Световна валутна война

Централните банки по целия свят улесняват паричните си политики, опитвайки се да спрат дефлационните процеси и да засилят икономическия растеж.

Само през тази седмица, във вторник Резервната банка на Индия изненада пазара, като намали основния си лихвен процент за втори път тази година, пише MarketWatch.

А Европейската централна банка обяви, че започва масирана програма за количествени улеснения на 9 март. Естествено това ще накара страните, изнасящи за пазарите в еврозоната, да предприемат мерки за девалвиране на собствените си валути спрямо еврото.

Финансистът Мохамед Ел-Ериан описва случващото се като поредица от „случайности“, която може да се окачестви като световна валутна война.

На 1 януари централната банка на Република Узбекистан намали основния си лихвен процент със 100 базисни пункта до 9%.

На 2 януари националната банка на Румъния намали основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до рекордно ниското ниво от 2.25%.

На 15 януари Швейцарската национална банка намали своята основна лихва с 50 базисни пункта до 1.25% и скъса връзката между еврото и франка.

Същия ден януари централната банка на Египет намали своите лихвени проценти с 50 базисни пункта.

Пак на 15 януари Резервната банка на Индия намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта, след което го понижи с още толкова, до 7.5% през март.

На 16 януари централната банка на Перу намали основния си лихвен процент 25 базисни пункта до 3.5%.

На 21 януари централната банка на Канада изненада пазара, като понижи основния си лихвен процент 25 базисни пункта до 0.75%.

А на 21 януари и на 25 февруари централната банка на Република Турция намали основния си лихвен процент първо 50 базисни пункта, а след това с още 25 пункта, до 7.5%.

На 22 януари Европейската централна банка обяви, че ще стартира програма за количествени улеснения на стойност 1.1 трилиона евро.

На 24 януари Държавната банка на Пакистан намали основния си лихвен процент със 100 базисни пункта до 8.5%.

На 28 януари Сингапур обяви, че ще ограничи лимита за движение на сингапурския долар, за да спре поскъпването му спрямо кошница от валути.

Същия ден Банката на Албания понижи основния си лихвен процент до рекордно ниско ниво от 2%.

На 30 януари централната банка на Русия намали основния си лихвен процент с 200 базисни пункта до 15%.

На 3 февруари Резервната банка на Австралия намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 2.25%.

На 4 февруари Народната банка на Китай намали изискванията си за банковите резерви. По-късно през месеца, банката намали и лихвите по депозитите и по кредитите с 25 базисни пункта, съответно до 2.5% и 5.35%.

На 5 февруари централната банка на Дания, намали лихвения си процент по депозитните сертификати за четвърти пъти за три седмици, до минус 0.75%.

На 13 февруари Националната банка на Швеция понижи основния си лихвен процент до минус 0.10% и обяви количествени улеснения за 10 милиарда крони.

На 17 февруари централната банка на Индонезия намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта, до 7.5%.

На 18 февруари Централната банка на Япония гласува да продължи покупките на японски държавни облигации.

На 23 февруари Банката на Израел намали основния си лихвен процент с 15 базисни пункта до 0.10%.