Санкции за половин милиард заплашват България по земеделските еврофондове

Нарушенията по обществени поръчки и слабият контрол върху изпълняваните проекти са на път да донесат поредната финансова загуба на България. Този път става въпрос за директните плащания (субсидиите) за фермерите и седем бизнес и общински мерки от европрограмата за развитие на селските райони. По тях са приключили или текат различни процедури за финансови корекции – т.е. пари, с които Брюксел ще ни накаже и няма да възстанови.

Засега е сигурно, че страната ще се раздели с 60 млн. евро, което ще бъде официално обявено до дни, а общата сума на потенциалните санкции достига около 250 млн. евро по изчисления на агроведомството. Това би било колосална сума – никога досега България не е получавала корекции на стойност почти половин милиард лева. Наложените финансови корекции по проекти, които вече са платени от бюджета, ще бъдат за сметка на държавата, става ясно от отговор на министерството до „Капитал“. Така нередностите на чиновниците ще бъдат платени от данъкоплатците.

Програмата за развитие на селските райони е най-голямата като стойност – с 3.2 млрд. евро бюджет. От тях според официалната справка на eufunds.bg са платени 2.1 млрд. евро, а ЕК е възстановила 1.8 млрд. евро към края на октомври.

Гафове за милиони

Санкцията от 60 млн. евро е заради проблеми с обществени поръчки по общински проекти, както и заради системата за идентификация на земеделските парцели, чрез която се разпределят директните плащания.

Общинските проекти са и в основата на най-голямата течаща в момента процедура за финансови корекции, с предложена санкция от 120 млн. евро. По данни на земеделското министерство става въпрос за преведени авансови плащания по схемите „Обновяване и развитие на населените места“ и „Основни услуги за населението в селските райони“ в периода октомври 2012 – октомври 2013, както и за слаб контрол върху обществените поръчки. Липсата на ефективен надзор, който се извършва от фонд „Земеделие“, ще бъде причина и за налагането на корекциите и по другите схеми, в случай че се вземе окончателно решение за тях.

Например по мярката за добавяне на стойност към земеделските и горските продукти (по нея се подават основно проекти за преработка) е установен недостатъчен контрол върху обосноваността на заложените в проектите разходи от фирмите. Тук заплахата е за глоба от 2.9 млн. евро. По двете схеми за неземеделски дейности от програмата, прочули се в последната година с подадените проекти за скъпи автомобили за селски туризъм, в момента тече процедура за финансови корекции за 28 млн. евро. По другите две заплашени мерки – за млади фермери и полупазарни стопанства, проблем се оказва липсата на надзор при изпълнението на заложените бизнес планове.

В понеделник вечерта земеделският министър Десислава Танева обобщи пред БНТ, че предлаганите корекции от ЕК са за общо 248 млн. евро. Окончателно наложените санкции няма да се отразят на изпълнителите на европроекти, обясниха във вторник от агроминистерството. Сумите няма да бъдат възстановени от ЕС, тоест ще останат за сметка на държавния бюджет, който вече е финансирал проблемните проекти.

За какво може да се бори България

По данни на земеделското министерство страната се е възползвала от правото си да поиска съдействието на помирителната комисия (орган, работещ за сближаване на позициите на комисията и страната членка) за предлаганите от Брюксел финансови корекции. Практиката при такива процедури, които могат да продължат и години, логично е държавите членки да настояват за намаляване на санкциите. На този етап от агроведомството казват, че процедурите по помирение са започнали, с изключение на тази по схемите за неземеделски дейности от програмата, като оттам се въздържат от прогнози кога евентуално ще приключат.

По-големият въпрос обаче е какви мерки ще бъдат взети за подобряване на контрола върху проектите от страна на фонд „Земеделие“, което би предотвратило подобни санкции в бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *