Разорителни тактики

Пол Кругман
Носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г.
New York Times

Добре, звярът вече е омаломощен, а сега накъде? Това е въпросът пред републиканците, които обаче предвидливо отказват да отговорят и дори да влязат в сериозна дискусия относно някакъв възможен план на действие.
За читателите, които не разбират за какво говоря, ще поясня, че от времето на Рейгън Републиканската партия е ръководена от хора, които са привърженици на много по-малката роля на държавата. Или, както гласи прочутото изказване на активиста Гроувър Норкуист, консерваторите искат да „смалят администрацията до размер, в който ще може да бъде удавена във ваната“.

„Омаломощаване на звяра“

Този дневен ред обаче винаги е страдал от политически проблеми. Американските избиратели може и да твърдят, че са против голямата държава, но програмите, които заемат огромна част от федералните разходи (като Medicare, Medicaid и Social Security), се радват на радушното им одобрение. Как може да бъде убедено обществото да приеме сериозно редуцирането на държавните разноски?
В края на 70-те години консерваторите изготвиха план, който при управлението на Рейгън получи наименованието „омаломощаване на звяра“. С тази идея редица представители на републиканската интелигенция като Алън Грийнспан и Ъруин Кристъл предлагат на колегите си тактика на зарибяване. Така, вместо да предлагат болезнено съкращаване на разходите, републиканците прокарваха намаленията на данъчната тежест с намерението да влошат фискалната позиция на правителството. После ограничаването на разноските се превръщаше от избор в необходимост, тоест в единствения начин за справяне с прекалено големия бюджетен дефицит.
Недостигът вече е налице. Вярно е, че по-голямата част от тазгодишния бюджетен дефицит е резултат от Голямата рецесия, която понижи приходите и в същото време наложи временно увеличение на разходите, за да бъдат ограничени пагубните щети. Но дори след приключването на финансовата криза бюджетът ще остане на червено, до голяма степен заради понижаването на налозите при управлението на Джордж У. Буш, а и заради финансово необезпечените войни от този период. Комбинацията от застаряващо население и растящи медицински разходи ще доведе до огромен ръст на задълженията след 2020 г., ако не бъдат взети навременни мерки.
Звярът е омаломощен, при това точно по план. Значи сега идва ред консерваторите да обяснят кои части от туловището му искат да премахнат. Президентът на практика ги подкани да го направят, като призова за създаване на междупартийна комисия по дефицита.
Много демократи бяха силно обезпокоени от това президентско предложение, тъй като видяха в него потенциален Троянски кон (основният им страх бе, че в крайна сметка именно този орган ще съживи отколешната цел на републиканците да унищожат Social Security). Тревогите им обаче се оказаха напразни, защото огромна част от републиканците в Сената гласуваха срещу законопроекта, който предвиждаше създаване на комисия с реална власт. Едва ли нещо смислено ще дойде от доста по-слабия вариант, който бе създаден с указа на Обама.
Защо републиканците отказват да седнат на масата за преговори? Защото тогава ще бъдат принудени да се споразумеят или да замълчат. И понеже са твърдо против редуцирането на бюджетния дефицит с вдигането на данъците, ще им се налага да обясняват кои точно разходи биха съкратили. И познайте какво? След като три десетилетия подготвяха почвата за този триумфален момент, сега се оказва, че те все още не са готови да го направят.

Сляпо противопоставяне

Всъщност консерваторите се отдръпнаха от икономиите, които самите те предлагаха в миналото. През 90-те години например републиканците в Конгреса се опитаха да прокарат сериозно съкращаване на средствата и дейностите по Medicare. Сега в основата на кампанията им срещу реформата в здравеопазването е сляпото противопоставяне на всеки опит за по-разумно изразходване на средствата по програмата. Кандидат-президентите пък решиха да се застраховат с изказвания като това на губернатор Тим Поуленти от Минесота: „Не мисля, че някой би се върнал назад във времето с идеи за премахване или свиване на Medicare и Medicaid.“
Ами Social Security? Преди пет години администрацията на Буш предложи ограничаване на бъдещите плащания за работниците със среден и по-висок доход, което на практика означава социално обусловено преразпределение на средствата. През декември обаче редакционната страница на в. „Уолстрийт джърнъл“ отрече подобна мярка, защото „избирателите от средната и от по-висшата класа (разбирайте републиканците) ще получат по-малко от обещаното им срещу данъците, които цял живот са били начислявани върху заплатата им“. Хм, а кога консерваторите започнаха открито да си признават, че са партията на заможните?
Нека обобщим. Те твърдят, че дефицитът трябва да бъде премахнат, но не са готови да вдигнат данъците или да подкрепят свиването на някоя от големите държавни социални програми. Очевидно не желаят и да участват в сериозни междупартийни дискусии, защото ще трябва да обясняват подробности по евентуалния си план, а такъв всъщност липсва, като изключим стремежа им към връщане в управлението на страната.
Въпреки това има известна логика и в настоящата републиканска позиция. На практика партията удвоява залога си върху стратегията с омаломощаването на звяра. Явно оскъдните приходи на администрацията не са достатъчни, за да тласнат политиците към разрушаването на социалната държава. Сега тактиката е противопоставяне срещу всяка отговорна мярка до възникването на фискална катастрофа. Помнете, че от мен сте го чули първи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *