Простодушие в повече

„Археолозите се помириха с премиера срещу 350 000 лева.“ Из новините на вестник „Сега“.
Случайно съм успяла да седна и отгърна страницата, до която съм стигнала снощи, когато някой безцеремонно се надвесва над мен с думите: „О, Мирела, не вярвах, че още има хора, които четат книги в трамвая!“ Вдигам раздразнено глава, но понеже не познавам човека, се опитвам да докарам нещо като усмивка. „Това е новият сборник с разкази на Деян Енев, снощи беше премиерата на книгата и нямам търпение да я прочета!“ „А на нас снощи Бойко ни отряза главата! Гледа ли в новините?“ „Кой Бойко?“, питам все по-объркана. „Как кой? Бате Бойко. Толкоз мангизи налях в тия енергоспестяващи системи и сега край!“ Понеже не знам за какво става дума, не знам и кой е човекът, разговарящ свойски с мен и съотнасящ се свойски с министър-председателя, „мангизите“ и енергоспестяващите системи, спонтанно решавам да сляза три спирки по-рано и така да се измъкна от капана на принудителното общуване.

Политици за пример?
Къде остана здравословната дистанция?
Тръгвам пеша и за да подтисна раздразнението си от всезнаещата фамилиарност, заляла ме току-що и заливаща ни отвсякъде, си мисля, че и политическият живот напоследък съвсем заприлича на семеен. Един е влязъл през вратата, друг през телевизора, трети през вестниците, но всички сме се събрали около трапезата, големи и малки, орденоносци и пренебрегнати, стачкуващи и послушковци, жертви и извършители. Важно е да се уточни, че в центъра на голямото ни семейство е премиерът Бойко Борисов, думите които произнася, извиненията подир тях, възгледите му на кучкар, срещите му със сестрата на убитото в Перник момиче и с археолозите край Кюстендил, а сетне и край Шумен. Изнервеният глава на семейството ни е ту прям и груб, както подхожда на загрижения и отговорен за всичкото, ту човеколюбец, който пуска шеговити лафове, заеме ли се да ни убеждава в нещо, ту отстъпчив, наложи ли се, ту самодоволен и без да се налага.
Саботаж на държавността
Начинът, по който говори Борисов-бащицата, впечатлява и вбесява едновременно, защото прекрачва всички норми на политическото, руши фасадите на бюрократичната и институционална кухота, провокира фалша на клишетата, но и противоречи на заемания пост и в някакъв смисъл саботира държавността. В словесните и жестови импровизаци на министър-председателя простодушието започна да ни идва в повече, а е ясно, че в трудни до непосилие времена като днешното, се поражда тягата към по-експертни и сериозни изказвания, които да очертаят поне утрешния ден, да създадат макар и близък хоризонт, предвидимост, различна от чалгата на всекидневието тук и сега. Та засега, като във всяко що-годе разумно семейство, предпочитаме да се помиряваме – с изключение на миньорите от ТЕЦ “Марица изток”. Засега, повтарям, за по-нататък не е ясно.

 Мирела Иванова, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *