Развитите страни да поемат отговорност за екологичните щети

Въпросът, който до голяма степен ще намери своя отговор от Париж е, дали правителствата имат достатъчно силна воля да минимизират негативните екологични ефекти.

Това изтъкна пред БНРпроф. Емил Григоров, преподавател по философия в колежа „Франсоа Ксавие Гарно“в Квебек, Канада по повод Конференцията за климата на ООН (COP21),която се открива на 30 ноември в Париж.

Общо 43 уязвими държави призоваха в средата на ноември в Манила участниците в Конференцията за климата на ООН (COP21)да постигнат съгласие за граница на затоплянето от 1,5 градусав сравнение с равнището отпреди индустриалната революция.

Ако глобалното затопляне бъде ограничено до 2 градуса по Целзий, през следващите векове наводнения и суши ще опустошат територии, населявани от 130 милиона човека. Ако допуснем обаче затоплянето на планетата да достигне до 4 градуса по Целзий, броят на пряко засегнатите ще стигне до 800 милиона, а не пряко засегнато ще бъде цялото човечество. Най-засегнати ще бъдат Азия, Африка и Латинска Америка. Развитите страни трябва да поемат финансова отговорност за щетите, нанесени от техните икономики на планетата, смята проф. Емил Григоров.

Той заяви още, чесъбраните 62 милиарда долара за борба с глобалното затопляне далеч не са достатъчни:Според най-груби експертни оценки на икономисти от световната банка и други научни институции и авторитетни и сериозни фондации по света за целта ще са необходими първоначални инвестиции в размер най-малко 600-700 милиарда долара.

Фондът за борба с климатичните промени трябва да се попълва на принципа „замърсяваш-плащаш“, като колкото повече замърсяваш, толкова повече плащаш, каза още проф. Григоров:

„Този фонд трябва да се попълва 57% от Северна Америка, 15% от Европейския съюз и само 6% от Китай. Ако населението по света беше информирано честно за това какво го очаква, ако не си промени начина на живот, то щеше да съдейства на политиките, целящи ограничаване на замърсяването“,смята доц. Григоров.

Той каза още, че иданъчната политика може да работи в полза на екологията: Другото, което може да реши проблема е по-строг фискален контрол. Годишно около 650 милиарда долара се спасяват от данъци в офшорни зони в глобален мащаб. Това са достатъчно пари, за да се реши проблема.