Проф. Кръстьо Петков: Българските кризисни хроники

21 март 2010 18:37

ПРЕДГОВОР

Преди месеци срещнах случайно Стефан Цанев. Споделих, че в неговата книга „Българските хроники“, съм намерил отговор на един въпрос, който ме занимава от много време: Как един не-историк следва да пише за историята? Моята интерпретация е на поет-пише Стефан в отговор на своите критици класически историографи, позовавайки се на Аристотел.
Днес си позволявам да заимствам частично заглавието от великолепното повествувание на Стефан Цанев, както и да се възползвам от свободата да коментирам с по-раздвижен език един малък, но драматичен откъс от най-новата българска история: първата икономическа и финансова криза на възродения/преходния капитализъм.
Става дума за непълни три години-период, пренебрежимо малък на фона на многовековната история на България. За класически исторически анализ е рано. Няма я дистанцията на времето, която кара фактите да „улягат“ и се подреждат- не само хронологически, но и логически. Живи и активни са главните действащи лица. Рискът да се сбърка неволно в дискурса или да се прояви пристрастност е твърде висок.

И все пак събитията от този кратък времеви интервал са национално значими, наситени с конфликтни ситуации, белязани от разголени интереси на конфронтиращи се групи в българското общество. Заслужава си да се проследят отблизо, вървейки по горещите следи на властовите и професионалните сблъсъци, инспирирани от кризата.

Избрах хронологичния метод, съпроводен от кратки социологически коментари, поднесени в есеистична форма. Като резултат се получи един непретенциозен очерк, който възстановява поредността на събитията и третира факти, поднасяни досега главно в злободневен/медиен аспект. Вярвам обаче, че читателите, особено тези без академична подготовка, проявяват интерес към по-дълбочинни интерпретации, стига да са освободени от тясно специализираните, често непонятни макроикономически обяснения за кризите.
Върху решението да пиша хроники на българската криза оказаха влияние няколко професионални ангажименти.
Първият е моята съпричастност към дейността на националното експертно сдружение ГЛАС, станало инициатор на национална дискусия за българската криза. Най-напред /още през 2007 г./ по този въпрос се произнесе председателят на Сдружението Проф. Димитър М. Иванов, прогнозирайки с точност до месеци нейното избухване. После ГЛАС организира четири поредни форума, с участие на експерти от синдикатите и бизнеса, от опозиционните тогава партии /ГЕРБ, ДСБ, Атака/, от инакомислещите фракции в БСП. Този ангажимент ме задължи да следя постоянно и отблизо всички важни дискусии в икономическите и политическите кръгове на България, отнасящи се до т.нар. кризисен мениджмънт.
Вторият ангажимент беше извън България. По поръчка на МОТ-Женева и Будапеща-през втората половина на 2009 г. ръководих международен екип от експерти, разработили антикризисни стратегии за региона на Югоизточна Европа, с фокус върху социалния диалог /позициите и реакциите на синдикатите, работодателите и правителствата в съседните на България страни/. Този проект ми даде възможност да погледна на българската кризисна ситуация отвън и през призмата на международните социални организации. Днес разполагам с достатъчно сравнителни критерии и емпирични доказателства, че България не е изолиран остров на стабилността в заобикалящото ни турбулентно икономическо и финансово пространство. Тези изводи съм длъжен да споделя с българските читатели.
Третият ангажимент дълго време беше задочен. Става дума за социологическия биографичен анализ на „Мисионера Дянков“, който подготвих по молба на мои колеги от Брюксел и София. Очеркът за Симеон Дянков беше готов в края на декември 2009 г. и публикуван през януари 2010 г.
Отзвукът от тази публикация, намерила място в дузина сайтове и няколко вестници, беше изненадващо силен. Получих стотици писма с въпроси и коментари, проведох десетки срещи с интелигентни и информирани читатели. Не надценявам своята роля. Ясно ми е, че с биографичния анализ съм попаднал на една болезнена точка във всекидневието на българите: явлението „Дянков“ и заплахата, която носи той за икономическата стабилност на държавата, домакинствата и фирмите.
Реших да продължа, движейки се по хронологията на събитията и фактите. Този замисъл ще се реализира през следващите месеци, докато се оформи пълната картина на зараждането, разгръщането на българската икономическа и финансова криза и намирането на верния изход от нея.
ПРОСПАХМЕ НАЧАЛОТО
Глобалната криза стартира в САЩ през август 2007 г. В България първите признания за спад в производството дойдоха почти година по-късно. Тогава част от бизнеса /БСК/ и синдикатите сигнализираха, че някои от индустриите и пазарът на недвижимите имоти тръгват надолу. Месеци по-късно българската икономика официално навлезе в рецесия, която продължава и досега.
Как реагира на заплахата правителството на управляващата по това време тройна коалиция /ДПС, БСП, НДСВ/? Първоначално – с отрицание; впоследствие- с увъртане. И двете реакции са плод на политическо безхаберие и професионална некомпетентност.
Отрицанието намери израз в логически безмислената фраза „Криза има, но тя засяга света, други държави . България не е заплашена от подобно бедствие“. Тази безмислица се повтаряше упорито от управляващите повече от година.
Дори и безмислиците искат аргументация, щом става дума за публични интереси. Ако проследим изказванията през този период на тандема Станишев-Орешарски ще видим, че те успокояват сънародниците си с приказки от рода „Валутният борд ни пази!“ и „В бюджета сме заложили надеждни буфери“. Оказа се обаче, че Бордът е инструмент за защита от прекомерно харчене и хиперинфлация, но не и от дълбоки циклични кризи. Що се отнася до фамозните „буфери“, само за година те се износиха и вместо тях днес искат да поставят живи хора като защитен вал срещу ликвидния потоп.
Слушахме и чудати оценки, като например тази на Станишев, че кризата била „капиталистическа“! Какво значи това, той си знае. Ако е изпаднал в носталгия, не е прав. Ако е имал предвид, че по света има нормален капитализъм, а у нас е див!,е трябвало да го каже направо. Аз по този въпрос аз се доверявам на умове като Жак Атали, който в ярката си книга „Кризата- а след това?“ изрази мнение, че днес изживяваме първата криза на Глобализацията. Други световно известни имена като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц изразиха тревога от повторение на Голямата депресия-1929-32 г. Прочее, като изследовател на руската и нашенската история от 30-те години д-р Станишев би трябвало да е запознат с приликите и отликите на двете световни кризи…
Междувременно българският народ беше направил за себе си точна диагноза и прогноза за кризата. Авторитетното „Европейско социално изследване“, проведено през 2006 и 2009 г., чиито резултати бяха оповестени наскоро показа, че година-две преди началото на рецесията и спада в заетостта българите са усетили отчетливо влошаването на националната икономическа конюнктура /Ръководител на българския социологически екип е доц. Лилия Димова/.
Как е станало това, при положение, че над 90% от българските граждани нямат специални икономически знания, не са завършвали УНСС или Харвард, не са били обучавани от инструкторите по пазарно поведение от специализираните /и външно спонсорирани/ стратегически институти у нас. Отговорът не е труден: като не са вярвали на официалната пропаганда!
През 2009 г. мнозинството българи са били песимисти за икономическото положение на страната и сериозно обезпокоени за перспективите на домакинските си бюджети.

Парадоксът е налице: правителството уверява, че криза нямало, а ако някой я усети, да знае, че е вносна; народонаселението, преживяло за 20 години няколко кризи, вече се е подготвяло според възможностите си да преживее и Глобалното бедствие /свива разходите, работи на повече места, търси заеми и др/. Излиза, че гражданите, по интуиция или благодарение на здравия разум, се е държало по-адекватно от правителството, обградено със съветнически кръгове, кризисни и черни пиари, специалисти по комуникационни стратегии и разполагащо с мощна медийна мрежа!
Кабинетът „Станишев“ се пробуди от дългия унес и призна в началото на 2009 г., че криза в България все пак имало /Парадокс: само месеци по-рано от дискусиите на поредния конгрес на БКП думите „криза“ и „анти-кризисна програма“ изобщо не се чуваха!!!/. Пробуждането роди един сюрреалистичен сценарий . Правителството обяви, че икономическата криза у нас била „привнесена“. Кой и как я е привнесъл, не стана ясно. и!
През това време съседни и по-далечни страни с възникващи пазари, реалистично и без да се колебаят, датираха /определиха официално старта/ на националните си кризи. Посочиха и преките причинители на рецесията и растящата безработица- рязкото свиване на кредитната дейност на чуждестранните банки; оттеглянето на чуждестранните инвеститори, прекратяването на поръчките да подизпълнители и др. После подготвиха първите анти-кризисни програми и накрая поискаха международна финансова помощ. Първа се класира отново Полша, която успя да получи специален гъвкав заем от МВФ и днес се радва на първите/зелени кълнове на икономически растеж.
Станишев и компания избраха друг маршрут на оцеляване. Направиха /за пред хората и медиите / няколко публични дискусии, с угодни за тях експерти. Сложиха на масата на разговорите т.нар. „План Станишев“, състоящ се от една дузина слайдове и текстове-закани: как по български ще борим кризата. Зависимият от правителствените поръчки бизнес излезе с предпазлива критика на правителственото забавяне. Синдикатите по традиция бяха по-остри, но без малко да влязат в клопката и да подпишат кризисно споразумение, без правителството да разполага с дългосрочна стратегия и осигурени ресурси за преструктуриране на икономиката и пазарите на труда. Разбираемо най-активни поддръжници на мекия антикризисен подход бяха пазарните фундаменталисти. Те имаха добър поръчков и добре финансиран с държавни пари принос в завоя надясно, който направи във фискалната и социалната политика екс-социалистът Станишев.
Апелът на фундаменталистите за гарантиране на финансовата стабилност и укрепване на фискалния резерв беше дешифриран политически правилно от правителството. То-в тесен състав-осъществи поредица от преразпределителни операции, осигурили нов, внимателно огледан баланс на ресурсите:
– скоростно разпредели бюджетния излишък, което напълни догоре сметките на обръчите от фирми /ДПС/ и на кръга от олигарси /БСП/. Не стана ясно дали НДСВ са се облажили, но приближените до екс-монарха люде и самият Той фамилизираха достатъчно държавни активи през предходния мандат.
– въведе като допълнителен бонус за богатите плосък данък, като прехвърли тежестта на приходите в държавния бюджет върху нискодоходните групи;
– реши в навечерието на изборите да добави пари към заплатите и пенсиите и остави плащанията да се извършат от следващото правителство;
– изпразни банковите сметки на министерствата и агенциите, за да улесни приемниците си в намеренията да започнат „на чисто“.
Единствените разумни и отговорни стъпки бяха:
– инжектираните 500 милиона лева в Българската банка за развитие и чрез нея- във фирми и проекти от реалния сектор /и до днес няма публичен и точен отчет кой колко е взел от държавния мини-стимулационен пакет/;
– гарантирането на влоговете в банките в размер до 50 000 евро;
В резултат на извършеното прекрояване на финансовата дреха на държавата богатите и приближените /до властта/ фамилии влязоха в кризисната ситуация със солиден паричен запас. Държавната хазна излезе на червено с 600 милиона лева в средата на бюджетната 2009 година Здравият бизнес остана без свеж оборотен и инвестиционен капитал. Домакинствата с ниски доходи, и без резерви, преминаха на авариен режим, в очакване на обещания скорошен изход от кризата. После пренесоха надеждите си към Спасителя Бойко Борисов и гласуваха масово за ГЕРБ.
Когато стартира операция „Възмездие“, премиерът Борисов се натъкна и на други поразяващи факти. Оказа се, че неговите предшественици са сключвали международни договори без финансово покритие, и то в навечерието на кризата, когато инвеститорите бягат като при чума от скъпите проекти. Стойността на вече задвижените инвестиционни мегапроекти междувременно беше скочила с 30-50% /справка-язовир „Цанков камък“ и „Белене“/. По груби сметки на двата обекта , нецелесъобразно за държавата /и много изгодно за партийно закриляните инвеститори/ са закопани над 1,5 милиарда лева.
Като капак на всичко стана ясно, че липсват точни отчети за изразходвания бюджетен излишък и тайно пипания фискален резерв. Парламентаристи от ГЕРБ твърдят, че се губят следите на феноменална сума – общо над 7 милиарда лева от излишъка и резерва.
Точно тези пари, плюс спрените доскоро европейски финанси, изразходвани стратегически правилно, можеха да извадят България от кризата. Стабилизацията можеше да започне още през 2010 г., а оживлението-година по-късно.
Този шанс да бъдем в крак с антикризисния цикъл вече е пропилян безвъзвратно. Цената на проспания в бездействие и хитруване, в сенчести сделки и правене на номера между политическите опоненти дотук е: загуба на три години: /от 2007 г., когато светът фиксира началото на Глобалната криза, до 2010 г., когато и слепите в България прозряха, че ние още стоим на първото дъно/.
Второто дъно ни чака след кратък времеви интервал от 1-2 години.
За второто пропадане много допринесоха два прокризисни фактора:
– единият е мисионерът „Дянков“ /съумял за рекордно кратко време да компенсира бюджетния недостиг, в резултат на което предизвика ликвидна криза и задуши бизнеса;
– другият е кредитният крънч, който беше наложен на българските фирми и домакинства от чуждестранните банки;

