Руски интереси към намибийският уран

Урановите находища в намибийската пустиня, които биха могли да наредят Намибия на челно място сред производителите на ядрено гориво, предизвикват растящ интерес, за който свидетелства и посещението на руския президент Дмитрий Медведев.
Очаква се това първо посещение на Медведев в Намибия днес и утре, начело на делегация от няколкостотин души, да даде тласък на изпадналото в застой в сътрудничество в добива на уран и производството на енергия. Ще бъдат обсъдени всички аспекти на енергийния въпрос, заяви Тео Грюневалд, шарже д’афер на Намибия в Москва.
През 2007 г. Русия вече прояви интерес към Намибия и й бе издаден лиценз за експлоатация на съвместно предприятие, ръководено от руската държавна компания за търговия с уран „Техснабекспорт“. Москва предложи на Намибия оспорваната си технология за плаваща ядрена централа. Оттогава обаче няма никакъв напредък, изтъква икономистът от южноафриканската „Недбанк“ в намибийската столица Виндхук Робин Шерборн. Ще видим какво ще стане този път, допълва той.

Този вид проекти процъфтяват в Намибия, която възнамерява да спечели от световния бум в гражданската ядрена енергетика благодарение на урановите си залежи, от които до момента се черпи само от две места. Най-голямата уранова мина „Рьосинг“ – огромен кладенец под открито небе с дължина 5 километра и дълбочина 350 метра в сърцето на пустинята Намиб – бе затворена през 2003 г., когато урановият окис се обезцени безбожно заради световните запаси, „напомпани“ с обогатено гориво от бившия Съветски съюз. Търсенето на енергийни източници, които не отделят въглероден диоксид предвид глобалното затопляне, повиши цената на урана.
Изграждат се над 40 ядрени реактора в 11 страни, главно в Русия, а Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) предвижда до 15 години в света да бъдат построени най-малко 70 атомни централи, така че енергията от ядрени източници да се удвои.
През 2006 г. „Рьосинг“ (в която дял от 68,6 процента държи австралийският гигант Рио, 15 процента притежава Иран, 10 на сто Южна Африка и 3 процента – Намибия) обяви програма за експанзия на стойност 112 милиона долара. Същата година австралийската компания „Паладин енерджи“ поднови експлоатацията на агонизиращата мина „Лангер Хайнрих“, близо до атлантическия бряг.
Миналата година Намибия се изкачи до четвърто място сред световните производители след Канада, Казахстан и Австралия с 4366 тона уранов окис, което е около 10 процента от световното производство, сочат данните на Световната ядрена асоциация. Миналата година правителството издаде още три лиценза, а през 2007 г. френската ядрено-енергийна компания „Арева“ изкупи намибийското предприятие, притежаващо правата за добив в Трекопие, където до края на годината смята за започне производство.
Намибия може да учетвори производството си през следващите пет години, превръщайки се в най-големият световен производител, казва икономистът Виндхук Робин Шерборн.

Франс прес
Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *