Световната банка: България се смалява и старее. Какво да се прави?

Населението на Централна Европа и балтийските страни застарява по-бързо и се смалява в сравнение със старите страни – членки на Европейския съюз. Това показват данни от изследване на Световната банка „Застаряващата Европа“. В България тези процеси са с най-лоши показатели.

Раждаемостта в изследваните страни е по-ниска от тази в еврозоната (без страните от Централна Европа и балтийските републики – бел. ред.) – с 1.3-1.4 деца на жена. Този показател е 2.1 в страни като Великобритания, Дания, Финландия, Франция и др.

Продължителността на живота в двата региона също е по-малка с 4 до 7 години в сравнение със старите страни в ЕС. Тези данни донякъде се обясняват с по-ниската възраст, на която приключва животът на бедните хора. В допълнение младите хора мигрират, което допълнително влошава картината, се посочва в анализа.

България се нарежда на четвърто място по ръст на миграцията след Латвия, Естония и Литва в периода 1990 – 2010 г. При нея обаче естественият прираст има най-голям спад дори ако в класацията се добавят Унгария, Румъния и Хърватия. Това е и групата страни, при която са най-лоши данните за едновременно висока емиграция и нисък естествен прираст.

На практика се получава така, че Централна Европа и балтийските републики остаряват заради изтичането на млади хора навън, а старите членки на ЕС се подмладяват по същата причина. Единствено Чехия, Словакия и Словения успяват да привлекат млади имигранти, което компенсира броя на напусналите родината си. Останалите изследвани страни губят население.

В доклада се посочва, че тенденцията в тези два региона на Европа е да продължи да се увеличава населението на средна възраст – на фона на емигриращите млади хора и спада в раждаемостта. Така към 2050 г. близо половината от населението – 47 на сто, ще е на възраст 50 и повече години. В същото време процентът на хората на възраст 80 години също ще расте – от 3.5 на сто сега до 8 на сто към 2050 г.

Какво се случва на пазара на труда

По критериите заетост и производителност в България, Румъния, Унгария и Хърватия се наблюдава най-слабо участие на хората на пазара на труда дори и сред възрастното население, при тях се отчита и голяма разлика във възрастта за пенсиониране между мъже и жени, за България и Румъния конкретно се отбелязва слабо представяне по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В Централна Европа и балтийските републики повече жени, отколкото мъже, се пенсионират, преди да навършат 60 години. В същото време жените в региона са натоварени едновременно с отглеждането на деца и грижа за възрастни членове на семейството. В допълнение те получават по-ниски заплати.

България очаквано попада и в групата страни с най-големи проблеми, свързани със здравеопазването, което в крайна сметка води до по-ниска (с 5 до 7 г.) продължителност на живота в сравнение с развитите страни от ЕС. В тази група са още Унгария, Словакия, Латвия и др.

България попада и в групата страни, в които са най-ниски сумите спрямо БВП, харчени за здравеопазване и пенсии – по-малко от 15% от БВП на страната към 2010 г.

Основните предизвикателства

На фона на представените данни авторите на доклада определят няколко основни предизвикателства, пред които са изправени страните от Централна Европа и Прибалтика:

– Свиване на обема на работната сила, което може да постави в риск растежа на икономиката

– Фискални проблеми, което може да ограничи усилията на страните да осигурят адекватни услуги на тяхното застаряващо население

– Предизвикателства пред по-нататъшния ръст на производителността, ако фирмите не се адаптират към застаряващата работна ръка.

Как страните могат да се справят с тези проблеми

Една от възможностите според експертите на Световната банка е да се осигури по-гъвкаво работно време – както за хората, на които предстои да се пенсионират, така и за младите, които имат малки деца. Освен това хората в пенсионна възраст е по-вероятно да продължат по-дълго да работят, ако се ограничат възможностите за ранно пенсиониране. Това ще направи по-стабилен пазара на труда.

Повече участници на пазара на труда означава по-голям икономически растеж, повече приходи в бюджета и по-малко разходи, а оттам и по-малко бедност. В документа се отбелязва, че Чехия, Естония и Латвия вече са взели мерки висок процент от по-възрастното население да продължава да е участник в пазара на труда.

Втората важна мярка е здравната превенция, която ще осигури по-голяма продължителност на живота. Както и мерки за това да се намали консумацията на цигари и алкохол, които са предпоставка за заболявания. Това ще намали и разходите за здравеопазване, се напомня в доклада.

В него се цитират данни, според които, ако през 1970 г. в България, Полша, Гърция и Германия хората е можело да очакват да доживеят 71 години, то през 2012 г. гърците и германците могат да очакват да доживеят 82 години, докато българите – 74.

Данните също така показват, че по-образованите хора живеят по правило по-дълго, независимо в коя част на Европа. В България разликата в двата случая достига до 10 г. по данни към 2010 г.

Смъртта по причини, свързани с сърдечно-съдови проблеми, разделя на две развитата част на Европа от региона. В България тези случаи са най-много сред общо 25 страни, обхванати от тази статистика. Освен това хората от този регион прекарват по-малка част от старините си здрави в сравнение с другите.

Експертите на Световната банка виждат като решение инвестирането в хората, за да им се позволи да остаряват, живеейки активно. За разлика от страните от еврозоната (с 15 членки) тези в региона извън нея нямат натрупани средства, които да използват на старини, което на практика ги обрича на бедност. Съветът тук е да се разширят схемите, които определят границата на гарантираното минимално заплащане, и да се насърчават на младите да спестяват.

Очевидно разходите, свързани с пенсии, здравеопазване и политики, осигуряващи по-дълъг и по-качествен живот, ще растат, се посочва в анализа. Затова от ключово значение са политиките, свързани с това. Препоръчва се да се преодолеят предубежденията спрямо възрастните служители и да се въведат политики, които да увеличат тяхната продуктивност на работното място.