САЩ има нужда от нов курс

Световната икономика навлиза в нова фаза след провала на фискалните стимули като основа за устойчиво икономическо възстановяване на САЩ и Европа. Необходим е нов подход.
Притеснителна особеност на дебата, дали трябва политиката да бъде насочена към строги икономии, или към стимулиране на икономиката за сметка на държавния бюджет, е липсата на внимание към инвестициите.
Потребителите няма как да се превърнат в двигатели на излизането от рецесията, нито следва да бъдат такива, след като през последното десетилетие са живели в преразход.
Вместо това САЩ и Европа трябва да насочат усилията си от повишаване на лихвите по депозитите към насърчаване на дългосрочните инвестиции във физически и човешки капитал – правилният път към устойчив растеж.
Въпреки явната необходимост от повишаване на националните спестявания след 2008 г., президентът Барак Обама се опита да удължи склонността към потребление. Неговата администрация агресивно насърчи покупката на жилища и коли от вече изчерпани потребители и намали данъците, въпреки огромния бюджетен дефицит. Подходът е надценен в краткосрочен план и в застой, тъй като американските потребители гледат в по-дългосрочна перспектива от колкото политиците им.
От друга страна, интересите на администрацията за насърчаване на инвестициите е била чиста случайност. Обама показа странна невъзможност да формулира оперативна и ориентирана към бъдещето политика в сферата на здравеопазването, енергетиката, изменението на климата, нито дългосрочната фискална политика.
В момент, когато Китай е в процес на изграждане на стотици километри метролинии, на десетки хиляди километри магистрали, няколко десетки атомни електроцентрали, както и междуградски железопътен транспорт, САЩ се затруднява да започне дори един значителен проект. Китай спестява и инвестира; САЩ говори, консумира, заема, и пак говори.
В този контекст не бива да се смята, че единственият избор срещу повторение на Голямата депресия е допълнително фискално стимулиране. Последващо намаляване на данъците и трансферите при вече натрупания 1,500 млрд. долара бюджетен дефицит, едва ли, би спомогнало за стимулиране на търсенето. Домакинствата са толкова затънали в дългове, че по-скоро биха използвали тези пари за погасяване на някое задължение.
Бизнесът от своя страна, е отчаян от липсата на посока. Американската търговска камара не просто лобираше, когато наскоро нейният директор по правителствените въпроси обяви за „Файненшъл таймс“, че: „Когато бизнесът се опитва да планира какви данъчни задължения ще има през следващата година, какъв достъп до кредити ще има, или какъв ще е инвестиционният климат, те просто гадаят. Несигурността е истински убиец. “
Подходящ инвестиционен план за възстановяване на САЩ включва пет части.
Първата е значителен тласък на инвестициите в чиста енергия и една обновена електроснабдителна национална мрежа. Тези инвестиции трябва да се насърчават чрез гарантирани ценови субсидии за чиста енергия, които да се финансират чрез постепенно нарастване на данъците върху въглеродните емисии. Алтернативата – квоти и тяхното търгуване, е тромава, ненужна и политически мъртва.
Втората част е дългогодишна програма за модернизиране на инфраструктурата, която да включва проекти като например високоскоростна междуградска железопътна връзка, съоръжения за третиране на отпадъци и пречиствателни станции, проекти за подобряване на магистралите. Проектите трябва да бъдат съфинансирани от федералното правителство, местните власти и с частно участие.
Третият компонент е повече инвестиции в образователната система. Трябва да се признае реалността, че на десетки милиони американски работници им липсват по-специфични умения, които са необходими за постигане на пълна заетост при очакваното от работниците ниво на заплащане. Бумът на безработни до голяма степен е структурна криза на работни умения. Безработицата засегна най-вече младите, които би трябвало все още да учат и по-възрастните работници, които нямат висше образование.
Предпоследната част от плана е повишаване е участието в инфраструктурни проекти в Африка и други страни с ниски доходи. Разходите са скромни, по същество само кредитните гаранции, а ползите са огромни – увеличаване на износа, подкрепа за развитието на Африка и тласък в геополитически репутация и стабилност.
Петият елемент на този инвестиционен план трябва да бъде средносрочна фискална рамка, която в рамките на пет години да доведе до устойчиво намаляване на дефицита на федералния бюджет. Това може да бъде постигнато отчасти чрез намаляване на разходите за отбрана – с два процентни пункта от брутния вътрешен продукт. Тази стъпка би означавала край на окупацията на Ирак и Афганистан и орязване на разточителните оръжейни системи. Други мерки трябва да включват промени при здравното осигуряване, облагане с данък на печалбите и бонусите от Уол Стрийт и ако се налага дори въвеждането на малък по размер данък добавена стойност.
Публичните инвестиционни разходи могат да се финансират основно от държавни такси, постепенно нарастващи данъци върху въглеродните емисии и от изплащането на отпуснати международни заеми за финансиране на инфраструктурни проекти в развиващите се държави.
Администрацията на Обама и опозицията в лице на Републиканците са солидарно виновни за късогледството си. Политиката, която те предлагат, ще доведе до опасно увеличение на бюджетния дефицит.
Нито едните, нито другите ще направят това, от което Америка се нуждае, и в което Китай се справя по-добре, а именно, да инвестират в бъдещето, като обърнат сериозно внимание на устойчивата енергия, модерна инфраструктура, развитие на уменията на работната сила и насърчаването на международното развитие.

Проф. Джефри Сакс, директор на Института за Земята към Колумбийския университет