Промоциите все още са малка част от търговията в България

Десет процента от бизнеса с бързооборотни стоки в България се движат от промоциите. В Чехия делът им е 49%, а в Австрия – 30%. В Румъния от промоциите зависят 15% от продажбите, а в Сърбия – само 8%. Това показва изследване на Института за маркетингови проучвания GfK, представено на деветата съвместна конференция Retail in Detail на списание „Регал“ (издание на „Икономедиа“) и „GfK България“.

Промоциите решават

Има група потребители, които пазаруват само при промоции и за търговците това е начин да „откраднат“ клиенти от конкурентите си. „Промоциите са ценен практически инструмент, но когато почнеш много да глезиш клиентите, се стига до ерозия на марките и ефектът е обратен“, предупреди Тобиас Шедиви, генерален мениджър „Потребителски панел“ за Централна и Източна Европа, Турция, Африка и Близкия изток в GfK.

Традиционните форми на търговия губят пазарен дял, делът на продажбите в големите вериги магазини (т.нар. модерна търговия) расте. И това е глобална тенденция, подчерта Шедиви. Специално за България с най-голям пазарен дял в обем е „Кауфланд“ (12.4%), следван от „Билла“ (5.3%), СБА (4.9%) „Лидл“ (4.8%) и „Пени“ (2.7%), съобщи Йордан Тодоров, мениджър „Потребителски панел“ в „GfK България“.

Световна тенденция е и увеличаващият се дял на продажбите на продукти под собствени марки на веригите (private label). Този дял зависи от присъствието на мултинационални вериги в съответната държава. За България той е 11% от общия обем на продажбите, в Румъния – 13%. В Унгария обаче е 25%, а в Полша – 16%. Много нисък е делът на private label продуктите в Сърбия и Русия – 4%, посочи Тобиас Шедиви.

Навиците са различни

В Сърбия хората пазаруват по-често, в България и Румъния купувачите посещават магазините по-рядко, но пък правят по-големи сметки, показва сравнителното прочуване на GfK за региона.

Компаниите, които продават на повече пазари, задължително отчитат особеностите в потребителското поведение в отделните държави. „В България например млечните продукти са важна част от всекидневното ни меню, за нас „хляб и мляко“ са нещо нормално и основно, докато в други балкански държави не е така“, сподели по време на дискусия Дора Стрезова, изпълнителен директор на „Данон Сердика“. По думите й в България годишната консумация на млечни продукти на глава от населението е 23-24 кг, в Сърбия – 15, а в Гърция – 8.

В Румъния например свързват употребата на кисело мляко с престоя в болница и консумират повече сметана. В Гърция хората се връщат към гръцките храни, изработени по гръцка рецепта. „Млечните продукти за деца обаче се търсят по еднакъв начин във всички държави в региона“, каза Дора Стрезова.

„Колкото е по на юг една държава, толкова повече хората са по-склони да се забавляват навън, да ценят мига, да си доставят удоволствия на момента. И обратното – колкото е по на север една страна, толкова хората там са по-склонни да планират, да гледат дългосрочно и да инвестират в по-дълготрайни неща“, обобщи потребителските навици Мирослава Симова, управител на „Перно Рикар България“.

Пазаруването след 10 години

Участниците в дискусията изразиха своите прогнози за потребителските навици в недалечното бъдеще. Според Илиян Ковачев, създател и управляващ директор на Ilyan.com, традиционните магазини ще свият дела си за сметка на пазаруването по интернет. „Това е неизбежно, електронното пазаруване ти спестява чакането на опашка, товарене и пренасяне на покупки, както и не особено добрите преживявания в някои супермаркети. Защо трябва да се качвам на колата всеки път, когато искам да си купя прах за пране например. Ще останат нишовите магазини като кварталната месарница с лоялни клиенти“, прогнозира Илиян Ковачев.

„Винаги ще имам нужда да видя, да пипна, да усетя, особено за определена категория продукти“, каза Мирослава Симова. Според нея изборът на потребителите в бъдеще все повече ще се диктува от познанията им за корпоративната социална отговорност на производителите, свързана с условията на труд, с практиките за опазване на околната среда и др.

Дора Стрезова изрази надежда, че българският потребител в бъдеще ще спре да разчита на „агенция ЕЖК“ („Една жена каза“) и ще започне да използва други източници на информация при избора на продукти. „Надявам се българският купувач да не е толкова консервативен, да не се връща толкова често към това „какво е било някога“, а да гледа в бъдещето“, заяви Стрезова.

Магазинът на бъдещето

Все още 67% на сто от българките не си представят, че след 10 години ще пазаруват само онлайн, затова свързват магазина на бъдещето с реално място, на което отиват за покупки. Това отчита специално проучване на „GfK България“ за „Света на пазаруващата българка“. То е проведено сред 500 жени на възраст между 20 и 49 години, които живеят в градовете и са интернет потребители. „Преобладаващата част от анкетираните искат магазинът на бъдещето да е реален, а не виртуален, но много технологичен“, обобщи Мирослава Георгиева, мениджър на дивизия „Потребителско изживяване“ в „GfK България“.

Според участничките в проучването „умна количка“, снабдена с екран, трябва да замени сегашните тежки, понякога мръсни и често вървящи разнопосочно колички за пазаруване в хипермаркетите. Тази „смарт количка“ ще отбелязва избраните стоки и ще показва сумата, нужна за закупуването им. Дамите искат да имат възможност да платят бързо – за предпочитане с безконтактна карта (макар че в момента 75% от тях плащат в брой) и някой друг да поставя избраните стоки в торбички.

Най-дразнещи за анкетираните са „дребните неща“ – разлика в отбелязаните на етикетите цени и тези, които излизат на касата, стари етикети от изтекла вече промоция, лошата хигиена („Да пипаш с ръце, а не с ръкавици или щипка хлебчетата например“), нелюбезните и некомпетенти служители („Търся тахан, те ми сочат щандовете с тахан халва“), съобщи Мирослава Георгиева. Освен това на касите не трябва да се чака дълго. И още – в магазините на бъдещето трябва да мирише на изпечен хляб и да звучат спокойна музика или звуци от природата (например ромон от течаща вода), заявяват участничките в проучването.