Световната банка: България има голям проблем – застаря, преди да стане богата
„Противно на повечето страни със застаряващо население в света, България застаря преди да стане богата. Докато във Франция адаптирането към промяната във възрастовата структура на населението (хората над 65 години да се удвоят от 7% на 14%) отне 100 години, в САЩ – близо 70, а в Унгария – 50, то в България този процес приключва само за 36 години.
България е на път да се превърне в страната с най-рязък спад в света в съотношението между застаряващо население и население в трудоспособна възраст, което ще засили натиска върху икономиката.“
Това се казва в доклад на Световната банка за демографската картина в страната и състоянието на пенсионната система, който ще бъде официално представен в петък.
В него се припомня, че българите са преминали през две бързи демографски промени само за 70 години. През периода 1950-1990г. те са се увеличили от 7.3 на почти 9 милиона, а след това за два пъти по-кратко време са намалели на 7.5 милиона души към 2010г. Само нетната емиграцията е причина за свиване на икономически активното население с 10% (и на цялото население със 17%) от 90-те години на ХХ век насам.
В същото време рязко се е увеличила средната възраст – от 30.3 години през 1960г. на 42.7 години през 2012г., което нарежда България на трето място по този показател в ЕС след Германия и Италия.
По прогнози на Евростат и ООН в средата на ХХІ век в България ще са останали между 5.5 и 5.9 милиона души. Тогава един на всеки трима българи ще е на възраст над 65 години и едва половината от всички ще са в трудоспособна възраст, защото страната ще е изгубила почти 40% от работната си сила. Това означава, че все по-малко хора ще генирират национален доход за цялото население и ще плащат данъци, а все по-голяма част от него ще потребява разходи за здравеопазване, пенсии и грижи.
Застаряло население ще потисне инвестициите в образование, иновациите и предприемаческата дейност, а държавата няма откъде да събере такива средства, за да компенсира оттеглянето и намаляването на частния капитал. Да продължава да се разчита на семейството за осигуряване на приемлив жизнен стандарт за хората в напреднала възраст ще става все по-скъпо за българската икономика, просто защото работещите в семействата ще са все по-малко.
Освен това при продължаваща висока безработица и слаб растеж дори при благоприятен сценарий всеобщият риск от бедност остава висок. Заради растящи публични разходи за здраве, пенсии и грижи съотношението дълг БВП на България ще се увеличи близо три пъти – от 18% на 51%.
Авторите посочват и колко е сбъркана здравната система – те припомнят, че би трябвало основната й цел да е осигуряване на финансова закрила, така че болестите да не водят до обедняване. В същото време това, което предоставя НЗОК, е със значителни пропуски, поради което личните разходи на българите за здравето им са високи и пациентите се въздържат от лекуване и грижи, което в крайна сметка излиза още по-скъпо на обществената система.
Най-ефективният начин да се смекчи този удар е да бъде спряна емиграцията, твърдят авторите, разарботили няколко сценария с възможни решения. Те призовават още за повишаване на производителността и по-ефективно включване в създаването на продукт на жените, младите хора и ромите, които и в момента дават 9-10% от хората в трудоспособна възраст. Само младежите от групата, която нито работи, нито учи, струват на България близо 2.3% от БВП.
Трябва да се стимулира повишаването на доходите и спестовността, дори чрез повишаване на пенсионната възраст, т.е. на периода на заетост, през който може да се заделят средства, защото до средата на века пенсионната система непрекъснато ще е в недостиг на средства. Понеже България е сред страните с най-продължителен платен отпуск по майчинство, може да се помисли за съкращаването му, но в комбинация с разширяване на грижите за децата и гъвкави условия за труд и надомна работа.