Реформата тъкмо тръгна и се спъна в отпуските

Административната реформа тъкмо тръгна и взе, че се спъна. Този път не във въпроса коя структура да се закрие и как да се формира заплащането, а в отпуските. Управляващи, синдикати и работодатели изпаднаха в патова ситуация и в трескаво търсене на вратички как да се изчистят близо 1 млрд. дни от натрупани почивни и невзети дни. Изчисленията, че в различните ведомства има по 200-300, а някъде и по 400 дни невзети отпуски, са впечатляващи и говорят единствено за това, че работодателите са газили здраво Кодекса на труда. Уравнението, което сега трябва да решат, изглежда сложно. Държавата, респективно работодателите, да не плащат на работниците, когато ги уволняват, за това, че те не са си ползвали полагащите им се почивни дни. Същевременно да накарат тези, които остават на работа, да се откажат доброволно от полагащото им се по закон. А в решението на задачата да излезе, че държавата не посяга на правата на служителите, а просто се грижи за това, те да са здрави, и така да се спаси от делата, които ще заведат срещу нея. Подобни ирационални сметки, естествено, предизвикаха закани за бунтове. Според съсловието Каква е ситуацията? Има 125 хиляди държавни служители от 440 хиляди трудещи се на бюджетна издръжка. Техните права са уредени от трудовото законодателство или от Закона за държавния служител. Съкращенията, за които рапортуваха министрите, са близо 11% за цялата администрация. Очакванията са да има още. По въпроса за ликвидирането на паразитни структури и дублиращи такива две мнения няма. Въпросът е какво се прави с тези, които ще бъдат освободени, и с тези, които остават. Защото, ако бъде прието предложението на МТСП да се изчистят натрупаните отпуски до края на 2010 г., в държавата няма да има кой да работи. Тишината в администрацията означава и спиране на държавната машина. Не изглежда особено добро решение на проблема и да се удължи срокът за ползване на отпуски до края на 2011 г. Как ще се отрази на работата на финансовото министерство например, ако служителите му си почиват по три-четири месеца тази и следващата година? Парадоксът е, че там проблемът с отпуските е много сериозен. И не защото на хората не им се почива, а защото в предишни кабинети им е забранявано да излизат в дългосрочни ваканции. Редно е сега Станишев да обясни, че като стана премиер, първата му работа бе да прекъсне всички отпуски на служителите, защото, като излизали за по месец, му бламирали работата. Още по-нелепото в тази абсурдна ситуация е, че някои съсловия в администрацията са с повече привилегии не заради друго, а защото си имат синдикати. На МВР не им пипат отпуските, нито ги съкращават, защото веднага излизат да пушат и да пият студена вода. Магистратите също си запазиха всички привилегии, защото са специални и никой не смее да ги ощетява. Единствено държавните служители, които нямат действащ свой синдикат, останаха на милостта на КТ „Подкрепа“, откъдето им обещаха да ги организират в протест на 28 април. Евентуално. КС като буферна зона Упоритостта, с която се говори как с промени в законодателството няма да се изплащат отпуски на служители, които се освобождават, е трогателна. В стремежа да се спестят милиони на хазната се забравя, че отпуската не е задължение, а право. И че е опасно със задна дата да се анулират права на гражданите. Защото от опозицията веднага ще кажат: отпуската е придобито право въз основа на трудов стаж и нарушаването на този принцип ще доведе единствено до това, опозицията да даде промените в КС. А оттам да ги отменят. Решението е по-просто. За да се промени абсурдната ситуация с отпуските, трябва да се промени законът така, че държавните служители да нямат право на допълнителни дни за трудов стаж. В момента на тях им се полагат освен 20 почивни дни до 12 дни съобразно прослуженото време плюс още 12 за извънредна работа. Тези 24 работни дни са в повечето случаи основната причина за натрупаните отпуски.

Иглика Горанова