Роля на човешкия капитал в ядрената енергетика: чуждестранен опит и българска действителност

 Енергийните ресурси имат стратегическо значение за функционирането на съвременната икономика. Индустриалната революция изигра основополагаща роля за глобалния икономически растеж, който наблюдаваме през последните 150 години. Именно автоматизацията, механизацията и роботизацията в различните промишлени отрасли спомогнаха за покачването производителността на труда, а оттам и за повишаване богатството на човека. Разбира се, индустриалната революция не би могла да се осъществи без участието на човека като най-важен фактор за успешното управление на тези икономически процеси. Днес, енергетиката заема централно място във всяка една индустриално развита икономика. Електроенергетиката, като основен неин подсектор, се превърна в ключов отрасъл за устойчивото икономическо развитие в глобален мащаб. От баланса в енергийната система и участието на отделните енергоизточници зависи цялостното функциониране на националната икономика. Един от основните елементи в електроенергийния микс на индустриално развитите държави е ядрената енергетика[1]. Тя се отличава като сигурен, надежден, нисковъглероден базов енергиен източник, който е достъпен 24 часа в денонощието. В ядрената енергетика човешкия капитал е от първостепенно значение. От уменията на висококвалифицираните специалисти зависи успешното и безопасно експлоатиране на ядрените мощности. Значението на атомната енергетика за националната икономика и трудовите пазари е огромно, той като сектора традиционно се отличава с високо заплащане и добри условия на труд.

  1. Човешките ресурси в атомната енергетика и значението им за трудовите пазари

Високите изисквания към подбора и подготовката на кадрите в ядрената енергетика обичайно са породени от няколко обективни фактора като комплексният характер на ядрените технологии, високите  изисквания за безопасна експлоатация на ядрените централи и нуждата от непрекъснато усъвършенстване на вече придобитите знания от страна на заетите.

Фигура 1. Опростена схема на мястото на човешките ресурси в атомната енергетика. (IAEA, 2009)

Атомните централи попадат в категорията на големите предприятия. Тяхното значение за регионалната и национална икономика е важно, защото освен всичко друго, те са и голям работодател. Нужно е да се отбележи, че ядрената енергетика като подсектор на енергетиката е строго специфична за отделните държави. Не е възможно да разглеждаме България като изолиран случай, защото страната ни не произвежда собствени ядрени технологии и разчита на външни партньори, които задават глобалния дискурс в енергетиката. В тази връзка, за нуждите на разработката, първо ще представим ролята на атомната енергетика за трудовия пазар на едни от най-големите енергийни пазари – САЩ и Европа. Анализирайки процесите на тези континенти можем да добием представа за общото състояние на атомната енергетика и евентуалните ползи, които произтичат за българската икономика, ако страната ни реши да развива ядрения си потенциал. Без да черпим от чуждестранния опит, и най-вече от лидерите в ядрената енергетика, ние няма как да формулираме устойчиви политики в кадровото осигуряване на сектора. За да представим влиянието на атомните централи върху трудовия пазар, трябва да проследим всички етапи (периоди) на тяхната експлоатация. (NEA; IAEA; US Census Bureau, 2018) Те включват:

Първо. Строителство на атомната централа (0-9 години).

Второ. Експлоатация на атомната централа (10-60+ години).

Трето. Извеждане от експлоатация на атомната централа (61-70 години).

Четвърто. Действия по съхранение на ОЯГ[2] и РАО[3] (61-100 години).

 

Таблица 1. Заетост при строителството на стандартен реактор с вода под налягане с мощност 1147 МВт. (NEA; IAEA; US Census Bureau, 2018)

ДейностиПървични (директни) работни местаВторични работни местаОбщо работни места (първични + вторични)
Строителство на промишлени съоръжения7947821576
Търговски изпълнители и подизпълнители647612357711
Изработване на основната метална конструкция31659374
Изработване на допълнителни метални изделия199420063999
Изработване на машинно оборудване224419653939
Изработване на компютърно и електронно оборудване729268997
Изработване на контролни прибори и компоненти13411701511
Изработване на обзавеждане369
Транспорт и логистика07878
Финансови услуги и застраховка0248248
Научно-изследователска и техническа дейност040304030
Общо138961057724473

От етапа на строителството започва началото на живота на една атомна електроцентрала. На практика дейностите започват още преди фактическото започване на строителство на централата. Те са свързани най-вече с предпроектните проучвания, финансови анализи, процедури по издаване на разрешителни, лицензи и ОВОС. След като всички регулаторни органи са се произнесли положително, площадката е лицензирана, а проекта е финансово структуриран, започва реалното строителство на АЕЦ.

Следващият етап в живота на атомната централа е нейната експлоатация. Тя започва след завършването на строителството и привеждането на реакторите в оперативен режим.  Заключителният етап е извеждането от експлоатация на ядрените мощности, демонтажа на реакторите и съпътстващите съоръжения, както и различни високотехнологични процедури по безопасното извеждане на ОЯГ и РАО. Казаното до тук ни помага да направим извода, че човешките ресурси са от първостепенна важност за управлението на всички етапи от жизнения цикъл на една атомна централа. Нужно е да се отбележи, че представените данни в таблица 1 и таблица 2 за заетостта при различните етапи от реализирането на ядрените проекти са с относителен характер и не са общовалидни за всички държави, използващи или строящи нови ядрени мощности. Въпреки това, данните от таблиците дават важен ориентир пред държави като България, защото те експлоатират същия вид ядрени мощности.

Таблица 2. Заетост в американските ядрени централи по време на тяхната експлоатация. (Nuclear Energy Institute, 2018)

АЕЦ с един енергоблокЗаетиАЕЦ с два енергоблокаЗаетиАЕЦ с три енергоблокаЗаети
Средно700Средно960Средно1640
Минимално460Минимално640Минимално1130
Максимално1040Максимално1520Максимално2260

След приемането на България за член на Европейския съюз през 2007 г., страната ни неминуемо се превърна в част от общото европейско икономическо пространство. Това включваше и известен интегритет с доста от европейските политики в сектор енергетика. За съжаление през последното десетилетие Европейският съюз пое дискурс на необоснован отказ от ядрената енергетика, в полза на т.нар. „възобновяеми енергийни източници“. Редица технико-икономически достойнства на атомната енергия като нисковъглероден емисионен профил, висок capacity factor[4] и ниски производствени разходи бяха пренебрегнати и така изграждането на нови ядрени мощности се превърна в още по-трудно начинание. Въпреки това, атомната енергетика продължава да играе важна роля при формирането на нисковъглеродната компонента в европейския енергиен микс. Така към 2017 г. общият дял на атомните електроцентрали в европейската енергетика е 25%. (Eurostat, 2017)

Значението на ядрената енергетика за икономиката и трудовите пазари в Европейския съюз е огромно. Всеки инсталиран гигаватчас ядрена мощност акумулира годишни инвестиции на стойност 9,3 млрд. евро. Нещо повече – всяко инвестирано евро в сектора генерира 5 евро в европейския БВП, а всяка разкрита работна позиция добавя със себе си 3 нови. (Deloitte, WNA, 2019)

  1. Човешкият капитал в българската атомна енергетика – една органична връзка

Единствената към момента функционираща атомна електроцентрала в България е АЕЦ „Козлодуй“. Към 2019 г. АЕЦ „Козлодуй“ е най-голямото електропроизводствено предприятие в България, като централата осигурява пряка заетост на 3663 души (Kozloduy NPP, 2018). По данни на Deloitte общо заетите в сектора надхвърлят 15 000 души. (Deloitte, 2019) За безпроблемната работа на едно такова стратегически важно за страната ни енергийно предприятие са нужни устойчиви политики по набирането, обучението и реализацията на човешки ресурси. В този смисъл човешкият ресурс продължава да бъде най-ценният капитал на една атомна централа, като АЕЦ „Козлодуй“ не прави изключение.

Нуждата от образован и квалифициран персонал е обусловена от спецификата на производствения процес. Тя от своя страна е тясно съобразена и следва няколко основополагащи принципа при експлоатирането на ядрени мощности като безопасност, ефективност и екологично чисто производство.

Фигура 2. Образователна структура на работещите в АЕЦ „Козлодуй“. (Kozloduy NPP, 2017)

Както става ясно от фигура 2 над половината от персонала в АЕЦ „Козлодуй“ е с висше образование. Освен нужната образователно-квалификационна степен, кадрите в една атомна електроцентрала трябва да преминават през непрекъснатия процес на продължаващото обучение. Ядрените технологии непрекъснато се развиват, а специалистите винаги трябва да в крак с иновациите в сектора.  За целта е нужно връзката между образователните институции (средни училища и университети) и централата да бъде поддържана и разширявана. Съвременният Учебно-тренировъчен център в централата осъществява различни видове стажове и практики, които са достъпни както за ученици, така и за студенти. Тези курсове са незаобиколимо условие за повишаването знанията, уменията и цялостната подготовка на бъдещите специалисти. Кадровото осигуряване е важно и за устойчивото финансово-икономическо състояние на централата. Един от най-важните показатели за ефективността на едно предприятие са именно неговите финансови показатели. Финансовите резултати на АЕЦ „Козлодуй“ за 2018 г. свидетелстват за добрия мениджмънт и качествената политика по подбора на кадрите. Централата регистрира нетна печалба в размер на 117,889 млн. лева, а оперативните приходи за отчетния период достигат 1,117 млрд. лв. (Kozloduy NPP, BEH, 2018)

Човешките ресурси са важни не само за конкретната атомна централа, но и за цялостното развитие на сектора на ядрената енергетика. С оглед на тенденциите в енергетиката за осигуряване на максимално чисти и икономически рентабилни енергоизточници, с доказана надеждност и сигурност на доставките на електроенергията, атомните централи ще продължават да заемат важно място в бъдещия енергиен микс на страната. В съответствие с тези тенденции, можем да очертаем следните стратегически приоритети на страната ни в областта на ядрената енергетика:

Първо. Продължаване експлоатацията на 5 и 6 блок в АЕЦ „Козлодуй“ и максимално удължаване на технологичния им живот.

Второ. Разкриване на нови ядрени мощности.

Към момента страната ни има намерение да реализира проекта за строителството на втора атомна електроцентрала на площадката в „Белене“. Поради грешни икономически и политически решения, строителството на тази централа вече се бави над 30 години. Ако процедурата по намирането на стратегически инвеститор бъде доведена до успешен край, строителството започне и централата бъде приведена в експлоатация, това ще изисква мобилизацията на значителен икономически, финансов и човешки капитал. Евентуалната реализация на АЕЦ „Белене“ няма как да се осъществи без активното съдействие на АЕЦ „Козлодуй“. Това намерение бе потвърдено и от Министерството на енергетиката, което в свое изявление посочи, че евентуален оператор на централата в Белене може да бъде именно АЕЦ „Козлодуй“. Това е така, защото АЕЦ „Козлодуй“ има над 35 години опит в подготовката, обучението и реализирането на висококвалифицирани специалисти за нуждите на ядрената енергетика.

Разбира се, освен строителството на АЕЦ „Белене“, за ядрената енергетика в България съществува и друга опция – разширяване на вече изградената площадка в Козлодуй. Идеята за строителство на 7-и блок не е нова и също има своите икономически аргументи като налична техническа инфраструктура и свързаност към електропреносната система на страната.

Едно е сигурно – която и опция да избере страната ни, нуждата от качествен подбор на кадрите в ядрената енергетика няма да отпадне. Значението на сектора за националната икономика е огромно, тъй като традиционно атомните централи осигуряват много работни места, добри условия на труд, високи доходи и стабилен социален статус. Освен това секторът повлича и много вторични (странични) работни места, защото обслужването на предприятията в него е свързано с дейностите в най-разнообразни странични сектори.

  1. Заключение

В обобщение може да твърдим в пълна степен, че хората продължават да бъдат най-важния актив в атомните електроцентрали и респективно сектора на атомната енергетика. Процесът по кадрово осигуряване е непрекъснат, а мениджмънта на всяка една организация в сектора трябва да бъде постоянно ангажиран с различни кампании по набиране, подготовка и обучение на персонал. Нуждата от висококвалифицирани специалисти практически съпътства целия жизнен цикъл на атомната централа – от възникването на идеята за нейното строителство, през нейната експлоатация, до извеждането на енергоблоковете от употреба. Този жизнен цикъл варира, но в повечето случаи е с изключително дълъг период – над 60 години. Това подчертава важността не само на текущата политика по създаване и подбор на кадри, но и предаването на знания от поколения на поколения. Ето защо създаването на тренировъчни центрове, в които се отиграват реални ситуации, е задължително условие за придобиване на висока подготовка и умения у работещите в атомните централи. Освен в рамките на предприятието, такива курсове могат да бъдат организирани в партньорство и със средните и висши училища в страната. Тези програми не е задължително да бъдат обвързани само с набирането на технически персонал. Една голяма част от структурата на АЕЦ е свързана с управлението на чисто икономически процеси. Те са стратегически важен елемент, нужен за доброто управление и добрите финансови резултати на всяка една централа. Именно поради това наемането на качествени икономисти и финансисти трябва да бъде приоритет за мениджмънта, наред с осигуряването на висококвалифициран инженерен и технически персонал. От взаимодействието от всички видове служители зависи цялостното състояние на атомните електроцентрали, а оттам и сектора на ядрената енергетика. Вече над четири десетилетия България се доказа като страна, способна умело да управлява изключително специфичен сектор, изискващ сериозен научно-технически и образователен капацитет.

 

Списък на цитираните и използваните източници
  1. bg. (2019). АЕЦ „Козлодуй“. Извлечено от https://www.capital.bg/link_dosie/drugi/886437_aec_kozlodui/
  2. (April 2019 r.). Извлечено от https://www.world-nuclear-news.org/Articles/Study-highlights-nuclears-value-to-EU-employment
  3. Deloitte, WNA. (April 2019 r.). Study highlights nuclear’s value to EU employment. Извлечено от https://www.world-nuclear-news.org/Articles/Study-highlights-nuclears-value-to-EU-employment
  4. (2017). Nuclear energy statistics. Извлечено от https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Nuclear_energy_statistics
  5. (2009). Managing Human Resources in the Field of Nuclear Energy. Vienna: International Atomic Energy Agency.
  6. Kozloduy NPP. (2017). АЕЦ Козлодуй – Годишен отчет. Kozloduy: Kozloduy NPP.
  7. Kozloduy NPP. (2018). Годишен доклад за дейността и нефинансова декларация. Козлодуй: АЕЦ „Козлодуй“ – ЕАД.
  8. Kozloduy NPP, BEH. (2018). АЕЦ „Козлодуй“ – годишен доклад за дейността. Kozloduy: Kozloduy Nuclear Power Plant, BEH. Извлечено от https://www.bgenh.com/storage/app/public/uploads/files/finans/2018/31.12/FS_separate_NPP_2018_BG.pdf
  9. NEA; IAEA; US Census Bureau. (2018). Measuring Employment Generated by the Nuclear Sector, PWR-12 (1 147 MWe) direct and first-order indirect labour in construction. Извлечено от https://www.oecd-nea.org/ndd/pubs/2018/7204-employment-nps.pdf
  10. Nuclear Energy Institute. (2018). US nuclear power plant employment during operation. Извлечено от https://www.oecd-nea.org/ndd/pubs/2018/7204-employment-nps.pdf

[1] За нуждите на разработката, термините „ядрена енергетика“ и „атомна енергетика“ ще бъдат използвани като синоними.

[2] Отработено ядрено гориво

[3] Радиоактивни отпадъци

[4] Коефициент на усвояване на производствената мощност

 

Автор: Борислав Бойчев Боев – докторант в СА „Д.А. Ценов“ Свищов, един от носителите на първа награда в тазгодишния конкурс на Съюза на икономистите в България. Темата на конкурса „Гласът на младите за силна икономика“ тази година беше „Човешкият капитал и благоденствието на България“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *