СВЕТОВНАТА И БЪЛГАРСКАТА БАНКОВА ПРАКИТКА СРЕЩУ ПРАНЕТО НА ПАРИ

1. Прането на пари като глобален проблем

Едно от основните предизвикателства пред финансовия сектор в началото на ХХІ век е несъмнено борбата срещу изпирането на пари. Докато в близкото минало прането на пари се е свързвало основно с организираната престъпност, то днес понятието включва по-широк кръг от дейности, практикувани както от отделни физически лица, така и от компании и корпорации с различен бизнес профил.
Нарастващата сложност на тази дейност, както и огромният обем капитали, произхождащи или свързани с нея, превръщат прането на пари в приоритетен въпрос, обхващащ различни аспекти от икономическата, политическата и правната сфера[1].
Какво точно представлява изпирането на пари?
Множеството аспекти на понятието „пране на пари” предполагат широка гама от определения, характеризиращи този комплексен процес. Най-общо прането на пари се свързва с извършването на финансови транзакции, които целят да се скрие произходът на натрупани от престъпна дейност печалби, както и тяхното трансформиране.
В световен мащаб основните източници на такива печалби са производството, търговията и трафикът с наркотици, контрабандата с оръжия, фалшифицирането на пари, данъчните измами, каналите за трафик на хора, проституцията, незаконната хазартна дейност и не на последно място – финансовите измами.

2. Канали за узаконяване на незаконни доходи

За най-удобни канали за трансформирането на незаконно придобити финансови средства несъмнено се считат операциите на различните финансови посредници – банки, взаимни фондове, инвестиционни посредници, застрахователни и лизингови дружества и др.
Въпреки разнообразните схеми и методи, използвани в процеса по изпиране на пари, основните етапи могат да се систематизират в следната последователност[2]:
· депозиране (placement);
· прикриване (layering);
· интегриране (integration).
Депозирането се свързва с въвеждането във финансовата система на придобитите по престъпен начин средства, най-често с помощта на сложна система от офшорни компании (shell companies) и дружества, регистрирани в страни и територии със статут на офшорни зони или данъчни убежища[3].
Под прикриване следва да се разбират сложните и многократни финансови операции с пари, придобити от незаконна дейност, целящи отдалечаване, завоалиране и прикриване на техния реален източник. При интегрирането „изпраните” мръсни пари се включват и инвестират в законна стопанска дейност[4].

3. Законодателно третиране

Законодателствата на повечето развити страни са изградили правна рамка, третираща прането на пари и засягаща широк кръг от трети лица, свързани пряко или косвено с фазите по депозирането, прикриването и интегрирането на незаконно придобити капитали. Така например във Великобритания тази материя е залегнала в Proceeds of Crime Act от 2002[5], където понятието „пране на пари” не е директно свързано с понятието „парични средства”, а включва в себе си всякакъв вид материални и нематериални активи.
В законодателството на САЩ борбата с прането на пари намира своята правна постановка още през 1970 г. с въведения Закон за банковата тайна /The Bank Secrecy Act/, който регламентира докладване от страна на банките на всички касови операции, надвишаващи 10 хиляди щ.д. Друг нормативен акт в тази насока е приетият през 1986 г. Закон за контрол върху прането на пари /Money Laundering control Act/, който вече третира прането на пари като „федерално престъпление”.
Събитията от 2001 г. довеждат до популярния днес Патриотичен закон /The USA Patriot Act/. Несъмнено прането на пари широко заляга и в законодателната рамка на Европейския съюз чрез Директивата на Европейския съвет 91/308/ЕИО от 10.06.1991 г. за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари и Директиви 2001/97/ЕО и 2005/60/ЕО, чиито разпоредби имат задължителен характер за всички банкови институции, опериращи на негова територия.
В подкрепа на тези нормативни актове Европейската комисия поддържа регистър с информация за физически и юридически лица, срещу които са наложени санкции. Аналогичен „черен списък” на лица, подложени на санкции, се поддържа и от Службата за контрол върху чуждестранните активи при щатското Министерство на финансите /OFAC/[6], като предвидените в него санкции имат задължителен характер за финансовите организации на територията на САЩ и са възприети и от редица международни банкови групи.
Извън националните законодателства е необходимо да се посочат и Препоръките на Групата за финансово действие /Financial Action Task Force on Money Laundering, FATF/, които са признати и възприети от Международния валутен фонд и Световната банка като международни стандарти за противодействие срещу прането на пари.
Изложената по-горе нормативна рамка, от една страна, регламентира и класифицира дейностите по пране на пари и финансиране на тероризма, както и съответните превантивни мерки. От друга страна обаче, ефикасна превенция би могла да се осъществи единствено чрез съзнателното сътрудничество от страна на финансовите посредници и в частност банковите институции.
Единствено доброто взаимодействие между правителствените институции и частния сектор (търговските банки и останалите финансови посредници) би осигурило ефективно противодействие на процесите, свързани с прането на пари.

4. Превантивна дейност

Недостатъчната превантивна дейност от страна на банките по отношение прането на пари може да доведе до пагубни за тях последици, като поставянето им под особен надзор, налагане на административни мерки и последваща загуба на репутация. Показателен пример в това отношение е случаят на изпиране на пари чрез щатската банка Ригс[7]. Надзорната практика на западните страни разглежда липсата на контрол върху трансфера на престъпно придобити капитали като значимо по характер нарушение, несъвместимо с принципите на съвременната банкова практика.
Друг аналогичен пример са наложените през декември 2005 г. от американските власти санкции на ABN AMRO – една от водещите световни банкови групи. Разкритията на щатските надзорни органи уличават банката в извършването на опасни и неблагоразумни практики, както и системни недостатъци на вътрешните контроли за борба с изпирането на пари.
Пример за ефикасна държавна политика и ангажираност при регулирането на банковия сектор по отношение борбата с прането на пари представлява броят на институциите, наложили глоби на ABN AMRO, във връзка с посочения случай. Това са Федералният резерв на САЩ, Министерството на финансите на САЩ, Държавният банков надзор в Ню Йорк, както и самият щат Илинойс[8].
Първите години на ХХІ век свидетелстват за въвеждане от страна на водещите банкови групи на различни стратегии, методи и техники за борба с прането на пари.
Един от основните методи, въвеждан и практикуван от все повече банки, е прилагането на стратегията „Познавай своя клиент” (“Know your customer” strategy, KYC), с помощта на която отделните банкови институции идентифицират своите настоящи и потенциални клиенти. Системата първоначално е въведена и използвана с цел различни маркетингови проучвания за анализ на клиентската маса. Все по-често обаче чисто търговският мотив за използването й отстъпва място на превенцията и борбата с достъпа на капитали от престъпна дейност до финансовата система.
Прилагането на тази политика става все по-популярно сред банковите институции през последното десетилетие. Причините за това могат да се потърсят в геополитическите и икономическите процеси и реалии от края на ХХ и началото на ХХІ. Несъмнено като основен катализатор за наблюдаваното днес масово прилагане на KYC в дейността на банковите институции трябва да се посочат атентатите от 11 септември 2001 г. и последвалата ги „война срещу тероризма”.
Концепцията KYC предвижда цялостна, ясна и точна идентификация на клиентската маса на отделната банкова организация. Идентифицирането и поддържането на информационна база данни за всеки отделен клиент фигурира и като препоръка на FATF, както и на редица законодателни и регулаторни органи. Практическото прилагане на политиката “познавай своя клиент” се извършва чрез подробно попълване на клиентското досие при първоначален контакт на клиента с банката и неговото постоянно обновяване.
Друг аспект на стратегията KYC представлява идентифицирането на т.нар. „политически обвързани лица” (“politically exposed persons”, PEPs). Създаването на ясни правила за третирането на този клиентски сегмент е удобен и все повече необходим елемент от инструментариума на банките при предотвратяване вливането на съмнителни капитали във финансовия сектор. От особено значение в този случай е банките да изградят правдоподобен комплексен профил на съответния PEP, както и съответните правила и процедури за работа с такъв тип клиенти.
Чувствителността на проблема води и до все по-често наблюдавани в практиката ситуации, при които отделни банки отказват под един или друг претекст обслужването на физически лица, категоризирани с понятието “politically exposed”. В глобален аспект проблемът намира отражение в различни опити за единна дефиниция на понятието за политически обвързаните лица, както дори и глобални бази от данни с информация за такива лица[9].
Все повече банкови организации се изправят и пред необходимостта да извършват проверка в „черните списъци” на OFAC и Европейската комисия, както и в собствени информационни масиви за евентуалното присъствие на техния потенциален клиент в тези бази данни. Подобна проверка е необходимо да се извършва периодично и за вече разкрити клиенти, като за целта се използват различни софтуерни приложения, които оперират в синхрон с основния банков софтуер.

5. Ролята на информационните технологии

Съвременното развитие на информационните технологии позволява да се внедряват и използват различни усъвършенствани компютърни модели, които се модифицират спрямо дейността и организацията на отделната банкова институция. Разбира се, най-важен и определящ е субективният фактор, поради което специализираните компютърни програми са изключително полезно, но не и универсално средство за борба срещу прането на пари.
Изследване на КPMG, проведено сред 224 банки от 55 страни, сочи повишаване на отделяните от тях разходи за софтуерни продукти за мониторинг и превенция на прането на пари, спрямо тези разходи за 2004 г[10]. Според изследването, като причина за нарастването на разходите се посочва все по-големият брой консолидационни процеси в банковия сектор, които изискват въвеждането на все по-сложни компютърни програми за превенция прането на пари.
Един типичен съвременен банков софтуер за борба с прането на пари е необходимо да съдържа следния минимум от функционалности, някои от които вече са нормативно изискуеми от различните законодателства и регулатори:
§ съпоставка между клиентската база данни на банката и различните „черни списъци”;
§ оценяване качеството на клиентите при прилагането на стратегията KYC;
§ автоматично докладване за касовите операции, извършени от клиенти на банката;
§ мониторинг и анализ на банковите операции[11];
§ отчетност за нуждите на отдел „Нормативно съответствие” (compliance reporting).
Като друг използван от банките механизъм за борба с прането на пари може да се разглежда изискването на редица регулативни органи в САЩ и ЕС за докладване на касови операции над определена стойност. Обикновено процесът е автоматизиран, като информацията за надвишаващите дефинирания праг операции се извежда автоматично от банковия счетоводен софтуер.
Вследствие на все по-ясно очертаващите се тенденции за глобално развитие на банковите корпорации и банковите услуги като цяло е необходимо да се постави и въпросът за международните преводи, които са основен елемент в различните схеми за пране на пари. Съвременните възможности, които предлагат международните банкови преводи, са удобен инструмент за трансфер на незаконно придобити капитали.
В този случай подходящо средство за превенция е използването на различни филтриращи системи, които на централно равнище да извършват мониторинг и анализ на отделни операции, подбрани по предварително зададени критерии. Предимство в това отношение имат големите банкови групи, при които международните преводи се извършват централизирано. От своя страна това благоприятства извършването на посочения мониторинг[12].

6. Борбата с прането на пари в България

Въпреки че според някои автори прането на пари посредством съвременната българска финансова система се извършва от момента на създаването и до нейната приватизация в края на 90-те години, та дори и след това (в някои отделни случаи), страната ни провежда държавна политика в това отношение официално след 1998 г., когато за пръв път е въведен Закон за мерките срещу изпирането на пари[13] (ЗМИП). Законът дава дефиниция за изпиране на пари[14], сходна с възприетите от европейската и световната практика разбирания.
Борбата с финансовите престъпления, през периода от 1998 г. до 2001 г., е приоритет на главно управление, а по-късно на дирекция в структурата на Министерството на финансите. С промените в ЗМИП от месец март 2003 г., действащото до тогава Бюро за финансово разузнаване е преобразувано в сегашната Агенция за финансово разузнаване (АФР). Нейни приоритети са получаването, съхраняването, проучването, анализирането и разкриването от правоохранителните органи на информация с предимно финансов характер, свързана със съмнение за изпиране на пари.
Друг приоритет на АФР е извършваният международен обмен на финансово-разузнавателна информация и упражняването на контрол по отношение на банкови и небанкови финансови институции, с оглед изпълнението на задълженията им по отношение мерките срещу изпирането на пари[15].
Взаимодействието между АФР и опериращите в страната търговски банки се изразява в някои аспекти като:
– АФР одобрява изготвените от търговските банки вътрешни правила за борба с прането на пари;
– банките докладват на месечна база извършени чрез тях касови операции на стойност над 30 хиляди лева или тяхната равностойност в чужда валута (чл. 11 от ЗМИП);
– търговските банки са длъжни да докладват пред АФР всички операции, които будят съмнение за пране на пари;
– АФР одобрява (по предложение от страна на отделната банка) клиенти, които са освободени от правилото за подаване на декларации за произход на средства, съгл. чл.4, ал.7 от ЗМИП;
– банките са задължени да предоставят при поискване от страна на Агенцията в оригинал или под формата на заверен препис документи от техните клиентски картотеки и архиви.
Поетите от страната ни ангажименти по отношение борбата с прането на пари намират отражение и в чл. 64, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции, който посочва, че търговските банки „могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна”. Разкриването на банковата тайна пред АФР, без необходимостта от влязло в сила съдебно решение е постановено в чл. 13, ал. 2 и ал.7 от ЗМИП.
Мажоритарната чуждестранна собственост на българския банков сектор (над 80% към края на третото тримесечие на 2007 г.) детерминира необходимостта от възприемане на процедурите и техниките за борба с прането на пари, въведени от банките-собственици. Това са големи европейски банкови групи, с разработени програми и стратегии в тази насока, които се внедряват и хармонизират за работа в условията на местното законодателство и регулаторни изисквания.
Като най-нова тенденция в българската банкова практика, свързана с превенцията на прането на пари, се наблюдава създаването на специализирани структурни звена в рамките на отделните банкови дружества. Такива са т.нар. “Compliance”[16] отдели, чиято роля по отношение борбата с прането на пари най-кратко може да се систематизира в следните аспекти:
– създаване, въвеждане и прилагане на съответните правила и процедури;
– наблюдение и анализ на операции;
– докладване на съмнителни операции;
– обучение на персонала;
– сътрудничество с АФР.
Необходимостта от своевременното изграждане на ангажирани с борбата срещу пране на пари структурни звена в рамките на търговските банки (отдели “Compliance”), се подкрепя и от значителния дял на „сивата” икономика в страната, който според различните автори варира между 10 и 35%[17].
При изготвянето на съответните правила и процедури за борба с прането на пари, отделните търговски банки трябва да се съобразят с редица комплексни, а понякога и противоречащи си изисквания, наложени от страна на местните законодателства и регулаторни органи, от политиката на банковата група, към която принадлежат, както и някои особености на текущата пазарна конюнктура.
Лавирането между посочените изисквания е трудна и чувствителна дейност. Намирането на успешно за всички засегнати страни (т.нар. “stakeholders”) решение понякога поражда и конфликт между желанието за търговски успех и необходимостта от покриване на законовите изисквания. Въпрос на политика на банковия мениджмънт (на ниво банкова група) е избор на такава политика срещу прането на пари, която да цели стриктното съблюдаване на всички нормативни предписания (строга и консервативна политика) или вариант, допускащ по-либерални правила и съответно гарантиращ по-добър търговски резултат.
Като друг приоритет пред Compliance звената може да се открои борбата с преноса на незаконно придобити средства чрез системите за бързи парични преводи, услуга предлагана от най-големите български търговски банки. Проблем при мониторинга и анализа на тези преводи е относителната им анонимност. Обикновено преводите се извършват въз основа на три имена и адрес (често невалидни) и уникален контролен номер на превода, без да е предвидено въвеждането в информационните системи на достатъчна информация, позволяваща еднозначното идентифициране на наредителите и получателите на тези преводи. Тъй като параметрите и реквизитите по въпросните преводи се определят от централите на предоставящите услугата организации (Western Union, Money Gram), възможността за въздействие от страна на банките и регулаторните органи е сравнително малка[18].
Доколкото прането на пари представлява риск за отделната банкова институция, а понякога и за банковата система като цяло, е необходимо да се извършва и една по-засилена надзорна функция от страна на банковите регулатори върху приетите от отделните банкови институции правила и процедури в това отношение. Широко възприет похват на надзорните институции е да извършват оценка на качеството на банковата дейност чрез анализ на различните рискови експозиции, пред които е поставена отделната банкова институция – кредитни, операционни, системни, валутни и пр. рискове.
Необходимо е и да се отбележи нуждата от отчитането на предприетите от отделните търговски банки действия срещу прането на пари. Като пример може да се посочи създаването на комплексен модел за оценка и съпътстващ го индекс. На извършваните от Агенцията за финансово разузнаване проверки на търговските банки може да се гледа като стъпка в тази насока.
След измененията на ЗМИП се разширява и обхватът на лицата, ангажирани с прилагането на чл. 3 ал. 1 от ЗМИП, който регламентира идентифициране на клиенти и проверка на тяхната самоличност; идентифициране на действителния собственик на клиента; събиране на информация от клиента относно целта и характера на отношението, което е установено или предстои да бъде установено с него; текущо наблюдение върху съществуващите търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти. Определянето на 30 типа, задължени по посочения член лица, е свидетелство за осъзнаване мащабите на прането на пари.

7. Заключение

В заключение можем да обобщим, че банковата дейност е ангажирана с борбата срещу прането на пари. Разработените и прилаганите от световните банкови групи стратегии, практики и механизми за превенция трансфера на незаконно придобити капитали през финансовата система вече намират приложение и в българската банкова практика.
Еднократното им прилагане, обаче, не е достатъчно условие за успех. При въвеждането на такива стратегии отделните търговски банки трябва да предвидят и възможност за тяхната постоянна адаптивност и гъвкавост спрямо промените на различните практики, свързани с прането на пари. Като друго предизвикателство пред банковата система стои и въпросът за извършване на политика срещу прането на пари на консолидирана основа, което е следствие от наблюдаваните в последно време консолидационни процеси между банкови, застрахователни, осигурителни и лизингови дружества.
Наличието на все повече „Allianz” или “Allfinanz” – структури в българския банков сектор поставя на дневен ред и въпроса за изготвянето на общи стратегии, политики и методи за борба с прането на пари сред тези структури, които да се разглеждат като отговор на все по-засилващите се процеси по глобализация и консолидация на съвременната бизнес среда.

Литература:

Закон за мерките срещу изпирането на пари (Обн. ДВ. бр.85 от 24 юли 1998г., изм. ДВ. бр.1 от 2 януари 2001г., изм. ДВ. бр.31 от 4 април 2003г., изм. ДВ. бр.103 от 23 декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 април 2006г., изм. ДВ. бр.54 от 4 юли 2006г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз; изм., бр. 82 и 108 от 2006г. изм., бр. 52 от 2007г.).
Aлдимиров, Н. Роля на банките в превенцията и контрола на на изпирането на пари и финансирането на тероризма, сп. „Банки Инвестиции Пари”, 2005, №9, с.28-34.
Ралчев, Г. Т. Трифонов, Предотвратяване и пресичане на използването на търговските банки за изпирането на пари, София, 2001.
Робинсън, Дж. Как се перат големите пари. София, 2006.
Станчев, К. Само отговор на евроизискванията ли са мерките срещу прането на пари у нас, сп. Пари, Инвестиции, Капитали, бр. 10, 2007.
Banks’ Cost to Fight Laundering Is Rising Sharply, Study Says. Wall Street Journal – Eastern Edition, 2007, Vol. 250 Issue 6.
DeLotto, R. Financial Services Question & Answer: Gartner Surveys Check Status of Anti-Money-Laundering Programs, Gartner Inc. Market Research Report, 2004.
Edwards, J., S. Wolfe. The compliance function in banks. Journal of Financial Regulation and Compliance, vol. 12, issue: 3, 2004.
Johnson, J. Blacklisting: Initial Reactions, Responses and Repercussions, Journal of Money Laundering Control, 2001, Vol. 4 Issue 3, p211.
http://ec.europa.eu/external_relations/cfsp/sanctions/
http://money.howstuffworks.com/money-laundering.htm
http://www.un.org/ga/20special/featur/launder.htm
http://www.unodc.org/unodc/en/money_laundering.html
http://www.unodc.org/unodc/en/money_laundering_cycle.html

[1] Този проблем все още е малко застъпен в научната финансова литература у нас. Съществуващите изследвания са твърде спорадични и често имат интердисциплинарен характер, което се обяснява с интереса, който проявяват към проблема изследователи, работещи в областта на правната материя. Понятието „пране на пари” е обект на интерпретации и в съвременната научнопопулярна и художествено-документална литература. Вж. напр. Ралчев, Т.,Т. Трифонов. Предотвратяване и пресичане на използването на търговските банки за изпирането на пари. София, 2001; Динев, Д. Икономическите измами. София, 2006; Станков, Б. Организираната престъпност. София, 2006; Ставрова, Е. Системи за превенция на достъпа на мръсни пари до финансово-кредитната система. София. 2005; Робинсън, Д. Как се перат големите пари (тероризмът, престъпленията и мръсните пари в офшорния свят).София, 2005.

[2] Lucy Komisar. Tracking Terrorist Money – Too Hot for US to handle?, Pacific News Service, October 4, 2001.

[3] Подробен списък на офшорни финансови центрове е публикуван на Интернет сайта на Международния валутен фонд – http://www.internationalmonetaryfund.com/external/np/mae/oshore/2000/eng/back.htm

[4] Сходен модел, отново съставен от три етапа, е предложен и от Световната мрежа за борба с прането на пари (The Anti Money Laundering Network):

скриване (hide);
преместване (move);
инвестиране (invest).

[5] Срв.: http://www.opsi.gov.uk/acts/acts2002/20020029.htm.

[6] Вж.: Office of Foreign Assets Control, http://www.ustreas.gov/offices/enforcement/ofac/.

[7] Основана преди повече от двеста години, банка Ригс е последната във Вашингтон банка – семейна собственост с активи за над 2 млрд. щ.д. и клиентска база от над 2 млн. В края на 90-те години банката е обслужвала предимно чуждестранни посолства и различни високопоставени лица. След извършени през 1997 г. и 2003 г. общи проверки на банката се установяват проблеми с качеството на банковите активи, нарушения при спазването на Закона за банковата тайна, както и липсата на система за предотвратяване изпирането на пари. Разкрити са случаи на изпиране на пари, свързани с Екваториална Гвинея, чилийския диктатор Аугусто Пиночет и саудитското кралско семейство. Като резултат на банката са наложени редица регулаторни и правоналагащи мерки, което води до сриване репутацията на банката и последващата й продажба на стойност едва 10% от активите й.

[8] Подробна информация по случая е поместена на Интернет страницата на банката – http://www.abnamro.com/pressroom/releases/2005/2005-12-19-en-r.jsp

[9] Вж. напр.: http://www.worldcompliance.com/PEPs.htm

[10] Banks’ Cost to Fight Laundering Is Rising Sharply, Study Says. Wall Street Journal – Eastern Edition; 7/9/2007, Vol. 250 Issue 6.

[11] Чрез тези системи се съставят отчети за съмнителни операции, т.нар. SARs – Suspicious Activity Reports, които подлежат на последващ анализ и евентуално докладване за съмнителни операции.

[12] Мерки в тази насока предприемат и световните квазибанкови организации като системите за бързи парични преводи (Western Union, Money Gram) и основните картови организации (Master Card, VISA, American Express, JBC).

[13] Обн. ДВ. бр.85 от 24 юли 1998 г.

[14]„ Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) Изпиране на пари по смисъла на този закон е:
1. преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;
2. укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
3. придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;”

[15] Вж.: http://www.fia.minfin.bg/?cat=86

[16] Някои от търговските банки в страната са възприели наименованието отдел „Нормативно съответствие”

[17] Вж.: http://www.bisclub.org/news/news.php?id=221

[18] Посочените по-горе проблеми са обект на дискусии на състоялия се през м. март 2007 г. в гр. Любляна, Словения, Първи симинар, посветен на паричните трансфери, извършвани от емигранти, организиран от Статистическото звено на МВФ с участието на страни от Източна Европа и фокусиращ върху Балканите. Един от разискваните на семинара проблеми е точно този с недостатъчната идентификационна информация за наредител / бенефициент при преводите чрез системи като Western Union. Българската народна банка участва в семинара, където предоставя разработения от нея Модел за оценка на паричните потоци, съставени от нелегално работещи в чужбина български граждани. Моделът е описан на http://www.imf.org/external/np/sta/bop/pdf/bulgaria.pdf.

Статията е публикувана в бр. 4/2007 г. на сп. „Финанси“