Република България- от реципиент към донор на финансови помощи

07.09.2010 0 коментара България

Резюме

Статията третира въпроса за чуждестранната финансова и др. помощ. Република България, като пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) вече не е обект на получаване на чуждестранна помощ. Ангажиментите които произтичат от пълноправното членство в ЕС на България включват и приемането от страната ни на т.нар „Достижения в правото на ЕС” (т. нар. Acquis Comminautaires). Законодателството на ЕС в областта на външните отношения пък е директно приложимо в страните-членки на ЕС. Всичко това предполага България да започне да оказва финансова помощ на бедни, слабо-развити и нуждаещи се страни в унисон с общите външни отношения на ЕС. Статията третира кръга от въпроси, свързани с донорството на България.

Ключови думи: Чуждестранна помощ, Чуждестранна финансова помощ, Европейска интеграция и ангажименти произтичащи от нея.

Класификация JEL: F35

Republic of Bulgaria – from a recipient to a donor of foreign financial aid
Bancho Banov, Assistant Prof.
Sofia University, Faculty of Economics and Business Administration
Chair „Finance and Accounting” E-mail: banov@bcci.bg

Résumé:

The article is about the topic of foreign financial and other aid. Republic of Bulgaria, as a member of the European Union is no longer a recipient of foreign aid. On the contrary – the obligations which the EU membership includes as well the acceptance of the country of the so called Acquis Communautairess. The normative base of the EU is directly applicable in all countries – members of the EU. All these facts suggest that Bulgaria is to begin to render financial aid to poor and undeveloped and countries in need in the framework of the common foreign policy of the EU. The article deals the questions, connected with the role of Bulgaria as a donor of foreign aid.
Key words: Foreign Aid, Foreign Financial Aid, EU Integration and engagements connected with the integration

Класификация JEL: F35

Пълноправното членство на Р. България в Европейския съюз (ЕС) налага промяна в българската политика в областта на външно-икономическите отношения. Един от аспектите в тази област е приемането на чуждестранна помощ. Всички знаем, че в началото на прехода на България към пазарно стопанство, страната ни изпитваше недостиг на ресурси и се нуждаеше от чуждестранна помощ. За целта беше създадена и съответна агенция – Агенцията за чуждестранна помощ (АЧП), която да приема насочва и координира чуждестранната помощ, оказвана на страната ни.
С напредъка на реформите в страната ни, както и със стабилизирането на публичните финанси чуждестранната финансова помощ вече не беше необходима.

Приемането на страната ни за член първо на НАТО а след това и на ЕС означава че пазарните реформи са необратими, публичните финанси са стабилни и страната ни може сама да посрещне не само нуждите си, но и ангажиментите (вкл. финансови), които произтичат от членството ни в тези две организации.
„България като член на ЕС се превръща от страна реципиент на международни помощи в страна донор на официална помощ за развитие.”(1)
Тук трябва да направим и някои уточнения:
България, като член на ЕС напълно приема т.нар „Достижения в правото на ЕС” т. нар. Acquis Comminautaires. Законодателството на ЕС в областта на външните отношения е директно приложимо в страните-членки на ЕС.
Глава №26, „Външни отношения” обхваща икономическите и търговски връзки на Общността (ЕС) с трети държави и международни организации, както и сътрудничество и взаимопомощ. Основни компоненти са Общата търговска политика и Политиката за развитие на Общността. Не трябва да се бърка с главата за Общата външна политика и политика за сигурност (глава 27), която разглежда конкретните политически отношения между Европейския съюз и държави извън него.
Търговската политика на Общността (ЕС) до голяма степен произтича от споразуменията, сключени в рамките на Световната търговска организация (СТО).
Законодателството на ЕС в областта на външните отношения обхваща следните основни теми:
Експортно кредитиране;
Споразумения за експортно застраховане;
Взаимно признаване на сертификати и тестове;
Защитни и антидъмпингови мерки;
Стоки с възможна двойна употреба;
Транспортиране на неопасни отпадъци;

––––––––––
1. Виж Няголова, Мая, (2007), Изявление на Директор Мая Няголова, ПРООН България на дискусионната среща, организирана от ПРООН България:”Медии и цели на хилядолетието за развитие.”, сайт: http://www.undp.bg/millenium_goals.php?id=72

Помощи за развитие на слабо развитите страни.(курсорът мой-б.а.)(2)
Някои от поетите ангажименти от българската страна по хармонизиране на българското законодателство във връзка с Глава 26 са и: .
„Прилагане от датата на присъединяване на политиката на развитие и хуманитарни помощи на ЕС – присъединяването към едностранните преференциални режими на Европейския съюз (напр. Конвенцията от Ломе и двустранните споразумения за търговия и сътрудничество) за подпомагане на развиващи се и най-слабо развитите страни, чрез прилаганите от ЕС специфични търговски режими за внос, програми за регионално развитие, развитие на образованието, екологията, борбата срещу СПИН и др., кактои предоставяне на хуманитарни помощи.”(3),(4).
На 23 юли 2007 г. Министерският съвет на Р. България приемаРешение 504, с което утвърждаваKонцепция относно политиката на България за участие в международното сътрудничество за развитие.
Концепцията за политиката на РБ за участие в международното сътрудничество за развитие представя сътрудничеството за развитие в международен и европейски контекст и миналия опит на България в тази област, и формулира основните елементи на българската политика на развитие – цели, задачи, принципи, географски и секторни приоритети, финансиране, административни и организационни аспекти и пр. Документът дава основните насоки за вземането на решения и ще залегне в основата на краткосрочните и средносрочни стратегии и годишни планове за действие, както и в нормативната уредба, регламентираща формулирането и осъществяването на българската политика на развитие като инструмент на външната политика.(5).

––––––––––
2. Виж Глава 26 – “Външни отношения”, Всайт “Портал Европа”, Преговорна глава №26 на България с ЕС, http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=148
3. Пак там
4. Курсорите в цитата – мои – б.а.
5. Виж „Външна политика. Сътрудничество за развитие. Участие на България в международното сътрудничество за развитие; Сайт на Министерство на външните работи на Република България, http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16614&Itemid=501

В концепцията, за политиката на Република България за участие в международното сътрудничество за развите (ще съкращаваме така: “Концепция на РБ за участие в МСР”), пише:
“ЕС е най-големият донор на помощ за развиващите се страни. Значителна помощ за развитие предоставят също така САЩ, Япония, Швейцария, Норвегия и пр., включително „нови” донори като например Китай. Помощта за развитие е организирана по двустранна и многостранна линия, като именно многостранните формати определят общите цели, принципите и желаните резултати от тази политика.”(6)
Международната помощ се осъществява под егидата на ООН:
“Организацията на обединените нации (ООН) осигурява универсалния формат, в рамките на който се обсъждат и договарят най-важните въпроси на международното сътрудничество за развитие. Преобладаващата част от дейностите й са от първостепенно значение за развиващите се страни. Освен в системата на ООН, проблемите на глобализацията, устойчивото развитие,
финансирането на развитието, социалното развитие и пр. заемат основната част от дневния ред на международните финансови институции (Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) и СТО, организации на страните-донори като например Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и пр.
На Срещата на върха на хилядолетието (септември 2000 г. – Ню Йорк) е приета Декларация на хилядолетието за развитие, включваща ценностите, принципите и целите на глобалното сътрудничество за развитие през ХХІ век, и бяха формулирани осем Цели на Хилядолетието за развитие.
Освен това, през март 2002 г. в Монтерей е проведена Международната конференция по финансиране на развитието, в чийто заключителен документ (т.нар. Монтерейски консенсус) е заложено разбирането, че Целите на хилядолетието за развитие могат да бъдат постигнати само чрез ангажирането и на развитите, и на развиващите се страни: развиващите се страни носят основната отговорност за собственото си развитие, но техните
––––––––––
6. Виж „Концепция за политиката на Република България за участие в международното сътрудничество за развитие”, (2007г.), стр. 2, сайт:
www.mfa.bg/bg/files/pdf/development_cooperation_concept-final_bg.pdf

усилия в тази насока трябва да бъдат подкрепени от развитите държави, чийто финансов ангажимент се измерва като процент от техния брутен национален доход (БНД). По време на Срещата на най-високо равнище през септември 2005 г. в Ню Йорк е направен преглед на напредъка за постигане на ЦХР и приет Заключителен документ, който набелязва допълнителни мерки за постигане на Целите, както и за институционалната реформа в Световната организация.”(7).
Официалната помощ за развитие в рамките на ЕС има следните специфики:
“Средствата, предназначени за подпомагане на развиващите се държави по многостранна линия, се предоставят от три източника в рамките на ЕС:
1. Бюджетът на ЕС,
2. Европейският фонд за развитие (ЕФР) и
3. Собствени средства на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Бюджет на ЕС. От 1 януари 2007 г. външните действия и политики на ЕС, включително политиката за развитие, ще се покриват финансово от раздел 4 (“ЕС като глобален партньор”) на Финансовата перспектива за периода 2007–2013 г., одобрена от Европейския съвет през декември 2005 г.(8)
Съществуващите доскоро над 100 географски и тематични инструменти за оказване на външна помощ се обединиха в 6 инструмента:
1. Инструмент за предприсъединяване,
2. Инструмент за стабилност,
3. Инструмент за сътрудничество за развитие и икономическо сътрудничество,
4. Инструмент за европейско съседство и партньорство,
5. Инструмент за хуманитарна помощ,
6. Инструмент за макрофинансова подкрепа.

Съгласно приетата финансова рамка разходите на ЕС в областта на външните отношения не могат да надвишават следните стойности (Таблица №1):

–––––––––-
7. Виж „Концепция за политиката на Република България за участие в международното сътрудничество за развитие”, (2007г.), стр. 2-3.
Таблица №1: Финансова перспектива 2007-2013 г.
Раздел 4: “ЕС като глобален партньор”
Млн.Евро

РАЗДЕЛ 4

Година

22007

22008

22009

22010

22011

22012

22013

Общо2007–2013

Сума
(млн. евро по цени от 2004 г.)

6 6280

66 550

66 830

77 120

77 420

77 740

88070

50 010

Въпреки, че не е възможно да се посочи точна цифра за ОПР в рамките на раздел 4, по предварителни разчети на ЕК почти 90%(40,009 млрд. евро до 2013 г.) от средствата, предназначени за раздела за външни отношения, могат да бъдат отчетени като ОПР.
Европейски фонд за развитие (ЕФР).От 1958 г. ЕФР е основен инструмент за финансиране на сътрудничеството между ЕС и АКТ. ЕФР не е част от бюджета на ЕСи се основава на вътрешно споразумение между държавите-членки и Комисията, както и на Анекс ІV към Споразумението от Котону, който определя ролите, отговорностите и процедурите за отпускане на средствата от ЕС и тяхното използване от АКТ(8). Изтеклият, девети по ред, ЕФР, чийто срок изтиче на 31 декември 2007 г., е в размер на 13,5 млрд. евро. Беше постигнато споразумение между държавите-членки на ЕС 10 ЕФР, (т.е. настоящият десети бюджет на ЕФР – б.а.), в който ще участва и България, да възлезе на 22, 682 млрд. евро за периода 2008–2013 г. “(9).
Много важен елемент е начинът за предоставяне на помощта –
“Предоставяне на помощта :
При предоставяне на помощ за развитие се прилагат различни методи:
При отпускане на помощи чрез проекти и програмивниманието е насочено към качеството на предложения проект и към оценка на ситуацията в икономиката или в съответния сектор на страната-получател. Проектите се
––––––––-
8. АКТ – Това са държавите от Африканския, Карибския и Тихоокеанския регион – съкратено АКТ – могат да се нарекат „Първа вълна” на страни – реципиенти на помощ от ЕС, впоследствие се присъединяват и други. – б.а.
9. Виж „Концепция за политиката на Република България за участие в международното сътрудничество за развитие”, (2007г.), стр. 6-7

изпълняват като се прилагат правилата и процедурите на ЕО за отпускане на безвъзмездна помощ и изпълнение на обществени поръчки;
При секторния подход на финансиране (подкрепа за програма, насочена към определен сектор от икономиката на бенефициента) се прилагат правилата и процедурите на ЕО за отпускане на безвъзмездна помощ или осъществяване на обществени поръчки, чрез съвместно финансиране с правителството-бенефициент или друг донор, или чрез директна помощ за бюджета на дадения сектор. Доколко ефективна е тази помощ се съди по икономическите показатели за цялостното представяне на сектора;
Общата подкрепа за бюджета на страната-получател представлява друг подход за подпомагане на националната политика на държавата-получател. Критерий за ефективност в този случай е успехът на политиката на правителството като цяло. През последните години ЕК отдава все по-голямо предимство на този подход.”(10).
Тук възниква въпроса колко ще бъде помощта.
“През 2010г. България трябва да отделя 0,17% от БВП за официални помощи за развитие, а през 2015г. този процент трябва да достигне 0,33% от БВП.”(11).
Първо нека да видим как се движи номиналния БВП на България за 2007г. и 2008г. Съгласно сайта на БНБ, дирекция “Статистика”, БВП за 2007г. е в размер на 56 520 млн. лв., за 2008г. е 66728 млн. лв.(12) Важно е да се посочи, че въпреки ръста на номиналния БВП за 2009г., през 2010г. се очаква лек спад. Съгласно проекта за бюджет, представен за обсъждане в парламента, очаквания номинален БВП на България за 2009г. е 63710 млн. лв., а за 2010г. той е 63518 млн. лв.(13)
–––––––
10. Виж „Концепция за политиката на Република България за участие в международното сътрудничество за развитие”, (2007г.), стр. 7.
11. Виж Няголова, Мая, (2007), Изявление на Директор Мая Няголова, ПРООН България на сикусионната среща, организирана от ПРООН България:”Медии и цели на хилядолетието за развитие.”
12. Виж Сайт на БНБ, дирекция статистика, Макроикономически показатели., с.1. 13. Виж Сайт на Народно Събрание на Р. България www.parliament.bg/pub/Budget2010/Doklad_Budget_2010.pdf
Т.е. за БВП на България за 2010г. се очаква да възлезе на 63 518 млн. лв.
България трябва да отделя по 0,17% от него за официална помощ за развитие, което прави:
63 518 х 0,17%=107,98 млн. лв.млн. лв.
Изчилено прави, че България през 2010г. трябва да задели приблизително 108 млн. лв. от своя бюджет за официална помощ за развитие.
И накрая нека се спрем на въпроса кои са евентуалните подходящите реципиенти за официална помощ за развитие?
Нека приведем следния цитат:” След Парижката конференция през 2005г. е подписана Декларацията за хармонизация, в която е отбелязано, че страните-донори се задължават да се разберат за зоните и страните, на които ще оказват подкрепа, за да не се получи съсредоточаване на едно и също място и да не се ощетят други райони…В тази посока България като донор отговаря за района на Западните Балкани и Кавказкия район или по-конкретно за държавите – Грузия, Армения, Молдова, Македония, Сърбия и една (държава-б.а.) от Африка, а именно Ангола.”(14)
В заключение ще кажем, че стартирането на донорството е важен преломен момент от външната политика на България. На първо място защото тя излиза на международната сцена наравно с останалите развити страни-членки на ЕС, и второ – самия факт на донорството ще издигне реномето на нашата държава като една напреднала страна, ангажирана вече с проблемите не само на собственото си, но и на световното развитие.

–––––––––
14. Виж Няголова, Мая, (2007), Изявление на Директор Мая Няголова, ПРООН България на дискусионната среща, организирана от ПРООН България:”Медии и цели на хилядолетието за развитие.”

ст.ас. Банчо Банов, СУ „Св. Климент Охридски”, Стопански факултет, катедра „Финанси и счетоводство.”