Самонаетите у нас масово са в сивия сектор на икономиката

75% от самонаетите в България са регистрирани като самоосигуряващи се лица, като повече от половината с този статус са в сивия сектор на икономиката. Те декларират много по-ниски доходи от реалните, наемат персонал без трудови договори, укриват обороти – обобщава ст.н.с. д-р Победа Луканова от Икономическия институт на БАН в изследователския си проект на тема „Самонаемането в България“. В него тя разглежда характеристиките на самостоятелната заетост у нас, разпределението й по полов и отраслов признак, както и секторната политика за подобряване условията за развиване на собствен бизнес.
Посоченият дял на неосигуряващите се самонаети е изключително висок на фона на общо 30% от всички заети в България – неизрядни платци пред НОИ, отбелязва авторът. Според д-р Луканова некоректното поведение на самонаетите лица се проявява основно в рекордно ниските размери на заявените от тях осигурителни доходи като физически лица.
Примерът от 2008 г. показва, че ако общо заетите у нас декларират среден доход от 500,56 лв., за самоосигуряващите се той е 226,87 лв. на месец.
Промените в Закона за държавния бюджет, с които се увеличава осигурителната база за самонаетите лица през 2010 година, едва ли ще променят тази порочна практика, смята изследователят от Икономическия институт на БАН. Авторът на научния проект е убедена, че трябва да се търсят други работещи модели. Например, въвеждане на диференцирани минимални месечни осигурителни бази, които да съответстват на осъществяваната икономическата дейност от самонаетия.
Ощетяване на бюджета при задължителното осигуряване се получава и по линия на членове на семейството, които работят във фамилната фирма, но не декларират доходи. Изследването сочи, че само 5,4% от самоосигуряващите се лица и едва 0,2% от земеделските стопани осигуряват втори член на семейството. За да се реши този проблем, трябва да се приложи анализ на обема на дейностите и колко работници могат да ги извършат при средно равнище на производителността, посочва икономистът от БАН. По този начин ще се определят реално заетите в съответната фирма и ще се извадят „на светло“ подпомагащите фамилния бизнес съпруги, съпрузи или други членове на семейството.
Попадането на самонаетите в сивия сектор на икономиката в някаква степен се дължи и на злоупотреба с преференциалните условия за осигуряване на някои групи на пазара на труда. Според д-р Луканова такива са например земеделските и тютюнопроизводителите. Слабият контрол от страна на държавата също е от значение, особено по отношение плащането на данъци и внасянето на социални осигуровки върху реалния доход.
Самонаетите може и да се облагодетелстват чрез преминаване в сивия сектор, но едновременно с това са форма на заетост – спасителен пояс за някои безработни с подходящи професии и образование в условията на икономическа криза, смята д-р Луканова. Данните от научната разработка сочат, че от 416,9 хил. през третото тримесечие на 2008 г., за същия период на миналата година те са се увеличили до 428,1 хил. Нарастването от 12,4 на 13,05% показва, че стартирането на собствен бизнес е изход от кризата, безработицата и заетостта в моменти на слабо търсене на работна ръка.
Изследването сочи още, че бизнес средата у нас не стимулира еднакво мъжете и жените, което нарушава равенството по пол и в самонаемането. Жените традиционно имат по-ниско участие в тази форма на заетост, като тенденцията е валидна не само за България, но и за другите страни членки на ЕС.
Основният проблем при реализацията на жените като работодатели и самонаети е в съчетаването на бизнеса със семейните задължения и отглеждането на децата, посочва икономистът от БАН. Според д-р Луканова, освен пречките в средата, липсва желание и активност на „нежния” пол да развиват частна стопанска дейност. Повечето от жените търсят относително стабилната позиция на наети в публичния сектор или работят във фамилната фирма без заплата и осигуровки.
От друга страна – ниското, но стабилно присъствие на жените от различни възрастови групи в самонаемането показва, че те успяват да намерят малки, но сигурни ниши на реализация. Основно, те са в сферите на селското стопанство и услугите, както и в личното стопанство.
По време на криза безработните жени също се обръщат към самонаемането като източник на доходи, отчита авторът на научния проект. Ако през 2008 г. те са били 36,9% от общо самонаетите, делът им за третото тримесечие на миналата година вече е 38,4 на сто. Въпреки нарастването, д-р Луканова смята, че трябва да се създадат по-добри условия за професионална мобилност и достъп на жените до този вид заетост. Подобряването на качеството на труда в селското стопанство и услугите за самонаетите може да бъде предмет на самостоятелна политика в социалната сфера, предлага икономистът от БАН.
Изследването на характеристиките на самонаемането у нас показва, че то има устойчива отраслова специализация. Като форма на заетост тя е най-популярна в селското и горското стопанство, лова и риболова – общо в тях работят 64,3% от всички самонаети. На второ място се нареждат сфери като търговия, ремонт на автомобили и битова техника, хотелиерство и ресторантьорство, общежития и обществено хранене, транспорт и съобщения. Тенденцията след 2000 г. е за преразпределение на самонаетите от първата към втората група.
От гледна точка на възрастовата характеристика д-р Луканова извежда, че самонаемането у нас най-често започва да се практикува след навършване на 40 години. Подобна е и общата статистика за страните членки на ЕС. Спирането на работа при самостоятелно наетите мъже и жени е след 65-годишна възраст, което е малко по-късно спрямо общия случай на пенсиониране при наемане по трудов договор.
Въпреки, че в България самонаемането е по-популярна форма на заетост в сравнение с останалите европейски държави, у нас липсват гъвкавост на пазара на труда, лесни преходи от една стопанска дейност към друга, както и възможност за разширяване на малкия бизнес при икономическа стагнация или криза, смята изследователят от Икономическия институт на БАН. Според д-р Луканова в законодателството на самонаемането се гледа все още като на начин за навлизане в бизнеса, но не и за неговото развитие, създаване на устойчива заетост и избягване на фалити. Необходими са политики за реализация на самонаемането не само като към преходна, но и като към печеливша стратегия в бизнеса и на пазара на труда. Те трябва да бъдат насочени към допълнителна квалификация на безработните, които имат професии и образователен потенциал за започване на самостоятелен бизнес, към създаване на конкретни предпоставки за развитие и оцеляване на мини и малкия бизнес, към премахване на бариери за реализация на свободните професии, препоръчва специалистът. Така ще започне процес на утвърждаване на самонаемането като реална стратегия за заемане на гъвкава позиция на пазара на труда, като възможност за стабилно присъствие в заетостта и в малкия бизнес, смята икономистът.

Финанси