Свърши ли златният век на САЩ?

Американският икономист Робърт Гордън от Northwestern University повдигна през последните дни важен дебат за бъдещия икономически ръст на Съединените щати. Книгата му The Rise and Fall of American Growth ще излезе едва през януари 2016 г., но централни тези от нея вече бяха публикувани в Economist и Foreign Affairs. Мнението на Гордън за бъдещото развитие на американската икономика е мрачно. Но дали е вярно?

Гордън се аргументира, че големите технологични промени, които в миналото увеличиха стандарта на живот, са били по-широкомащабни, отколкото всичко, което може да дойде сега. Като примери той цитира канализацията в къщите, появата на автомобилите, на електричеството, на телефона и централното отопление. Тези изобретения са по-важни за стандарта на живот от по-новите нововъведения, като например интернет или мобилните телефони.

Мартин Фелдстейн, професор по икономика от Харвардския университет, е съгласен с Гордън, че по-скоро ще се откаже от мобилния си телефон или дори от интернет, отколкото от канализацията и електричеството. Но това означава само, че имаме късмета да живеем в момента, а не преди 100 години (да не говорим за преди 200 години, или през Средновековието). Фактът, че основните нововъведения са се случили през миналото, не е причина да сме песимисти за бъдещето, смята Фелдстейн.

~ Гордън посочва сегашното забавяне на реалния (коригиран спрямо инфлацията) растеж на БВП в САЩ. Според официалната статистика на САЩ реалният БВП на работник нараства в периода 1891-1972 с годишен темп от 2,3 на сто, а след това само с 1,5%.

Въпреки това официалната статистика за растежа на БВП в момента не отразява положителните влияния върху жизнения стандарт, получени от новите и подобрените продукти и услуги. Това означава, че официалният ръст не отразява увеличението на стандарта на живот, причинено например от наличието на противоракови лекарства, нови хирургични техники и много други иновации. Тъй като БВП обобщава само това, което се предлага на пазара, огромното разширяване на телевизионните развлечения, или появата на услуги като Google или Facebook, не се отразява в националния баланс.

С други думи: благосъстоянието се разраства по-бързо, отколкото официалната статистика ни кара да вярваме – може би дори много по-бързо. Това се отнася и за данните от първата половина на ХХ век, а все още вярно е и днес. Така че може би няма основание за мненията, които често са представяни в проучвания, а също и в книгата на Гордън, че стандартът на живот на децата от настоящото поколение ще бъде по-нисък от тази на родителите им. За някои хора, особено за такива с относително високи доходи, това може и да е вярно. Но за повечето това определено не е вярно.

Да вземем за пример един млад, тридесетгодишен родител с едногодишно бебе и със средностатистическа заплата. След 30 години детето му бъде на толкова години, на колкото е неговият родител днес. Дори ако ръстът на реалните доходи годишно възлиза само на 1,5%, то средният доход след 30 години ще бъде почти със 60 процента по-висок, отколкото е днес.

Дори ако детето след това печели с 30 процента по-малко от средната заплата на родителя си в този момент, доходите му все още ще са по-високи от сегашния среден доход. Ако заради продуктови иновации и подобрения реалните доходи на глава от населението се увеличават с три процента годишно, средният доход след 30 години ще бъде повече от два пъти по-висок, отколкото е днес.

Това обаче не бива да е причина за политическа небрежност, смята Фелдстейн. САЩ могат да продължат да увеличават своя бъдещ растеж чрез подобряване на образователната система, увеличаване на дела на спестяванията и иновациите до техните нива от миналото и да премахнат онези фактори от данъчната система и трансферите, които имат отрицателно въздействие върху заетостта и доходите.