ДОЖИВЯХМЕ ДА ВИДИМ!
Не чудо, а надежда за разбирателство между българите се появи тези дни. Не по всички въпроси, но за сметка на това по сакралния: за противодействието на кризата.
Типично по български, историята започна със скандал. Храбър синдикалист от МФ предаде на свой лидер от КТ „Подкрепа“ чернова на документ „Анти-кризисни мерки“. Интригата обаче не е в това, дали въпросният синдикалист е бил предател на ведомствени интереси или просто лоялен член на една социално-защитна организация. Супер интригуващо е самото съдържание на ведомствената бумага.
За да сме наясно за какво става дума, позволявам си да публикувам таблицата „28 анти-кризисни мерки“ във вида, в който се появи в „Дневен Труд“/ виж табл. 1 по-долу/
Антикризисен сатър за всички
ПРОЕКТ!
28-те идеи на експертите / Мярка Ефект /млн. лв./

І.
Мерки за постигане на целта за ограничаване на разходите и трансферите по републиканския бюджет за 2010 г.

1.
Временно премахване на привилегиите на държавния служител по Закона за държавния служител /в тази връзка обсъждане на отмяната му/, както на привилегиите на служителите по други специални закони /по ЗМВР, ЗОБСРБ, ЗСВ, З-н за Сметната палата и др./, като:
195,3

1.1
Поемане на осигурителни вноски от служителите /146 хил. души планова численост за 2010 г., 945 лв. прогнозна средна заплата на служителите, 12,1 % обща лична осигур. тежест при 8 % здравно-осигур. тежест за 9 месеца/ в т.ч.
150,3

– 41 376 държавни служители в м-ва, в т.ч. 158 щ. бр. в НС
29,7

– 6 000 държавни служители по общините
4.5

– 14 443 щ. бр. за Съдебна власт
18,9

– Специални дейности, осигурявани от ДБ
97,2

1.2.

Временно премахване на паричните суми за представително облекло /150 хил. души по 300 лв. средно/
45,0

2.

Временно премахване на паричните суми за облекло по КТ за служители /280 хил. души по 250 лв. средно/
70,0

3.

Уеднаквяване на % за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за заетите в бюджетната на 1% /430 хил. души, ср. Заплата в бюдж. Сфера за 2010 г. 752 лв., ср. Намаление на класа с 0,5 % пункт, среден стаж 15 г./
25,0

4.
Намаляване на средствата за работна заплата с 10 % за структурите, които не са извършили предвидените съкращения

5.
Временно премахване на добавките към основната заплата на служителите в структури с функции по усвояване на средствата от ЕС или доплащането да бъде свързано с определен процент на усвояване

6.
Временно премахване на всички възнаграждения от участия в междуведомствени комисии, работни групи и др.

7.
Прекратяване на гражданските договори, на договорите за консултантски услуги, на трудовите договори по ПМС 66 от 1997 г. и др.

8.
Да не се поемат нови задължения /да не се сключват нови договори/ до изплащане на всички стари задължения.

9.
Въвеждане на задължителен неплатен двуседмичен отпуск за служителите в бюджетната сфера за 2010 г.

10.
Намаляване до минимум на полагаемия допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време.

II.
Допълнителни мерки

11.
Мерки за повишаване на приходите

12.
Приравняване броя на получаваните брутни заплати за обезщетение при пенсиониране с тези по КТ.

13.
Облагане с 10 % на доходите от пенсии с необлагаем минимум:

13.1
Над минималната пенсия /размер на минималната пенсия от 136,08 лв., бр. пенсионери 2 183 хил. души, ср. пенсия на 1 пенсионер по прогноза за 2010 г.- 271 лв./.

13.2
Над социалната пенсия /размер на социалната пенсия 100,86 лв. бр. пенсионери 2 183 хил. души ср. Пенсия на 1 пенсионер по прогноза за 2010 г. – 271 лв.

14.
Работещият пенсионер да не получава пенсия или до 1/2 от размера на получаваната пенсия.

15.
Данъкът в/у доходите на физическите лица да се начислява върху брутен доход /без приспадане на осигурителните вноски/.

16.
Увеличаване на срока, на база на който се изчислява размерът на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

17.
Да се намали срока за получаване на обезщетение за бременност и раждане от 410 календарни дни по чл. 50 от КСО на 225 календарни дни /45 дни + 180 дни/.

18.
Увеличаване на срока на база, на който се изчислява размерът на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване.

19.
Внасяне на осигурителните вноски за самоосигуряващите лица върху доход не по-нисък от изравнителния за предходната година.

20.
Премахване на правото на работодателя да прекратява трудовото правоотношение на основание придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /промени в КТ/.

21.
Да не се сключват нови заеми по ДИЗ до приключване на старите заемни споразумения.

22.
Деклариране на получаваното възнаграждение от работника и служителя.

23.
Увеличаване на наказателната лихва за невнесените данъци, така както е за осигуровките от 10 на 20 на сто.

24.
Доплащане на лечението, напр. 10 на сто, но не повече от една минимална работна заплата.

25.
Въвеждане на данък върху активите/нетните активи на дружествата с преобладаващото/общинско участие.

26.
Отчисляване на 50 на сто от приходите от наеми на държавни и общински предприятия в приход на държавния, респективно на общинския бюджета по реда, който се прилагаше до 2006 г. – нар. 31 от ЗДБРБ за 2005 г.

27.
Приватизация на миноритарни дялове през БФБ.

28.
Капитализация на ББР чрез облигационна емисия и изграждане на схеми за целево кредитиране.

Оставям настрана споровете за легитимността на оповестените от медиите мерки. По-важни са фактите. А те говорят за следното:
– документ е имало, макар и в чернови вид. Дали ще го наречем „хвърчащ лист“ или „експертни сламки“ е все това. Важното е, че преди месец, точно около датата на посещението на мисията на МВФ в София, МФ е организирало експертна дискусия с цел изработване на проект/пакет от спешни анти-кризисни мерки. Старши икономистът от пазарната фундаменталистка школа Георги Ангелов призна, че е консултирал Министерството, но само 2% от предложенията му били взети предвид. Което значи, че останалите 98% са в склада за идеи и може да се ползват, когато броят на мерките набъбне до 100 /число, посочено от официални правителствени говорители/;
– подготовката на конкретен / разписан по точки , пера и ресурси/ анти-кризисен план с марката „ГЕРБ“ е започнала. /Което по принцип не е лошо!/ Колкото и да отрича премиерът Борисов, че съществува проекто-пакет от мерки, той физически се е придвижвал из кулоарите на властта. Обстоятелството, че не е стигнал до него, не опровергава твърдението на синдикатите и част от работодателите за тайно подготвяни драстични мерки за орязване на разходите и облагане с нови тежести на гражданите и фирмите./Правителството има право на свои тайни и изненадващи ходове, докато стигне на масата на преговорите!/.
Същността на спора е другаде: във философията и характера на 28-те мерки.
Те, независимо от еклектичния си вид, са подчинени на една супер радикална идея: да възстановят силно нарушеното /още през януари-февруари/ равновесие на бюджет 2010. По този повод има основания не просто за притеснения, но дори за паника сред управляващите. Вместо дефицитът да се задържи на квота 0,85 % , както обещаваше Дянков, той се е удвоил- ако вярваме на разчетите, предоставени на МВФ /но не и на парламента!/. Още по-страшно е, че през януари приходите са с половин милиард лева по-малко от предвидените в закона за бюджета, а през февруари вероятно ще надминат 1,2 милиарда лева.
При това положение Мисионерът „Дянков“ трябва да каже „бай-бай“ на отлично уравновесения бюджет за 2010 г., с нулев дефицит /и дори излишък/. Ако продължи така, в средата на годината дефицитът ще надхвърли 5 милиарда лева, което значи аварийно да се актуализира.
Междувременно ликвидната криза /разплащанията между държава-общини-бизнес/ ще надхвърли границата на поносимост, а дълговият балон на домакинствата и самозаетите ще се пръсне.
Затова са спешните мерки, а не защото Дянков е забравил да смята. Смятал е, само че по грешна таблица и без да познава манталитета на българския данъкоплатец. Той вече го е зарязал в блатото и се е прибрал у дома. Оставил е върховният бирник да зъзне на студено и да се крие от връхлитащите ветрове от всички посоки.
В такива случаи мисионерите отиват на саможертва. При Дянков тя е мотивирана израз в такива рестриктивни мерки, каквито светът не е виждал /дори встрани в Латинска Америка и Азия, които няколкократно бяха обрулени от финансови бури/. Напълно в духа на антикризисните сценарии на предишния МВФ /онзи, който все още не беше взет под контрол от Г20/, гастролиращият у нас финансов министър е предложил т.нар. austerity measures/ , на които биха завидели дори конквистадорите от „Чикаго бойс“ на Милтън Фридмън.
Затова скочиха синдикатите и с резки, дори обидни думи, заклеймиха проекто-пакета на МФ /браво за решението да се допитат до базата си с цел-национални протести!/. Част от работодателите също реагираха / без онези корпоративни играчи, които вече са заели ключови позиции в новата администрация/. След броени часове ще видим доколко тази реакция ще донесе добри плодове-в смисъл, да започне сближението между правителствения пакет /вероятно коригиран и разширен/ и този на социалните партньори.
Има ли такъв? „Дневен Труд“ вече публикува набор от алтернативни мерки, заявени от синдикатите и някои работодателски организации. Социалните партньори не отрекоха ,че готвят обща платформа, но в неделя следобед /20.03.10/ оповестиха чрез медиите много по-широк и системен документ,който давам в приложение 1.
Дори с невъоръжено око се вижда, че разлика от проекто-пакета „Дянков“ /орязващ разходите/социалните партньори предлагат анти-кризисните мерки са се фокусират върху подобряване на приходната част на бюджета, отпушване на каналите за разплащане с бизнеса и укрепване на доходите на домакинствата и социалната защита на наемните работници.
Съпоставени с проекто-пакета „Дянков“, те говорят за две принципно различни отправни точки, и две несъвпадащи философии при бюджетирането. Едната /на Дянков и сие/ допуска, че българите все още имат резерви и може да изтърпят нова порция орязване на доходи и социални плащания; втората /на социалните партньори/се противопоставя с аргумента, че коланът е затегнат до последната възможна дупка. Прехвърлянето и означава глад за беднотията и фалити за бизнеса.
Апропо, любопитно е защо експертните екипи около финансовия министър са изоставили /или отложили/ свръх амбициозните си намерения чрез акцизи, такси, наказателни лихви, солидни дози финансови санкции и др. да напълнят и препълнят държавната хазна. Това е тема, която изисква специални разчети и анализ, базирана на вътрешно ведомствена информация /за съжаление, грижливо пазена от държавните чиновници/. Но и сега може да формулираме хипотезата, че наказателните мерки- от полицейския контрол върху бизнеса, през демонстративния отказ да преведе сумата за 13-та заплата на магистратите, до рекета спрямо бизнеса чрез съзнателното забавяне на връщането на ДДС и намалението на договорирани суми за изпълнение на проекти – са донесли нулев или дори отрицателен резултат. Тук отново стигаме до психологията на отмъщението на българина като икономически агент, когато е настъпен по мазола от държавата.
Още по-любопитно е: защо след като и правителството начело с премиера даде паралелна неделна пресконференция и направи поредния си /правилен/ завой, не добави към добрите идеи за данък лукс и прокурорски разследвания на обогатили се политици и партийни фирми около аферите с „Цанков камък“ и „Белене“ обещанието за компенсиране за ускорено разследване и ревизия на заменките, заради които според премиера ни дебнат до 1,5 милиарда лева евросанкции /20-те дни срок, поставен от ЕК отдавна изтекоха/.
А какво да кажем за изнесените пари в Швейцария, които се оказват значително повече от предварително оповестените. Изводът е,: колкото и широки мерки да се вземат за финансово дисциплиниране на производителите и редовите данъкоплатци /пакетът набъбна от 28 на 52 мерки!/, без да се посегне на незаконно забогателите изходът от кризата ще е труден, несправедлив и продължителен.
България я чака сценарий на „изгубеното десетилетие“, не се ли разбере този императив!
Предлагам на читателя да обърне внимание върху няколко разминавания между по-раншни и настоящи позиции на водещи политици и изявени експерти.
Първото /крещящо/ несъответствие е по повод на идеята за промени в данъчния модел. Пишещият тези редове още преди три години излезе с критика на плоския данък и призова синдикатите да се противопоставят на това рисковано начинание. Синдикатите отвърнаха, че били изненадани-решението било взето от дясното /формално социалистическо/ ядро в парламента буквално за дни/ виж. моята позиция по този въпрос от август м.г. във в. „Труд“.
През септември м.г. в президентския доклад се промъкна идеята за ревизия на плоския данък. Какъв вой настана тогава! А самоувереният Дянков, чел-недочел доклада, определи идеята като „малоумна“!
Днес най-напред бившият шеф на НОИ Йордан Христосков предложи да се въведе по-висока, двустепенна скала на плосък данък. След него и социалният Министър Тотю Младенов заговори за временно отлагане на схемата на плоския данък, за да има солидарност /което още повече задълбочи различията между социалния и финансовия министър/. И Христосков, и Орешарски не може да бъдат заподозрени в левичарски уклон, но е ясно, че експериментът на тандема Станишев – Орешарски за екзотичния данък няма да издържи много. Само че решението за връщане на прогресивната скала ще отнеме много време. Така че днес и утре да не очакваме сензации от НСТС. Премиерът Борисов вече се обяви против промените в плоския данък и това слага край на спора в този момент.
Следващото несъответствие е между ГЕРБ и неговите близки съюзници от ДСБ и СДС. Премиерът и неговият фаворит Дянков продължават да цедят бизнеса-като източник на приходи. Синята коалиция настоява за бързо ликвидиране на държавните задължения към фирмите, без да казва откъде Дянков ще намери пари, за да се разплати. Вече се очертава видима пукнатина във взаимоотношенията вдясно / между другото, нерегламентирани със споразумение, почиващи на партньорска дума и натиск от ЕНП-Брюксел/. Апетитите на Иван Костов да премине от подсказване към ръководене на анти-кризисния щаб нарастват с всеки изминат ден.
Накрая, но не по значение идват претенциите на синдикатите, които се разминават с тези на правителството и на бизнеса. Става дума за запазване на реалните доходи, за увеличение на минималната работна заплата и инвестиране в работни места /а не само в квалификация/ и др. Дори и да се постигне чуваемост между партньорите по тези социални искания, без протести няма да мине. Което отлага сближението и изработването на единна национална анти-кризисна стратегия за по-добри времена.
Тъкмо затова оставам скептик за изхода на обсъждането на двата конкуриращи се пакети от спешни мерки, независимо от окуражителните симптоми, които носи всеки начеващ диалог.
Тук стигам до ключовия въпрос: ще помогне ли една анти-кризисна програма /пакет от временни мерки- до 2011 г./ да се овладее кризата в България? И то така, че да няма второ дъно и страната ни да се нареди непосредствено след развитите държави, които вече усещат здрава почва под краката си/.
Този въпрос не влиза в дневния ред на срещата „на върха“ между социалните партньори. Защо? Просто защото беше пропиляно времето за постигане на национален консенсус. Както посочих в първата част на хрониката, дотук сме на три годишна дистанция от успяващите да стопират кризата и да не допуснат нейното превръщане в дълготрайна депресия. Пакетът от стратегически предложения , формулиран отново от проф. Димитър М. Иванов от името на Сдружение ГЛАС /виж приложение 2/, продължава да се игнорира от привържениците на текущите мерки.
И все пак стратегически посткризисен дневен ред трябва да има. Той се отнася не само до това, как да оцелее българската икономика, а и каква да бъде тя-като структура, технологично равнище и конкурентноспособност- след като кризата отмине и европейското състезание по просперитет се възобнови на нова основа. Този дневен ред опира до две деликатни и отговорни решения /като политическа и финансова стратегия/:
Първото е: кога и при какви условия България да вземе масиран външен заем /от МВФ , от новото поколение гъвкави кредитни линии/ и да го ползва за преструктуриране на реалния сектор и довършване на реформите в сектора публични услуги? Засега привържениците на този стратегически ход са малцина /виж табл. 2/. Парадоксално е, че ГЕРБ се отказа от своето предизборно намерение в тази посока!
Второто е: кога и как България ще се впише в стратегическата дискусия за програмата „Европа 2020″ , инициирана от председателя на ЕК Жозе Барозу. Защото е ясно дори за начинаещите икономисти и политици, че нито еврозоната ще видим без общи координирани действия, нито сами може да се измъкнем от тресавището на финансово-икономическата криза.

Към темата „България и Европа 2020″ ще се върна съвсем скоро. Както и към упорито пренебрегваните, но неотложни задачи за промени в плоския данък и в банковите регулации….

Приложение 1.
www.cross.bg
Общи краткосрочни мерки за овладяване на финансово икономическата криза
Приложение 2.
www.frognews.bg
Проф. Д. Иванов: С бръснаро-фризьорски мерки борят кризата
Проф. Д. Иванов: Дянков провокира девалвация на лева?
Още на 26 юни 2009 г. преди изборите ГЛАС, с помощта на над 40 национални браншови и други асоциации и множество икономически, финансови и стопански експерти предложи на Третия си национален форум своя Стратегическа рамка на необходимата национална анти-кризисна програма. Основните приоритети не са се променили, само ситуацията се е влошила още повече. Авторите на тази програмата смятаме, че на парламента следва да се предложи един комплексен, кохерентен и системно обвързан пакет от анти-кризисни мерки (нормативни актове), целящи:
– Намаляване щетите от кризата за всички;
– Възстановяване на кредитните потоци;
– Поддържане на възможностите и източниците за оживяване и растеж на икономиката;
– Формирането на нов модел и структура на икономиката ни в дългосрочен хоризонт.
Всичко това да стане при запазване стабилни публичните финанси и подобряване оздравяването на частния сектор и на домакинствата. Програмата на ГЛАС се разпростира върху 18 пакета от мерки, които обхват:
– Банковата и финансова стабилност;
– Задлъжнялостта на публичния, фирмения и домакинския сектори;
– Стабилизиране на потреблението;
– Стимулиране на държавното търсене;
– Активизиране на бизнесинвестициите;
– Подпомагане на регионите.
Това обаче налага промени в над 30 основни закона у нас. Особена важност според мене придобиват необходимите промени в областта на финансовото и банково регулиране и мониторинг. Ако в тази област не въведем едно модерно и силно законодателство, то последствията от една следваща криза биха били огромни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *