Русия съзира края на бурята

За огромно облекчение на своите ръководители Русия вече започва плахо да изплува от икономическата криза, която се стовари върху нея с пълна сила. Както изглежда обаче, страната далеч не си е извадила поуки от първата буря от ерата на Владимир Путин, отбелязва Франс прес, цитирана от БТА.
Русия, която не успя да направи структурни реформи през последните десет години, докато страната беше в безпрецедентен икономически бум, беше засегната от кризата много по-силно от останалите нововъзникващи пазарни икономики с изключение на Турция. Огромните размери на рецесията подкопаха амбициите й да има тежест като участник в групата на нововъзникващите пазарни икономики БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), чиято цел е да съперничат на развитите западни страни.
Икономическият растеж на Бразилия, Индия и Китай пострада много по-малко, отколкото растежът на руската икономика. „Грубото приземяване на Русия разкрива доста големите слабости на модела на икономически растеж, основаващ се на износа на суровини и масовия приток на чужди кредити“, отбелязва Жан-Мишел Сис, икономист от международната рейтингова агенция Стандард енд Пуърс (Standard and Poor’s). Той се пита дали не е по-добре икономистите вече да говорят само „за БИК, вместо за БРИК“.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия е спаднал с 9,8 процента на годишна основа през първото тримесечие и с 10,9 процента през второто. Сред основните нововъзникващи пазарни икономики единствено Турция отчита по-лоши резултати със срив от 13,8 процента през първото тримесечие. А това дестабилизира населението, свикнало с уверен икономически растеж от идването на власт на Владимир Путин след травмата от обявяването на неплатежоспособност при изплащане на държавния дълг през 1998 година. През второто тримесечие БВП на Русия обаче нарасна със 7,5 процента спрямо първото и правителството вече се надява на изход от кризата през третото тримесечие.
Руският вицепремиер и министър на финансите Алексей Кудрин заяви в петък в Лондон, където участва в двудневната среща на Г-20, че прогнозира увеличение на БВП през третото тримесечие спрямо второто. Производството на газовия гигант Газпром нараства, увеличението на помощите при безработица и на пенсиите стимулираха потреблението, докато банките вече не се противят толкова много при отпускането на заеми.
Инфлацията за пръв път от четири години остана нулева през август спрямо юли, което също малко облекчи икономиката. На Русия най-много помогна обаче последното покачване на цените на петрола, които сега са около 70 долара за барел, след като спаднаха до 33 долара през декември 2008 година, при положение, че течните горива представляват 60 на сто приходите от износ и 20 процента от БВП на Русия.
Освен това правителствените програми в подкрепа на потреблението ще изкопаят голяма дупка в бюджета, в който тази година се очаква дефицитът да достигне 8 на сто от БВП. За да попълни бюджета, държавата отпусна десетки милиарди долари от Резервния фонд и Фонда за национално благосъстояние, където се трупат приходите от износа на петрол. Руският министър на финансите Алексей Кудрин предупреди през април, че Резервният фонд ще бъде почти напълно изчерпан през 2010 година.

Финанси