­ръ­ща в най-проз­рач­ния ин­ди­ка­тор, наб­лю­да­ван от всич­ки икономи­чес­ки аген­ти, чрез кой­то се съ­ди за дъл­бо­чи­на­та на про­це­си­те и се фор­ми­рат очакванията за тяхно­то раз­ви­тие”. [7]

Без да се впус­ка­ме в дис­ку­сия по въп­ро­са за пре­дим­с­т­ва­та и недостатъци­те на твър­дия и сво­бод­но пла­ва­щия об­ме­нен курс, ще доба­вим са­мо, че при из­бо­ра на ва­лут­ния ре­жим от ре­ша­ва­що значение е да­ли той се въ­веж­да в стра­на с ви­со­ка или нис­ка инфлация. В пос­лед­но вре­ме се по­я­ви­ха мно­го ин­те­рес­ни из­с­лед­ва­ния по то­зи въп­рос, ко­и­то ут­вър­ж­да­ват, че въвеждане­то на сво­бод­но плаващ курс е под­хо­дя­що за стра­ни с нис­ко и стабил­но рав­ни­ще на ин­ф­ла­ция, къ­де­то очаквания­та на ико­но­ми­чес­ки­те агенти за ней­но­то раз­ви­тие са еднопо­соч­ни с пред­виж­да­ни­я­та на цен­т­рал­на­та бан­ка и не се вли­я­ят от крат­кос­роч­ни флук­ту­а­ции на об­мен­ния курс. [8]

Вмес­то да под­ло­жи сво­я­та па­рич­на и ва­лут­на по­ли­ти­ка на за­дъл­бо­чен и всес­т­ра­нен ана­лиз, БНБ ре­ши, че един­с­т­ве­ни­ят из­ход за преодолява­не на криза­та в бан­ко­вия сек­тор е не­го­ва­та кон­со­ли­да­ция по пъ­тя на обя­вя­ва­не­то на зна­чи­те­лен брой бан­ки, по­ве­че­то от ко­и­то час­т­ни, в не­със­то­я­тел­ност. Ней­на­та по­ли­ти­ка през 1996 год., на­со­че­на към уве­ли­ча­ва­не на па­рич­на­та ма­са, с послед­ва­ща­та я аб­сор­ба­ция за смет­ка на ог­ра­ни­че­ни­те ва­лут­ни ре­зер­ви не мо­же да бъ­де оп­рав­да­на с то­ва, че „за­ку­пе­но­то, ма­кар и на тол­ко­ва ви­со­ка цена, вре­ме, бе необхо­ди­мо за раз­ра­бот­ва­не на нуж­на­та за­ко­но­да­тел­на осно­ва за изоли­ра­не на неп­ла­те­жос­по­соб­ни­те бан­ки”.[9] Ес­тес­т­ве­но се натрап­ва въп­ро­сът: „За­що бе­ше нуж­но да се из­ча­ка въз­ник­ва­не­то на кризата, за да мо­же да се съз­да­де нор­ма­тив­но-прав­на уред­ба за осъществя­ва­не на ней­на­та вто­ра ос­нов­на цел „да ре­гу­ли­ра и кон­т­ро­ли­ра дей­ност­та на дру­ги­те бан­ки в стра­на­та с ог­лед под­дър­жа­не­то стабилност­та на банко­ва­та сис­те­ма?” (чл. 2, ал. 3 от За­ко­на за БНБ)”. Поня­ти­е­то „регули­ра­не и кон­т­рол” включ­ва въз­мож­ност­та за обя­вя­ва­не­то на банка в не­със­то­я­тел­ност.

Го­ре­из­ло­же­но­то крас­но­ре­чи­во по­каз­ва, че мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка­та нестабил­ност, ко­я­то е в ос­но­ва­та на бан­ко­ва­та кри­за в България, е в значителна сте­пен ре­зул­тат на про­веж­да­на­та от БНБ па­рич­на и ва­лут­на полити­ка, до­ве­ла не са­мо да за­гу­ба на до­ве­ри­е­то в ле­ва, но и към бан­ко­ва­та сис­те­ма. За­то­ва твърдени­е­то, че „ос­нов­на­та при­чи­на за тру­со­ве­те как­то в отдел­ни­те бан­ки, та­ка и за бан­ко­ва­та сис­те­ма ка­то ця­ло е неадекватното уп­рав­ле­ние на тър­гов­с­ки­те бан­ки, из­ра­зя­ва­що се в неотчита­не на кре­дит­ния, лик­вид­ния и ва­лут­ния риск, несъ­об­ра­зя­ва­не с реал­на­та об­с­та­нов­ка, нес­паз­ва­не на принципа на пред­паз­ли­вост­та и натруп­ва­не на го­ле­ми експозиции към оп­ре­де­ле­ни сек­то­ри на ико­но­ми­ка­та и към отдел­ни кли­ен­ти,”[10] зву­чи ме­ко ка­за­но ци­нич­но. Тук след­ва да се споме­не, че и най-съ­вър­ше­ни­те ин­с­т­ру­мен­ти за оцен­ка и управление на кредит­ния, ва­лут­ния и лик­вид­ния риск, раз­ра­бо­те­ни и при­ла­га­ни от во­де­щи­те све­тов­ни бан­ки, би­ха се ока­за­ли не­е­фек­тив­ни в ус­ло­ви­я­та, въз­ник­на­ли в резул­тат на ве­че ана­ли­зи­ра­ни­те ре­ше­ния на БНБ.

Не­ус­пе­хът, кой­то БНБ пре­тър­пя в опи­та си да съ­че­тае сво­я­та па­рич­на и валут­на по­ли­ти­ка, пос­та­ви въп­ро­са за ва­лут­ния ре­жим и до­ве­де впос­лед­с­т­вие до въ­веж­да­не­то на ва­лут­ния борд.

Очаквайте продължение…

[1] Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год., стр. 61.

[2] „Changes in the basic”

[3] БНБ, Месечни бюлетини за периода 1993-1996 г.

[4] Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год., стр. 41.

[5] IMF, International Financial Statistics, and IMF staff estimates.

[6] Kalin Kristov and Martin Zaimov: Shadowing the euro: Bulgaria’s monetary policy five years on, BIS Papers No 17, Basle 2002, p. 65.

[7] Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год., стр. .

[8] Armando Baqueiro, Alejandro Diaz de Leon and Alberto Torres: Fear of floating or fear of inflation? The role of the exchange rate pass-through, BIS Papers No. 19, Basle, 2002, p. 353.

[9] Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год., стр. 95.

[10] Българска народна банка: Годишен отчет 1996, стр. 62.