Световната банка ни сложи в черен списък

Световната банка ни сложи в черен списък
СЕГА – 23 Юни 2009, 06:59

Световната банка поднесе вчера поредната порция негативни новини за финансовата стабилност в България. В свой доклад тя сложи страната ни в една група с Латвия и Беларус, които са в много по-тежко финансово състояние. Според банката трите страни нямат достатъчно международни валутни резерви, за да покрият краткосрочните си външни дългове.

Краткосрочният дълг на Латвия достигна 250% от резерва й, който е 3.9 млрд. долара. Дългът на Беларус пък е 290% от резерва й. В България съотношението е малко над 100%, но тя също е сложена в черния списък. Данните на БНБ сочат, че краткосрочният външен дълг на България в края на март е бил 13 млрд. евро, а международните валутни резерви – 11.8 млрд. евро.

От началото на годината до края на март краткосрочният външен дълг на България е намалял с 203 млн. евро, или 1.5%, сочат данните на БНБ. Валутните резерви обаче са паднали с 1.8 млрд. евро. В сравнение с март м. г. краткосрочният дълг се е увеличил с 3.1 млрд. евро, или 31%. Огромната част от тези пари – към 2.6 млрд. евро, обаче бяха наляти в българската банкова система от чуждестранните банки майки. Причината е, че тогава кризата все още не беше в разгара си и кредитирането у нас беше в разцвет. В края на годината обаче настъпи стагнация, чуждите трезори спряха финансирането и започнаха да изтеглят капитали. Именно това е причината за намаляването на краткосрочния външен дълг през последните месеци.

В доклада се намеква, че България тепърва ще търси подпомагане, защото държави, които нямат огромни резерви в чужда валута, при проблем трябва да търсят или капиталови потоци от официални източници, или финансиране от международни финансови институции.

„По-голяма глупост в последно време не бях чувал. България няма да изпита никакви затруднения при изплащането на външните си дългове“, коментира финансистът Емил Хърсев. Структурата на дълга на България и Беларус, например, е коренно различна. „Не трябва да се обръща внимание на подобни разсъждения на т. нар. „продавачи на страх“. Те от това печелят“, добави финансистът.

И икономистът от „Отворено общество“ Георги Ангелов не вижда причини за притеснения. „В по-голямата си част това са депозити на чужди банки в техни филиали и дъщерни банки у нас, които са раздали значителна част от тях като кредити. Тези пари не могат внезапно да бъдат поискани и да изтекат от България. Освен това равнищата на нашия външен дълг са направо скромни в сравнение с цитираните по-горе страни“, каза той.

„Няма никакви притеснителни тенденции, че резервите могат да се изчерпят“, коментира икономистът Димитър Чобанов. Той добави, че българската икономика засега показва, че има възможност да изплаща краткосрочния си дълг. Според Чобанов ситуацията в Латвия е много по-различна от тази в България, защото там има фиксиран валутен курс, но не и валутен борд и в последно време балтийската държава съкращава резервите си, за да поддържа курса. Това у нас е невъзможно заради борда.

Световната банка поднесе вчера поредната порция негативни новини за финансовата стабилност в България. В свой доклад тя сложи страната ни в една група с Латвия и Беларус, които са в много по-тежко финансово състояние. Според банката трите страни нямат достатъчно международни валутни резерви, за да покрият краткосрочните си външни дългове.

Краткосрочният дълг на Латвия достигна 250% от резерва й, който е 3.9 млрд. долара. Дългът на Беларус пък е 290% от резерва й. В България съотношението е малко над 100%, но тя също е сложена в черния списък. Данните на БНБ сочат, че краткосрочният външен дълг на България в края на март е бил 13 млрд. евро, а международните валутни резерви – 11.8 млрд. евро.

От началото на годината до края на март краткосрочният външен дълг на България е намалял с 203 млн. евро, или 1.5%, сочат данните на БНБ. Валутните резерви обаче са паднали с 1.8 млрд. евро. В сравнение с март м. г. краткосрочният дълг се е увеличил с 3.1 млрд. евро, или 31%. Огромната част от тези пари – към 2.6 млрд. евро, обаче бяха наляти в българската банкова система от чуждестранните банки майки. Причината е, че тогава кризата все още не беше в разгара си и кредитирането у нас беше в разцвет. В края на годината обаче настъпи стагнация, чуждите трезори спряха финансирането и започнаха да изтеглят капитали. Именно това е причината за намаляването на краткосрочния външен дълг през последните месеци.

В доклада се намеква, че България тепърва ще търси подпомагане, защото държави, които нямат огромни резерви в чужда валута, при проблем трябва да търсят или капиталови потоци от официални източници, или финансиране от международни финансови институции.

„По-голяма глупост в последно време не бях чувал. България няма да изпита никакви затруднения при изплащането на външните си дългове“, коментира финансистът Емил Хърсев. Структурата на дълга на България и Беларус, например, е коренно различна. „Не трябва да се обръща внимание на подобни разсъждения на т. нар. „продавачи на страх“. Те от това печелят“, добави финансистът.

И икономистът от „Отворено общество“ Георги Ангелов не вижда причини за притеснения. „В по-голямата си част това са депозити на чужди банки в техни филиали и дъщерни банки у нас, които са раздали значителна част от тях като кредити. Тези пари не могат внезапно да бъдат поискани и да изтекат от България. Освен това равнищата на нашия външен дълг са направо скромни в сравнение с цитираните по-горе страни“, каза той.

„Няма никакви притеснителни тенденции, че резервите могат да се изчерпят“, коментира икономистът Димитър Чобанов. Той добави, че българската икономика засега показва, че има възможност да изплаща краткосрочния си дълг. Според Чобанов ситуацията в Латвия е много по-различна от тази в България, защото там има фиксиран валутен курс, но не и валутен борд и в последно време балтийската държава съкращава резервите си, за да поддържа курса. Това у нас е невъзможно заради борда.

в-к Сега

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *