Професорът с папийонката си тръгна с усмивка и печал от недовършените битки

Икономистът Чавдар Николов си отиде в разцвета на „професорската възраст“ – на 60 години, а последната година в тежката и упорита борба с болестта, за него беше първата, в която той, всепризнат работохолик, трябваше от време на време да слезе от педалите и да си поеме дъх. За да потърси през това време пътят, който ще го поведе нагоре, към следващия рубеж.

Той бе един от най-запалените рицари сред своите колеги икономисти на темата Преход, за него бе мъчително /независимо в ролята на колега, приятел, експерт или учител/, да гледа, че управлението на родната икономика попада непрекъснато в несръчни или продажни ръце, които забиват кораба в крайбрежните скали. За този същия период той написа пет книги публицистика и ако те бяха станали настолно четиво на прохождащите политици, положително нямаше да се люшкат непрекъснато между плоски данъци и заробващи дългове.

Остроумен и завладяващ оратор, на който му се отдава не само писането, но и говоренето, със своето участие в редкологията на списание „Финанси“ той винаги внасяше не само настроение, но и предлагаше нови интересни идеи за поредния брой, даваше личен пример с перото си, увличаше млади свои колеги – студенти, асистенти и други научни работници, да стават също редовни автори в списанието и в неговия интернет вариант. Затова и дарителската кампания „Есен в сърцата“ и организираната от колеги и студенти благотворителна изложба през миналата есен с цел набиране на средства за неговото лечение, криеше в себе си символиката на хуманното дело и уважението към признатия преподавател от Югозападния университет. За съжаление, за родната олигарихия неговият глас беше неудобен и тя се постара той да бъде постоянно заглушаван. А нямаше актуален проблем в нашата икономика, за който той да няма своето мнение, често в противоречие с офциалното, винаги искрено.

Например той скачаше срещу неолибералните модели и бе против всякакви експерименти с тях. Според него приватизацията в БДЖ бе пълна глупост, а този, който вижда нашите влакове да летят със скорост 300 км., Е пълен глупак. Дупката в КТБ е преодолим за него проблем, при положение, че се намерят подходящи хора, които да изискат раздадените кредити. Нашият Чавдар беше „За“ на реиндустриализацията, но не на приказки, а реиндустриализация на практика. В нея няма нищо лошо за известно време да се смесят държавни и частни пари, след което държавата ще излезе мирно и тихо от това партньорство и ще продаде на сметка участието си.

С много шеги Чавдар посрещаше закачките за „козята“ му брада, а снимката с папийонката, която администраторите на сайтове с удоволствие взимаха от гугъл за илюстрация към негови интервюта или изказвания, го развеселяваше най-много. С тази си брадичка приличаше малко на сатир, на когото не се виждаха рогата, но той, весел и добродушен, бе винаги готов да ги наточи, когато срещне невежество, глупост или корупция. На предишните избори за Европарламент той бе единственият мажоритарен кандадат за депутат и тогава разчиташе на това, че хората у нас най-после трябва да си направят сметка дали гласуват за билбордове или за живи личности.

За някои той вероятно ще си остане като един Дон Кихот, който с пет книги, петстотин статии, учебници по финанси и …. няколко стихосбирки, се е постарал да промени действителността около себе си. Но ние, неговите колеги, приятели и последователи знаем, че той успя в тази своя битка, и си пожелахме всеки да постигне поне толкова!

Почивай в мир, Чавдаре, оставаме завинаги със светъл спомен за теб, приятелю!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *