Русия си научи урока, Европа не

Газовият конфликт между Русия и Украйна разкрива поне две неща: че „Газпром“ се учи от своите грешки, а Европа – не. Резултатът не е добър за европейската енергийна сигурност. Руският държавен монополист завъртя кранчето на Украйна в новогодишната нощ – така, както направи и преди три години. По този начин, също като през 2006 г., Москва санкционира съседката си за дългове и отказа й да плаща по пазарни цени за газа. Истинските причини за орязаните доставки обаче са политически: Киев бе наказан за това, че подкрепи Грузия по време на войната през август, като в същото време се цели разпалване на битката между прозападните политици в Украйна. По всичко обаче личи, че „Газпром“ си е взел поука от 2006 г. Тогава спирането на кранчето предизвика дебат за сигурността на доставките в Европа, която получава 20% от общия обем газови количества от Русия през Украйна. Затова този път шефовете на „Газпром“ обиколиха ключови столици на cтария континент и предварително увериха европейските си партньори, че газовите доставки за техните страни няма да бъдат засегнати. За да изпълни това обещание, „Газпром“ помпа допълнителни количества през Беларус и Турция. Европа обаче, вместо да се противопостави на руската политика на тръбопроводите, казва: това е „търговски спор, който трябва да бъде разрешен между двете страни“. Явно ЕС предпочита да не забелязва, че проблемите между Русия и Украйна, включително газовите, са политически. И тук има сериозен потенциален проблем. Разглеждането на Москва като надежден партньор, затрудняван единствено от капризите на Киев, може да накара европейците да вярват, че се нуждаят от повече преки газови връзки с Русия. Основните опции са газопроводът „Северен поток“ под Балтийско море към Германия и „Южен поток“ под Черно море към България. „Северен поток“, планиран да заобиколи Полша, Естония, Латвия и Литва, е московската енергийна версия на „Разделяй и владей“ по отношение на Централна и Източна Европа. Що се отнася до „Южен поток“, той подкопава решимостта на ЕС да изпълни проекта „Набуко“, който ще пресича Турция и Балканите, пренасяйки газ от Централна Азия, като заобикаля Русия, вместо да минава през нея. Докато европейците обмислят тези проекти, Кремъл сключи споразумения със същите централноазиатски страни, които могат да доставят газ за „Набуко“ или за други не руски тръбопроводи. Диверсификацията на газовите източници е по-важна за Европа, отколкото разнообразяването на транзитиращите страни между ЕС и полетата на „Газпром“. Това е урокът, който явно Европа още не е разбрала. Тя не може, а и не бива да се опитва да стане независима от руския газ. Целта е да се избегне твърде сериозна зависимост от Русия. Яката хватка на „Газпром“ върху Украйна е още едно доказателство за необходимостта от диверсификация.

applyTextSize()