Пропълзяващият капитализъм в Северна Корея
Какво трябва да направим по отношение на Северна Корея? Това е най-изолираната страна на планетата с лидери, които се гордеят с това, че притежават ядрени устройства. Кореспондентът на ВВС Стив Еванс разказва обаче, че страната се променя.
Най-шокиращото докато човек кара по улиците на Пхенян е тъмнината. Една известна сателитна снимка на Северна Корея показва Корейската народнодемократична република като тъмно петно на фона на изобилието от неонови светлини, с което Южна Корея грее в космоса.
Но тази тъмнина става реалност, когато си на улицата: падне ли нощта, пътят ти до следващата пресечка в Пхенян се осветява единствено от лекия проблясък от прозорците. Северна Корея продължава да бъде страна, където електричеството е в недостиг.
През деня на някои балкони могат да се видят малки слънчеви панели, знак за това как обикновените хора заобикалят официалните енергийни източници – буквално поемайки енергията в свои ръце.
Отстояването на частната инициатива идва по много начини. След глада през 90-те години икономиката започва да се променя. Гладуващите хора намират начин да отглеждат сами храната си и да търгуват с нея – частните пазари помогнаха за облекчаване на проблема. Веднъж създадени, тези пазари отказват да изчезнат. Сега те са тактически признати от властите. На всичкото отгоре някои предприятия се държат като капиталистически организации, предлагайки на мениджърите възможността да задържат част от печалбата – те получават частен дял, а страната получава своя държавен дял.
Някакъв вид капитализъм се появява в Северна Корея.
Това означава, че там има пари – определени пари за определени хора. Освен че начинът, по който се прави бизнес на вътрешно ниво, се променя, границата с Китай на север означава, че в страната влизат всякакви стоки. В универсалните магазини в Пхенян продуктите са на разположение за тези, които могат да си позволят.
Трябва да се отбележи обаче, че Северна Корея остава много по-бедна в сравнение с много други страни, особено спрямо Южна Корея. Дори в Пхенян няма богаташи, когато се направи сравнение със Сеул.
Освен снимката на Северна Корея от космоса, има още един популярен образ: дългите, празни пътища, напълно лишени от трафик с изключение на някоя каруца, дърпана от вол.
Днес задръствания в Пхенян има – по пътищата, наводнени с китайски автомобили, но и с коли на BMW и VW.
Това, което не се е променило, е нивото на политически контрол. В събота предстои голям празничен парад. Високопоставени лица и автобуси пълни с журналисти пристигат, за да станат свидетели на парада на военна техника – и на властта над гражданите на страната. Всяка улица изглежда е пълна с работници, обикновено във военна униформа. Площадите на Пхенян са наводнени от млади хора, репетиращи дори всеки незначителен ход на хореографията си.
На всички журналисти са разпределени водачи, а представителите на правителството следят внимателно действията им, което изключва всякакъв контакт с обикновените хора и забрана на операторите да снимат. Книгите за Северна Корея се конфискуват от новодошлите още на новото летище на Пхенян.
Летището показва дилемата пред режима. То е построено, за да улеснява пристигането на милиони посетители, стискащи долари и евро.
Властите обаче продължават да не се доверяват на външни лица. Властите искат тях и парите им, но не и смущаващите им идеи. Как може Северна Корея да привлече външни лица докато в същото време блокира това, което смята, че вкара в главите на гражданите опасни външни идеи като демокрация или християнство?