Публичните дружества скочиха срещу новите санкции за собствениците на ниви
Публичните дружества да бъдат изключени от новите постановки в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, които предвиждат налагането на санкции на офшорни собственици на ниви, както и на собствениците с чуждестранно участие извън Европейския съюз (ЕС). За това настояват Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел, работодателски организации, организациите на инвестиционните посредници и на публично търгуваните дружества, на пенсионно-осигурителните дружества и Българската фондова борса (БФБ).
Припомняме, че през миналата седмица парламентът прие промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, с които се въвеждат санкции в размер на 100 лева на декар притежавана от офшорка земеделска земя от 1 май. Ако дружеството не отстрани нарушението, след три месеца се предвижда санкцията да се утрои, т. е. става 300 лева на декар.
Като цяло забраната на чужди лица извън ЕС и офшорки да придобиват земи беше въведена в законодателството още през миналата година. Тогава обаче не бяха предвидени санкции.
При дискусиите между първо и второ четене на закона в парламентарната комисия по земеделие депутатът и председател на комисията Румен Христов предложи публичните дружества да бъдат изключени от разпоредбите, но не намери подкрепа сред политиците.
Текстовете засягат не само дружествата със специална инвестиционна цел, но и всички публични компании, които притежават земя поради някаква причина, обясни на пресконференция днес изпълнителният директор на БФБ Иван Такев. Например компании, които оперират в химическата индустрия, но притежават земя, също попадат в разпоредбите на закона, както и курортите, които са листнати на борсата. Същевременно публичните дружества нямат контрол над това кой купува акциите им.
Организациите са решили да изпратят писмо до президента, председателя на Народното събрание, председателите на парламентарните комисии, омбудсмана и различни политици, за да алармират за проблема.
Камен Колчев, главен изпълнителен директор на ЕЛАНА Финансов Холдинг, който представляваше Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на пресконференцията, посочи, че на практика публичните компании са изправени пред перспективата или да затварят бизнеса си, или да продават земя.
Любомир Бояджиев от Асоциацията на инвестиционните посредници допълни, че не е редно нито един пазар да се поставя под натиск, тъй като заради промените на практика и цените на земята, и цените на акциите на публичните компании ще започнат да падат. От това индиректно сред най-засегнатите акционери ще са и пенсионните дружества, допълни Милен Марков от организацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Той коментира, че „аграрният подход при приемането на законопроекта е надделял над правната рамка“.
Според данни, представени от Иван Такев, публични компании в България притежават над половин милион декара земя. Пазарната капитализация на тези дружества възлиза на над 1,5 млрд. лева при пазарна капитализация на компаниите на основния пазар от 7,1 млрд. лева. Същевременно глобите са такива, че българските компании трудно биха си ги позволили, а няма механизъм, по който да принудят акционерите си, попадащи в забранителния списък, да продават акции.
Такев предупреди, че при наличието на подобни разпоредби, които влияят в огромна степен на публично търгувания бизнес у нас, трудно би се намерил инвеститор, който да участва в процеса по приватизация на държавния дял в БФБ и Централния депозитар.
Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов коментира, че капиталовият пазар по принцип е огледало на държавата и навсякъде законодателите се стремят да го развиват. Същевременно според него в България се приемат закони без оценка на въздействието им върху средата, нормативни промени се предлагат от групи депутати или отделни народни представители, които защитават лобистки интереси, заобикаля се съгласуването на законови промени в Тристранния съвет, ако те оказват съществено влияние върху социално-икономическата среда. Редовно се правят и законови промени между първо и второ четене на законопроекти в парламента, с което основно се променя целта на гласуваните закони.