Пропаст и различна скорост в родната икономика
Пропаст и различна скорост не само ги дели, но и движение в различни посоки на икономическата реалност в областите в България, но и разстоянието между пистите и самото им качество все повече се отдалечават една от друга. За радост на едните, и за голяма мъка на тези, които се движат по бавната и разнебитената писта към опасна пропаст – например печално известният най-голям бедняк в Европа Северозападна България.
Икономическата пропаст между провинцията и столицата София се разширява, а еврофондовете вече не са просто само инструмент на политиките, а тяхна основна цел, която в основни линии служи на партийни интереси или на обръчи от фирми, приближени до управляващите.
Пропастта между благосъстоянието на отделните области в България продължава да се увеличава, както и раздалечаването в развитието на столицата София с останалите региони. Усвояването на европейските средства също не спомага за сближаването на регионите нито помежду им, нито със средноевропейското равнище, а страната видимо се развива «на две скорости”. Регионалният брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, измерен в СПС (стандарт на покупателната способност, който премахва разликите в ценовите равнища между страните), варира от 30 процента от средното ниво за ЕС в българския Северозападен регион до 539 процента от средното във Вътрешен Лондон-Запад, Великобритания. От общо 21 региона с БВП на глава от населението под 50 процента от средното за ЕС пет са в България. Също по пет има в Полша и Румъния, четири са в Унгария и по един – в Гърция и Франция. Преди време един репортаж в Дойче веле завършваше така: „Минувачите в центъра на града не бързат за никъде и имат много време да разказват и да се жалват. Четири години след влизането на България в ЕС тук времето сякаш е спряло. Един младеж обобщава безутешната картина със следните думи: „Това е най-тъжният град на Европа.“
Това са основните изводи от традиционното годишно изследване на регионите и областите в страната «Регионални профили 2016” на Института за пазарна икономика (ИПИ), което беше представено днес пред бизнеса и медиите. Това е петото поредно годишно издание на единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социално-икономическото състояние и развитие на областите в България. Фокусът на представянето ще падне върху следните теми: кои области вече загърбиха кризата и кои продължават да се възстановяват; София ли е голямата разлика между Северна и Южна България; смениха ли посоката си инвестициите след кризата; допринасят ли европейските фондове за кохезията (сближаването) между областите; в кои части на страната пазарът на труда се задъхва; какво е състоянието на общинските бюджети и как протича оздравяването в проблемните общини; има ли тенденция на повишаване на местните данъци и такси.
Това са основните изводи от традиционното годишно изследване на регионите и областите в страната «Регионални профили 2016” на Института за пазарна икономика (ИПИ), което беше представено днес пред бизнеса и медиите. Това е петото поредно годишно издание на единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социално-икономическото състояние и развитие на областите в България. Фокусът на представянето ще падне върху следните теми: кои области вече загърбиха кризата и кои продължават да се възстановяват; София ли е голямата разлика между Северна и Южна България; смениха ли посоката си инвестициите след кризата; допринасят ли европейските фондове за кохезията (сближаването) между областите; в кои части на страната пазарът на труда се задъхва; какво е състоянието на общинските бюджети и как протича оздравяването в проблемните общини; има ли тенденция на повишаване на местните данъци и такси.
Ели ЯНЕВА