Проблемът с липсата на работна ръка в България

Близо 40% от производителите у нас докладват, че липсата на работна ръка възпрепятства растежа на бизнеса им, а постоянната миграция на хора в трудоспособна възраст допълнително засилва проблема.

Това е един от сериозните притеснителни изводи от специалното изследване на Colliers International, направено по поръчка на „Капитал“ и представено на Годишната среща на бизнеса с правителството (повече за доклада и проблема четете в темата на броя в седмичния брой на „Капитал“). Според доклада вероятният брой българи зад граница е около 1.33 млн. души и те са основен източник на възможности за работния пазар. Други такива са съкращаването на администрацията, макар и с доста ограничен ефект, както и привличането на мигранти от близки държави с подобна култура.

България трябва да се превърне в привлекателна среда за работа и живот

Въпреки че данните относно броя на българи зад граница на Националния статистически институт (НСИ) и тези от проучвания на приемащите държави се разминават, според анализатора Марк Робинсон числото 1.3 млн. души е по-скоро вярно. По време на конференцията той представи доклада Turning the Tide („Обръщането на вълната“ – бел. авт.), който „Капитал“ поръча за целите на събитието. „Проблемът е огромен“, коментира Робинсон.

Но има място за оптимизъм. Въпреки отлива на хора от началото на 2000 г. икономическата активност у нас се е задържала на относително равни нива, а заетостта е нараснала, превръщайки България в една от държавите в Европейския съюз (ЕС) с най-ниска безработица. Това е видимо и при мъжете, но при жените промяната е с почти 15%.

Този двигател може да работи до около 2027 г., когато потенциалът му ще бъде изчерпан, твърди анализаторът. Отговорът според него е привличане на имигранти и българи, живеещи в чужбина.

Нужни са усилията на бизнеса и правителството

Липсата на квалифицирана работна ръка вече отдавна принуждава бизнеса да мисли креативно. Такъв е примерът с аутсорсинг компанията Telus International Europe, коментира Ксавие Марсенак, вицепредседател на борда на директорите. Така първоначално компанията започва активно да рекрутира чужденци към България. По този начин близо една трета от настоящия персонал на компанията са чужденци. Втората стъпка за компанията е да привлече българи, живеещи в чужбина. Миналата година беше инициира кампанията „Мога там. Искам тук“. „За един ден получихме около 100 автобиографии, за един месец – 1000“, добавя Марсенак. Програмата покрива 5 хил. лева еднократна стипендия при връщане от чужбина, както и разходите за самолетен билет и хотел.

Министерство на труда също е влязло в тази идея, съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Само преди по-малко от седмица Службата по трудови и социални въпроси към Посолството на Република България във Виена съвместно със Стопанската камара на Австрия организира кариерен форум, чиято цел е да привлече българските студенти в Австрия обратно в родината. „Нашите планове за втората половина на 2018 г. са да организираме подобни кариерни форуми, насочени не само към завършващи и учещи, а по-скоро и към работещи“, коментира още Петков. Министерството вече работи с няколко „трудови аташета“, пратени в държави със солидно мигрантско население от българи.

Резерв в реемиграцията има, но за това е необходимо да се направи анализ на факторите, които мотивират българите да се завърнат от чужбина. Решението къде да живее и работи човек е много комплексно, смята вицепремиерът Томислав Дончев. „Продължавам да твърдя, че то не се базира само и единствено на заплатата, а зависи от куп други неща – детска градина, училище, парк, път, възможността да ти откраднат автомобила, чистотата на въздуха, здравеопазване и т.н.“, посочи той.

Дончев потвърди, че освобождаването на част от администрацията е възможен източник на работна ръка. До една трета може да спадне броят на хората, заети в местата, където гражданите получават услуги, ако се доведе докрай административната реформа, обявена от правителството, заяви вицепремиерът. Това според него може да стане до няколко години.

Проблемът вътре

На пазара на труда има много дисбаланси – ниска квалификация, основно при хора с по-ниско образование, несъответствие между търсените и предлаганите умения, ниска териториална мобилност и регионални диспропорции, посочи по време на срещата министър Петков.

Според производителя на автомобилни тапицерии „АЛС България“ проблемите са два – недостиг на работна ръка и липса на постоянство. „В момента имаме 200 незаети позиции общо в трите си завода в Мусачево, Ихтиман и Благоевград. Ако можехме да си намерим хора, вече щяхме да сме открили четвърта фабрика“, каза генералният мениджър за България Шон Бош по време на срещата.

По отношение на проблема с постоянната работна ръка от компанията отчитат, че около 12% от работниците им не идват редовно на работа. Отделно от това текучеството е между 60 и 80% годишно, като повечето от напускащите отиват да живеят в Западна Европа. Всичко това се отразява на бизнеса, като води до забавяне на доставките за клиенти и влошаване на качеството. Според Бош правителството трябва да промени социалната си система, тъй като някои хора в България прекалено много разчитат на помощи. „С подобряването на икономиката социалната система трябва да стимулира хората да работят повече“, посочи той, информира в.Капитал.

Дитмар Думлих, ръководител за региона България, Румъния и Турция към Европейската инвестиционна банка, пък загатна на представителите на правителството, че във времена на почти нулеви лихви и висока ликвидност с ниски нива на задлъжнялост е възможно правителството да търси начини да финансира проекти, насочени към развиването на човешкия капитал.

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *