САЩ са фалирали, а ние още не го съзнаваме

„Блумбърг“ Отворете си очите. САЩ са фалирали. Харченето на още държавни пари и смъкването на данъци няма ще помогне на страната да си плати сметките. Това, което САЩ могат и трябва да направят, е радикално да опростят данъчната, здравната, пенсионната и финансовата системи, в които е пълна каша. Това обаче е добрата новина, защото означа, че всяка от тях може да бъде изменена, така че да изпълнява изначалните си задачи при много по-нисък разход и същевременно да работи за съживяване на икономиката. Миналия месец Международният валутен фонд публикува годишния си преглед на американската икономическа политика. В резюмето му се четяха следните успокоителни слова: „Директорите приветстват стремежа на властите към фискална стабилизация, но отбелязват, че ще е нужна по-голяма от заложената в бюджета корекция за подобряване на съотношението „дълг към БВП“. Ако се задълбочите в текста обаче, МВФ на практика обявява САЩ за фалирали. Раздел 6 от юлския доклад гласи: „Американският фискален дисбаланс, свързан със сегашната федерална политика по бюджета, е твърде голям за приемлива норма на дисконтиране.“ И допълва: „Преодоляването му налага постоянна годишна фискална корекция от около 14% от БВП.“ Фискалният дисбаланс е настоящата стойност на разликата между предвижданите разходи (включително обслужването на официалния дълг) и прогнозираните приходи във всички следващи години. Удвояване на данъците За да поставим посочените 14% в контекст, трябва да се каже, че настоящите федерални постъпления възлизат на 14,9% от БВП. По същество МВФ твърди, че справянето с американския фискален дисбаланс, ако боравим с приходната част, изисква, грубо казано, незабавно и дълготрайно удвояване на данъка върху доходите на физическите лица, на корпоративния налог и федералните данъци, както и на данъка върху заплатите по ведомост, средствата от който отиват в системата за социално осигуряване. При подобно покачване на облагането САЩ ще отчетат излишък в размер на 5% от БВП тази година вместо очаквания дефицит от 9%. МВФ всъщност ни казва, че САЩ трябва да са с огромен излишък сега и още дълги години занапред, за да покрият планираните разходи. Освен това става ясно, че колкото повече страната бави трудните фискални корекции, толкова по-болезнени ще са те. Луд ли е МВФ? Не. Даже много добре си е свършил работата. Същото важи и за Бюджетната служба към Конгреса, чиято дългосрочна бюджетна прогноза, представена през юни, разкрива още по-голям проблем. Данните на бюджетната служба сочат фискален дисбаланс от $202 трлн., което е над 15 пъти, колкото официалния дълг. Това огромно несъответствие между „официалния“ дълг на страната и реалната нетна задлъжнялост не е учудващо. То се дължи на идентифицирания от икономистите „проблем на формулирането“. Конгресът много внимаваше през годините да определя повечето от задълженията си като „неофициални“, за да не ги вписва в баланса и да ги държи някъде далеч в бъдещето. Така например вноските на американците за социално осигуряване се наричат данъци, а бъдещите помощи по програмата – трансферни плащания. Администрацията съвсем спокойно можеше да назове осигуровките „заеми“, а бъдещите помощи – „връщане на тези заеми минус данък застаряване“. Налогът в тази формулировка ще компенсира разминаването между обещаните помощи и размера на главницата плюс лихвите по осигуровките. Фискалният дисбаланс не се влияе от това етикетиране. Той е единствената теоретически точна мярка за дългосрочното фискално състояние на страната, тъй като взема предвид всички разходи, независимо как са наречени, и обединява дългосрочната и краткосрочната политика. Сметка за $4 трлн. Как е възможно фискалният дисбаланс да е толкова огромен? Просто. Имаме 78 млн. бейби бумъри, които, когато се пенсионират напълно, ще получават помощи от социалното осигуряване, от държавната здравна служба за възрастните „Медикеър“ и за бедните „Медикейд“, които средно надвишават брутния вътрешен продукт на глава от населението. Годишните разходи за тези помощи ще са на обща стойност около $4 трлн. днешни долари. Да, икономиката ни ще е по-голяма след 20 години, но не достатъчно голяма, за да се справя с този мащабен товар година след година. Така се получава, когато шест поредни десетилетия въртите „Понци“ схема, вземайки все по-големи средства от младите, които давате на възрастните, а на младите обещавате, че в крайна сметка ще дойде и техният ред да прехвърлите поколенческата отговорност върху друг. Хърб Стейн, председател на Съвета на икономическите консултанти при президентството на Ричард Никсън, създаде една често повтаряна фраза: „Нещо, което не може да продължава, ще спре.“ Наистина е така. „Понци“ схемата на Чичо Сам ще спре. Но ще спре прекалено късно. И ще спре по един много гаден начин. Първата възможност е огромни съкращения на плащанията за бейби бумърите в пенсия. Втората е космически данъчни увеличения, заради които младите нямат да имат никакъв стимул да работят и да пестят. А третата е правителството просто да започне да печата огромни количества пари, за да покрие сметките си. Много вероятно е да станем свидетели на една комбинация от всичките три възможности, с драстичен ръст на бедността, данъците, лихвените проценти и потребителските цени. Това е ужасен път по нанадолнището, но е единственият, по който можем да тръгнем. А трейдърите на облигации ще ни ритат километри надолу веднага щом се събудят и осъзнаят, че САЩ са в по-лоша фискална форма от Гърция. Някои икономисти, последователи на Кейнс, ще кажат, че през следващите няколко години никакъв стимул няма да повлияе на способността ни да се справим с дефицитите в дългосрочен план. Това не е така, показва една проста сметка. Фискалният дисбаланс е сметката по кредитната карта на правителството, а 14-те процента от БВП за всяка година са лихвата по тази сметка. Ако тазгодишната лихва не бъде платена, тя ще се прибави към баланса. Привържениците на държавните механизми казват, че ако се откажем от тазгодишното 14% фискално затягане и харчим още повече, ще си върнем парите по текуща стойност чрез разрастване на икономиката и данъчните постъпления. Какво ще кажа аз ли? Я слезте на земята или идете при също толкова заблудените застъпници на инструментите за стимулиране на производството. Страната ни е фалирала и повече не можем да си позволим псевдорешения от типа „без болка всичко се постига“.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *