Реакция на финансовата криза
За да предотвратят пълния колапс на банковата система, европейските правителства спасяват банките си със спешна помощ в безпрецедентен мащаб. 4.5 трилиона евро, или еквивалентът на тридесет и седем процента от godishnia брутen вътрешен продукт на ЕС, са предоставени в периода между 2008 и 2011 г. ЕС стартира общоевропейска програма за възстановяване, за да защити работните места и социалните придобивки и да подкрепи инвестициите в икономиката.
По този начин e предотвратено източването на банките и европейските спестявания са защитени. Като цяло еврото запазва стойността си и успешно защитава страните от еврозоната от най-тежките последици от икономическата криза, като предоставя на европейските компании стабилно поле за международна търговия и инвестиции.
Но тези усилия имат висока цена, най-вече поради това, че повечето пари трябва да бъдат взети назаем.
Икономическата и финансова криза показа, че банковата система на ЕС е уязвима от шокове. Проблемите в една банка могат бързо да се пренесат върху други, засягайки вложителите, инвестициите и икономиката като цяло. В отговор ЕС и страните членки предприеха мерки за засилване на надзора върху финансовия сектор.
Миналата година като част от реформите бяха създадени три европейски надзорни органа, за да помагат за координирането на работата на националните регулатори и да гарантират, че правилата на равнище ЕС се прилагат последователно.
Европейският банков орган (ЕБО), който осъществява надзор на банките, включително на тяхната рекапитализация,
Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA), който осъществява надзор върху финансовите пазари и пряк надзор относно агенциите за кредитен рейтинг и регистрите на трансакциите, както и
Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), който осъществява надзор на застрахователната дейност.
Европейският финансов контрол е засилен, за да е сигурно, че банките са по-добре капитализирани, държат се отговорно и мога да дават кредити на домакинствата и бизнеса. Това подготвя пътя за банков съюз, с който депозитите на хората да са защитени и данъкоплатците да не са принудени да плащат заради фалитите на банките.
Банковият съюз е естествено допълнение към Икономическия и паричен съюз. Целта му е да се отговори на слабостите, открити по време на финансовата криза. Скоро банките във всички страни, използващи еврото, ще се отчитат пред общ надзорен орган — Европейската централна банка. Освен това решенията как да се постъпва с банките в затруднения ще бъдат вземани централно съгласно общ набор от правила, целящи максимално намаляване на разходите за данъкоплатците. Вложителите в Европа също ще бъдат по-добре защитени.
Чрез тези и още близо 30 мерки ЕС работи за изграждане на по-ефективен финансов сектор, основаващ се на по-силни, по-устойчиви банки и по-строго регулиране и надзор.
Като независим орган, отговарящ за паричната политика в еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) изигра важна роля в овладяването на кризата с помощта на новаторски политики. Решението на институцията да предостави заеми на банките в необходимия им размер при ниски лихви за период от 3 години помогна за успокояване на пазарите, тъй като бе гарантирано, че банките ще могат да покрият краткосрочните си нужди.
Когато функционирането на финансовите пазари бе нарушено до такава степен, че те изискваха неразумно висока възвръщаемост за отпусканите на правителствата заеми, ЕЦБ създаде програмата за окончателни парични трансакции. В рамките на тази програма банката обеща да купи облигациите на изпитващи затруднения правителства, за да се гарантира разумна цена, ако те също поемат ангажимент да извършват икономически реформи с помощта на фонда за подпомагане на еврозоната — Европейския механизъм за стабилност.
Въпреки че никоя страна не прибягна до програмата за окончателни парични трансакции, самото ѝ съществуване помогна за успокояване на финансовите пазари.