Сбърканото българско упражнение

Намерения за реформи има: да вземем обявените предстоящи съкращения и приватизация в железниците или пък идеята за закриването на прославилия се през годините като „черна дупка” Държавен резерв. Всъщност Българските държавни железници отдавна са в непрогледен фалит – символ на социалистическа мизерия и разсипия, поддържан „на изкуствено дишане” с милиарди на данъкоплатците. Държавният резерв пък от години се е превърнал в символ на корупция и нечисти сделки.
Дали обаче обявените намерения ще успеят да преодолеят очакващата ги съпротива и да се превърнат в реалност? Сигналите за това не са много окуражителни.
„Довършване” на реформите, които не са започнали
„Беше важно да имаме този вот на хората, за да довършим реформите“, заяви след отминалите избори премиерът. И наистина, моментът е подходящ за реформи – безпаричието на кризата прави трудно по-нататъшното им отлагане, а, ако се съди по българската практика, предстоящата година ще е последната в този мандат, в която реформите са възможни – после пак идват избори.
В друго обаче премиерът не е прав – няма как да се „довършва” нещо, което въобще не е започнало. А, ако се съди по други новини от последната седмица, няма и да започне. По общото мнение на експертите проектобюджетът за следващата година, основният инструмент за правене на политика, с нищо не загатва за предстоящи реформи в нуждаещите се най-много от тях сектори.
Стартът пак се отлага
„Здравната реформа ще бъде факт след първи януари”, заяви премиерът през лятото на миналата година. „От нова година болниците ще бъдат финансирани по нов модел”, обяви здравният министър през есента на тази. А само преди дни, имайки предвид така наречените клинични пътеки, каза, че трябва да се разруши статуквото и го определи като „десет години лъжи в здравеопазването”.
Най-голямата лъжа в здравеопазването обаче е многократно обявяваният старт на реформата в него, който отново няма да се състои. Моделът и догодина си остава същият, статуквото се запазва. Пациентите ще продължат да се молят да не се разболяват и да се питат за какво плащат осигуровки, а докторите и медицинските сестри – да бягат в чужбина.
„Разумността” срещу реформите
Предизборно финансовият министър обяви, че средствата за сектора „Сигурност” ще бъдат чувствително намалени. Реалните цифри в бюджета се оказаха твърде далеч и от това обещание. По-неприятен е обаче поредният отказ от промени в най-нереформираните и неефективни държавни структури. За това говори начинът, по който пропадна плахият опит на министъра на финансите да ореже поне част от привилегиите на работещите в МВР и отбраната. Благодарение на, както се изрази министърът на отбраната, „разумността на премиера” останаха непокътнати 20-те заплати на куп при пенсиониране. Засега поне остава намерението да се намали с две години привилегията за по-ранно пенсиониране. Ако и то не пропадне, вероятно ще бъдат спестени няколко милиона годишно.
Ще продължат обаче да изтичат стотиците милиони от друга, най-несправедливата и икономически най-вредната привилегия на десетките хиляди държавни служители – държавата, респективно останалите данъкоплатци, да плащат вместо тях осигурителните им вноски. Така и пенсионната система за поредна година ще остане на ръба на оцеляването.
БАН – поетапно изключване
Отвъд ръба на оцеляването е вече Българската академия на науките. Намаленият й за поредна година бюджет е колкото бюджета на институтите на МВР, по-малък от бюджета на националната телевизия и гарантира тотална мизерия и разпад. Отношението на държавата към БАН е като към обикновена баничарница, от която се очаква възвръщаемост. Или, по сполучливото сравнение на един депутат, като към блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ преди време – „поетапно изключване”.
На някои бюджетното задушаване може да им изглежда пазарен способ за налагане на необходимите реформи. Само че без идея за целите и пътищата на промяната единственият ефект ще бъде, че от БАН окончателно ще избягат младите и можещите и ще останат само прословутите „феодални старци”. Това означава „довършване”, но не и реформа.

 Ясен Бояджиев, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *