Само 6-7% от минералната вода за пиене у нас се използва
Едва 6-7% от минералните води за пиене, на които е богата България, се използват за бутилиране. Най-големият проблем, който стои от години е, че самите източници и качествата на водите в тях не са достатъчно проучени. В момента концесиите за бутилиране на минерална вода са 23. Това е малко под една пета от общо 102-те находища, регистрирани като изключителна държавна собственост. Броят на минералните извори, които са свободни и не се развиват, е много по-голям.
Една поправка в Закона за водите направо попари компаниите, които използват ресурса за бутилиране. Според нея, на едно находище вече ще може да има не един, а няколко концесионера. Вместо да повиши интереса за проучване и бутилиране, това може да има обратния ефект, изказват опасения експерти от бранша. Вероятно ще има интерес от страна на нови играчи, но той ще бъде насочен към вече разработените находища, а не към непроучените извори. По мнението на експертите, това ще доведе до верижна реакция, която крие рискове за бранша като цяло. Очакванията са в резултат на нелоялна конкуренция да бъдат изместени от пазара вече наложени марки и компании. Това ще намали и дори ще спре инвестициите на добре работещи бизнеси, тъй като ще се ограничи ресурсът, който могат да ползват. Това са само част от аргументите срещу промените в Закона за водите, които ще се гласуват скоро в пленарна зала.
Какво налага промените в закона? Една от най-важните причини, с които се мотивират поправките е, че „концесионерите в момента далеч не оползотворяват изцяло капацитета на находищата на минерални води“. По данни на МОСВ концесионерите усвояват само 53% от предоставеното им количество.
Потреблението на бутилирани води в страната за 2013 година е 663,3 милиона литра. През 2013 г. всеки българин е изпил 91,6 литра, като все още сме далеч от Гърция, Испания и Италия, Германия, Франция, Белгия, Португалия – които са лидери в Европа по потребление на бутилирана вода на човек от населението. За сравнение средната консумация в Италия за 2012 г., е 180,5 литра на човек, а средно за ЕС надминава 104 литра.
Производството на бутилирана вода у нас е почти равно на потреблението, тъй като в категорията обемите на внос и износ не са съществени, но все пак износът доминира.
Признатите от Министерството на здравеопазването, бутилирани минерални води са част от официално признатите води в ЕС и свободно могат да се търгуват в Европа.
По последна информация от края на 2013 г. в ЕС са признати 25 български натурални минерални води. Действащите концесии за бутилиране са 23 като се използват 17 находища, държавните са 15, а общинските – са 8. За сравнение, от 73 страници списък на признатите в ЕС минерални води тези на Германия са 34 страници.
Над 200 милиона лева са общо направените инвестиции в сектора. В периода 2007-2012 година приходите в бюджета от концесионни такси са за 75 млн. лева.
5 проблема обясняват защо българските минерални води все още не са достатъчно популярни.
Проблем едно е, че всеки концесионер на находище на минерална вода, предоставено с цел бутилиране, е задължен да използва водата само за бутилиране. Освен това трябва да заплаща като минимум ежегодно концесионни такси за най-малко 80% от предоставения му ресурс.
Вторият проблем е, че съотношението между разход за 1 куб.м. вода и пазарна цена на 1 литър бутилирана вода е с много по-нисък марж. У нас потребителите са много по-чувствителни към промените в цените, които са резултат от ръста в цените на опаковките и материалите, на горивата, на услугите. В България разходите за единица продукт са завишени, а това се формира и от ставката на ДДС. По данни на Европейската Комисия в 12 държави членки ДДС на бутилираната минерална вода е съществено по-ниско. Сред тях са Франция (5,5%), Испания (8%), Белгия (6%), Холандия (6%), Гърция (14%) и др. Така излиза, че в България печалбата от производството на една бутилка минерална вода е по-ниска, отколкото в други страни.
Друг основен проблем е, че у нас има практика за двойно начисляване на ДДС – веднъж на концесионната такса и втори път на крайния продукт. Това води до трудно възвръщане на инвестициите, липсват достатъчно средства за реклама, включително при експорт. Постоянните нормативни промени без съгласуване с бизнеса и налагането на тежки регулации създават високо рискова бизнес среда за компаниите от сектора.