Русия вкара урана в газовите преговори

Москва поиска да вади ядрено гориво у нас, нервничи за договора за синьо гориво

Нов коз се появи в газовите преговори между Русия и България. Това е уранът. Москва изненадващо поиска да вади у нас тежкия метал и същевременно натисна българската страна за преговорите по преразглеждане на договора за транзита на синьо гориво. Русия ще добива уран в България, ако това е икономически изгодно, заяви Пьотър Лавренюк, вицепрезидент на корпорацията ТВЕЛ, цитиран от руските медии. „Необходимо е да се направи техническо-икономическа оценка на запасите в България. На тази основа може да се вземе решение за добив и използването му като гориво за АЕЦ „Белене“, отбеляза Лавренюк. Според него това решение е целесъобразно в условията на дефицит на уран.

Засега нямаме официално предложение, коментираха от Министерството на икономиката и енергетиката.

Същевременно вчера от „Газпром“ обявиха, че чакали отговор от България за договора за транзит на газ. В информация, цитирана от Ройтерс, в руската газова компания били „озадачени от забавянето от страна на българското правителство на преговорния процес“. Според запознати обаче „Булгаргаз“ е предложил още преди месец и половина вариант за ново споразумение, а отговор от „Газекспорт“ няма. „Договор ще има тогава, когато е защитен българският национален интерес. Искам това да е съвършено ясно на всички. Надявам се да стигнем до взаимно приемливо решение до края на годината“, заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров за „Стандарт“. Руснаците настояват за преразглеждане на контракта от 1998 г. Твърдят, че той е неизгоден за тях заради драстичното повишаване на цената на газа през последните години. Съгласно споразумението, валидно до 2010 г., Русия ни продава газа като бартер на 4 пъти по-ниска от пазарната цена. „Газпром“ настоява и да отпадне бартерът, а да плащат транзитна такса за 15-те млрд. куб. метра гориво, което минава през наша територия към Гърция, Турция и Македония. От това България ще загуби около 1,5 млрд. долара до края на контракта.

А интересът към урановите ни мини е голям. Преди месец канадската „Камеко“ пожела да възобновим добива. Той е замразен от 1992 г. с решение на правителството. От 1998 г. започна рекултивацията на над 30 уранови обекта. За рудниците край Смоляновци, Бухово, Елешница и Барутин рекултивацията е приключила. Въпросът за отварянето им бе повдигнат и през май, на заседание на българо-руската икономическа комисия в Москва, поради интереса на руски компании. За отваряне на мините е нужно решение на кабинета. По процедура, ако в Министерството на икономиката постъпи официално писмо за интерес и конкретна оферта, тя ще се изпрати на екоминистерството. Оттам ще се направи анализ за въздействието върху околната среда, както и икономико-технологична оценка. Едва тогава ще се преценява дали е екологично и икономически съобразно отварянето на мините.

По предварителни оценки на икономическото ведомство залежите на уран в България са около 12 хил. тона. С тези залежи ядрената ни енергетика може да се осигури за следващите 20-30 г. Около 500 т е годишната консумация на необогатен уран за атомната ни енергетика, включително и на бъдещата АЕЦ „Белене“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *