Само 32% от рибата и морските деликатеси са български

Само 32% от рибата и морските деликатеси на пазара у нас са с български произход. Останалите 68 на сто се доставят охладени или замразени от други страни по света.

Резултат с изображение за риба магазини

Най-често рибните продукти идват у нас от Норвегия, Исландия, Гърция и Турция, но има внос и от други страни като Аржентина, Китай и Виетнам, показват данни от изследване, представено неотдавна. С изключение на калкана, трицоната, каята (попчетата) и барбуната, както и сладководните шаран, толстолоб, пъстърва, сом и сулка, повечето от рибата е основно внос от Гърция, Турция и Норвегия

Сафридът, ципурата и лавракът идват от южните ни съседи, а хекът и скумрията – главно от Норвегия. От Латвия и Скандинавието идва и сьомгата, а от далечен Виетнам внасяме екзотичния пангасиус. От Гърция пък се снабдяваме още с калмарите и октоподът. Това е така, защото Средиземно море е далеч по-богато на риба от нашето Черно море.

„Ако сравните улова през 50-те, 70-те и 90-те години, ще видите, че рибата у нас наистина намалява. Много са причините за това, но най вече промяната на миграционните пътища, но и на климата. Дъждовете, топлите зими, вятърът, силата на теченията, дори слънчевата светлина оказват влияние върху рибата и храната й. Всичко е обвързано, затова се нарича екосистема“, обясни пред „Монитор“ доц. Виолин Райков от Института по океанология във Варна. Миграцията за всеки вид обаче е различна. Пътят на рибата е предимно през турския бряг. Хамсията например се движи през Анадола, като малка част достига до нашите брегове при размножаване, информира в.Монитор.

Част от миграционния път на сафрида пък е Мраморно море. Мигрира и на различно разстояние от брега. Малките сафридчета понякога дори навлизат в устията на реките за отхранване.

„Особено в началото на годината морето ни е изключително бедно на риба. Освен местните видове като цаца (трицона) или калкан, които са котирани и ги има целогодишно, няма голям избор. Има барбуна, но тя не е много атрактивна на нашия пазар и не е много позната като вид. Изнася се предимно навън, като уловът достига до около 600 тона на година“, обясни още доц. Райков. Той уточни и че не винаги миграциите са близо до брега и затова рибарите нямат улов. Обикновено се ловят и най-едрите екземпляри, които са най-възрастни и уязвими. Заради това след години рибата става по-дребна. Затова било необходимо и да се проследят запасите и да се види какво е новото поколение от даден вид. Така например сафридът и карагьозът, които сега осъществяват миграция, са дребни. Така поколенията се редуват. Дори цацата по ресторантите е маломерна. „Наскоро си поръчах в един ресторант и рибката в чинията ми беше максимум 6 см. Явно рибарите ловят съвсем младите екземпляри, защото те са в плитките води. Но това е нелегално“, обясни доц. Райков.

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *