Проф. Райнов: Полуграмотни хора се опитват да правят СЕМ за езика

Хора, които желаят да правят закон да заповядат при нас да ги запознаем с някои неща, да видим те какво, как искат и защо го искат. Това заяви в интервю за БГНЕС директорът на Института за български език при БАН ст. н. с I ст. дн. проф. Васил Райнов. Поводът е идеята на депутата от ГЕРБ Емил Караниколов да внесе Закон за защита на чистотата на българския език. „Всички опити на полуграмотни, полупрофесионални или непрофесионални хора, на които мечтанието им е да направят СЕМ, с който да се контролира по някакъв начин дейността свързана с образование, наука и ограмотяване, се изразява в желанието им да правят закон за езика. Мечтата на тези хора е да направят СЕМ, където да се контролира чистотата на езика“, отбеляза той. „Това не може да се случи. Езикът е организъм, който се развива по свои системи и правила. Той е продукт на човешката дейност, той е продукт на социално, историческо, културно състояние на етноса, на държавата“, сподели Райнов. Той отбеляза, че опитите на определени държави да създадат законодателство за езика за сега са разнопосочни. Във Франция, където има много силни традиции в това отношение, но до никъде не са стигнали, резултатът е франгле – френско – английските терминологични употреби, които продължават да се ширят във френската практика, сподели той. Райнов попита защо не е направена реформа за опростяване на английския или френския език и защо те не се страхуват от чуждици в езика и призова всички, които се замислят върху развитието на българския език, първо да се ограмотят. От института до сега са участвали във всички заседания на парламентарните комисии, когато те са разглеждали законопроекти, свързани с езика. „По времето на министър Даниел Вълчев един депутат, който беше пенсиониран военен пожела да прави закон за езика. Как може един такъв човек да пожелае да прави закон? Това е нещо като „Меракът на чичо Денчо“, който след като видял духовия оркестър в Борисовата градина отишъл при роднината си министър и му казал, че иска да бъде онзи, който стои и маха с палка пред оркестъра. Тези хора, които мечтаят да се намесят в сфера, в която не са компетентни и опитите им са винаги жалки и смешни“, каза още проф. Райнов. „Който иска и има грамотността – слуша експертите, но за това трябва да имаш сетива и знания, а ако нямаш знания – морето ти е до колена и тръгваш да се буташ там, където не ти е работа. Аз мисля, че това не е случайно. Точно в момента в тази политическа ситуация се пускат подобни опити за разреждане на атмосферата и за ангажиране на обществена енергия“, сподели той. Проф Райнов припомни думите на австрийския философ Лудвиг Витгенщайн: „Границите на моя език са границите на моя свят“. Той попита кой може да решава дали една дума е чуждица или трябва да я използваме като чужда дума в българския език. „Българите нямаме дума за таван. Това означава ли, че таван е чужда дума?“, каза още той. Колкото повече училищата са ни подготвили, за да влезем грамотни във висшите учебни заведения и когато висшето учебно заведение има контролен тест на входа и на изхода, тогава може да се получат нещата, призна той. „Ако опростяваме изговорената и изписаната реч, ние довеждаме поведението си до това на неграмотния човек, който във всяко едно отношение е неграмотен и никога няма да стане грамотен“, каза още езиковедът. Той отбеляза, че името на Върховния представител за външните отношения на ЕС на български трябва да се изписва като Катрин Ащън, тъй като „ш“ и „т“ поставени една до друга трябва да се изписват като „щ“. Той изрази задоволство от работата на българските преводачи на книги. Проф. Райнов похвали и българските преводачи в Брюксел и Люксембург, които са били консултирани от експерти на института. Тези хора, които коват всеки ден българските термини във всички области са много добре подготвени хора, изтъкна той.

Финанси