Разходите за здравеопазаване растат

Четири милиарда лева е възможно да доплащаме за здравеопазване. Това разкри шефът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Дечо Дечев в сутрешния блок на „Би Ти Ви“.

Промени в закона, предложени от Министерството на здравеопазването, предвиждат изричен текст, според който болниците трябва да осигуряват лечението по НЗОК, без да искат и да приемат от пациентите плащане или доплащане.

Резултат с изображение за здравеопазване

„Галъп Интернешенъл“ отчита доверие в лекарския труд и недоверие в системата и ценообразуването

Д-р Дечев изрази съмнения относно предложенията: „Не знам защо трябва да се променя закона при положение, че съществува наредба, която да укаже какво може да бъде доплащано и какво не. Тази наредба даваше възможност за нееднозначно тълкувание какво може да се доплаща, какво не може да се доплаща. Популистките приказвания на някои политици, че в България всичко е безплатно и трябва да бъде безплатно – тези популистки приказки се сблъскват с реалността, където виждаме, че не всичко е безплатно.“

Той добави, че за пръв път, по инициатива на НЗОК, в алгоритъма на всяка клинична пътека пределно ясно щяло бъде записано какво точно се покрива, както и пределно ясно какво не се покрива.

Повишението на разходите за здравеопазване, не са нещо ново, поне в световен мащаб. Разходите за здравеопазване в света през 2017 г. възлизат на 7.724 трилиона долара, а до 2022 г. тези разходи ще нарастват средно с 5.4% годишно, за да достигнат 10.059 трлн. долара. За сравнение, от 2013 до 2017 г. темпът на растеж е 2.9% годишно, според данни на консултантската компания Deloitte, информира infostock.bg.

Огромната разлика между различните страни ще остане, уточняват авторите на анализа. И ако в Съединените щати до 2022 г. за здравеопазването на глава от населението ще похарчат 11.7 хил. долара годишно, то в Пакистан – само 54 долара. През 2022 г. годишните разходи за здравеопазване в Северна Америка се очаква да достигнат 4.175 трилиона долара (3.509 трлн. долара през 2017 г.), в Западна Европа – 2.279 трилиона долара (1.745 трлн. долара), докато в Латинска Америка – само 437 милиарда (350 млрд. долара), а в Близкия изток и Африка – 279 милиарда долара (196 млрд. долара).

Както и досега, продължителността на живота ще продължи да нараства от 73.5 години през 2018 г. до 74.4 години през 2022 година. При това положение делът на населението над 65-годишна възраст ще се увеличи до 11.6% от цялото население, достигайки 668 милиона души. В някои региони делът на възрастните хора ще бъде много по-висок – в Япония той ще бъде 29%, а в Западна Европа – около 22%.

Според анализаторите, борбата с инфекциозните болести ще става все по-ефективна. Например, броят на смъртните случаи, предизвикани от СПИН, вече е намалял от 2.3 милиона през 2005 г. до 940 хиляди през 2017 г. и ще продължи да намалява. Броят на починалите от малария е спаднал от около 1 милион през 2000 г. до 445 хиляди през 2016 година.

Делът на смъртните случаи от неинфекциозни болести, особено сърдечносъдови заболявания, рак и диабет, обеч ще нарасне от 71% през 2016 г. до над 80% (в някои развити страни) през 2020 година. Броят на смъртните случаи, свързани с замърсяването на околната среда, също ще нараства. През 2016 г. техният брой е 4.2 млн. души. На първо място този проблем засяга Азиатско-тихоокеанския регион.

Поговорката „Каквото върви нагоре, трябва да слезе“ не е валидна за глобалния сектор на здравеопазването през 2019 г. Увеличената продължителност на живота и нарастващата раждаемост, отдавна принуждават заетите в здравеопазването да инвестират в нови, скъпи цифрови технологиите, с което общите разходи за здраве постоянно нарастват. Експертите подчертаха основните проблеми и предизвикателства, пред които са изправени участниците на пазара на здравеопазване през 2019 г.

Сред тях се откроява необходимостта от поддържане на финансова стабилност на фона на бързите промени. В условия на постоянно нарастващи разходи мениджърите в здравеопазването трябва да намаляват средства за издръжка на здравните заведения и за повишаване на ефективността в болниците, а в същото време на пазара постоянно се появата нови конкуренти в лицето на технологичните компании, които се насочват към традиционните медицински дейности. Според авторите на анализа, секторът на медицинските технологии ще нараства през следващите години средно с 15.9% годишно и ще достигне 280.3 милиарда долара до 2021 година.

Оттук произтича и друго предизвикателство – инвестициите в технологии и цифрова трансформация. Изкуственият интелект (AI) може да помогне при диагностицирането и разработването на нови лекарства. Виртуалната и обогатената реалност може да се използва както в обучението на лекарите, така и в процеса на лечение. Медицинският интернет на нещата ще помогне за постоянно наблюдение на пациентите.

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *